Творците: Илиан Божанов и снимките, които пазят моменти
„ Когато става въпрос за танци, мъжът води, а дамата следва. Когато става въпрос за снимка, сърцето води, а тялото следва. “
Днешният ни посетител живее в тази философия. И не мога да се направя, че се срещаме занапред. Нито, че по време на изявлението сме си говорили на Вие. Той е Илиан Божанов и с неговата прелестна партньорка Надежда ме научиха да танцувам салса . В тяхната зала и по празненства сме се смели със сълзи и сме танцували до зори.
Поводът на срещата ни този път обаче е другата му пристрастеност – фотографията , където разделянето по полове отпада и всеки следва чувствата, погледа и сърцето си. И сякаш за снимка си говорихме, само че и за живота, за салдото, за способността да живееш отвън рамките и да следваш сърцето си. Защото Илиан живее тъкмо по този метод – с изключени мисли и включени чувства. И има доста какво да ни каже…
Имал е огромни фантазии и ги е сбъднал. Има и нови, които звучат по-скоро като планове, които си чакат момента. Любовта към изкуството обаче се преплита във всяка крачка и мисъл.
Преди години Илиан почнал да снима „ за спомен “ . Получавал похвали за фотосите си, само че и до през днешния ден не знае какво са видели хората в тях. Не предполагал, че фотографията ще стане част от пътя му.
След следващото: „ Имаш око, за какво не почнеш професионално да снимаш? “ си дал сметка, че може би в действителност това е неговото нещо. Запалил се. Първоначално фотосите нямали общо с живия миг и това го дразнело. И по този начин стигнал до пазаруването на първия си прекрасен фотоапарат. И първите курсове. И едни четири – пет години, в които не излизал от вкъщи си без своята „ трета ръка “ – квалифициран да улавя моменти.
Пейзажната снимка сбъднала друга негова фантазия – да познава България . Пътува доста, спи под дърво и камък и всяко последващо място е: „ Най-невероятното място на света! “ Към момента погледа му е ориентиран към Родопите и сгушените махалички, историите, животните и хората.
Питам го дали не го е боязън – самичък в дивата природа, без хора към себе си в един баснословен, само че може би малко тайнствен свят. И несъмнено, в случай че видя водач, то наложително го запитвам дали е виждал извънземни, а беседвам ли с пейзажен фотограф – дали е виждал фея:
„ Не съм виждал фея и не знам дали желая да видя. Съобразявам се с природата и се движа с нараснало внимание – с респект към планината и дивите животни. Във високата планина няма толкоз какво да се случи, само че в Родопите към момента има места, на които не съм оставал да дремя. Натъквал съм се на стадо диви свине, само че не съм виждал мечка “
Границата сред безотговорността и авантюризма може би е тънка, може би е самостоятелна, само че съществува и всеки би трябвало самичък да я усети за себе си и своите благоприятни условия:
„ Има значение какъв брой са огромни твоите страхове. Аз боязън от планината нямам. Един или два пъти съм изпадал в обстановки, в които съм се виждал пасажер. Това беше първоначално. Сега знам, че най-важното нещо е да си премериш и предвидиш всяка крачка. Мечката може да те подмине, само че с гръмотевиците е комплицирано на човек да му се размине. “
Преди главната му цел била снимането и се разочаровал, в случай че изискванията не били подобаващи. Сега обаче се любува на целия развой по пътуването. А то постоянно е доброволно, цялостно със спонтанност и кормилото на автомобила му следва сърцето му:
„ Всичко е приключенско. Хем знам къде отивам, хем не знам. Обаче сърцето постоянно ме води тук-там, които ме удивляват. И тежките преходи и напъните са огромни, само че природата постоянно ме възнаграждава с удивителни гледки, които се разкриват пред мен. “
„ Знаеш ли, че и един човек да има в планината се усеща. Усеща се и когато няма нито един – като че ли земята си почива… “
Започнал си с курсове? Какво ти дадоха те?
Курсовете ти дават познанства. Дават ти и смляна информация и една рамка, която събира всичко в едно. От тази позиция са потребни за всеки, който започва своето учене. Основното обаче е процедура, процедура, процедура.
Кои са главните моменти във фотографията?
„ Има разнообразни процеси, само че ще отделя няколко съществени: да избереш и стигнеш до мястото, на което ще снимаш. Да избереш ъгъл, когато към този момент си там, с цел да пресъздадеш хубостта. После идва и обработката. “
Обработката на фотоси не е ли скучна и не изкривява ли прекомерно доста действителността?
„ Обработката е креативен развой. Ти ставаш като художник. Но не би трябвало да се прекалява съгласно мен, а да гониш естественото. Чрез своите умения можеш да вдъхнеш живот на един кадър, даже подобен в началото да липсва. “
Можем ли да включим публикуването като последваща стъпка от процеса на снимането?
„ Може би да. Когато едно място, една фотография те е въодушевила, искаш да я покажеш, да споделиш страстта. Интересното е, че към този момент нямам упования от реакции. Надявам се обаче, че не вършим неприятна услуга на природата комерсиализирайки местата и изчерпвайки ги. “
Не участваш в състезания все още. Защо?
„ Участвал съм. За момента обаче нуждая се да чувствам личното си задоволство от опцията да запаметя един миг. Сега имам полза да видя новите техники, нови хрумвания, само че даже да подвигна равнището, е обвързвано с опцията ми да предизвикам себе си. За по-нататък ще забележим. “
Изгреви или залези?
„ Изгревите и залезите са еднообразно красиви. Изгревите дават чувство за пробуждане, а залезите успокояват. “
Да снимаш – самичък или с компания?
„ Ако задачата ми е в действителност да фотографирам, избирам да съм самичък в тези моменти. Когато съм с други хора по-трудно чувам вътрешния си глас, най-често дружно с тях следваме начертан път. Когато съм самичък по-лесно мога да опитвам, да променям направления, да оставам или потеглям по-рано от плануваното. “
Ако не се занимаваше с танци и снимка, с какво щеше да се занимаваш?
„ Винаги съм знаел, че не желая да работя „ естествена работа “. Вижда ми се напълно обикновено да върша това, което аз желая да върша, а не това, което другите желаят от мен. Разбира се има моменти, в които се чудя дали съм направил верните избори. Винаги обаче едно е за сметка на друго. Не всичко е съвършено, само че знам, че пребивавам както съм поискал да пребивавам. На мен ми е неразбираемо да слугувам на работа и къща. “
Изкушаваш ли се да заживееш напълно в планината – измежду фотоси и природа?
„ Да, все по-често се възнамерявам, само че към този момент няма да се случи. Има моменти, в които даже здравословно не съм се чувствал добре в града, само че на инат на това съм тръгвал към природата и по някакъв чудноват метод, когато стигна, всичко в мен си идва на мястото. “
Илиан е всестранно надарена персона. Запали ли се по нещо – нощта става ден, а денят става нощ. Неговият живот е оня живот, който е поискал за себе си. Снимките му са приказност от цветове , чувства и независимост. И вибрират на честотите на сърцето му.
И знаете ли? – да следваш мъжете в танците и сърцето в фантазиите си е чувство за независимост. Приятно е. В началото не е елементарно. Но си заслужава.
Ако пък желаете още красиви фотоси, то можете да си припомните разказите и фотосите на Руслан Асанов и чувството сред звука на тишината и величието на детонацията и Димо Христев , за който природата се преоблича в най-красивите си премени.
