Нов референдум за Брекзит е ужасна идея*
Когато става дума за рисковете, свързани с това да " внимаваш какво си пожелаваш ", малко въпроси се подреждат по-високо от проекта за втори референдум, за какъвто се застъпват тези във Англия, които се надяват да бъде преобърнато гласуването от юни 2016 година за излизане от Европейския съюз (привържениците на оставането). Ако това бъде реализирано, резултатът може да бъде бързо пораждане на събитие, което Англия към този момент заобикаля - основаване на огромна, гневна популистка партия, евентуално от десницата, а може би и от левицата.
Това би било доста неприятна вест за Англия, за нейната политика, за Европа и за идеята на демокрацията като цяло. То може да бъде възприето, с известно съображение, като обстановка, при която " те " потъпкват демократичния избор, който сме създали " ние, народът ".
Планът за втори референдум се оправдава с довода, че английският народ заслужава да има избор сред предлагането на държавното управление за Брекзит, мъчно контрактувано от кабинета на Тереза Мей предишния месец, и опцията за отвод от Брекзит изобщо. Привържениците на оставането упорстват, че гласоподавателите ще създадат осведомен избор, а не просто израз на отчаяние от Европейски Съюз, както през 2016 година
Но несъмнено, уредниците се надяват на анулиране на Брекзит. Те считат, че гласоподавателите са уплашени от изгледите за закъснение на растежа или даже стопански потрес от сгромолясването на открито без проект. Такива предизвестия бяха отправени предходната седмица от шефа на " Банк ъв Ингланд " Марк Карни, подкрепени от формален разбор на държавното управление.
Никоя страна не е остров, даже такава, която в реалност е, като Англия. Избликът на постоянно съпроводена от принуждение враждебност във Франция, където леви и десни се сплотиха против центристкия и в миналото известен президент Еманюел Макрон и неговата партия " Република, напред! ", е най-яркият и заплашителен образец за опълчването сред " нас " и " тях ". Но разочарованието е надълбоко и необятно публикувано в останалата част на Европа, а както предизвести през юни някогашният белгийски министър-председател Ив Льотерм, популистите са обединени от " своя отвод да играят по разпоредбите на общоприетата политика ".
Във Франция това, което стартира като повече или по-малко общоприети митинги, основно в провинциите, против повишението на цените на горивата, в този момент се трансформира с нещо като гражданска война. Обещанието на френския министър-председател Едуар Филип във вторник предходната седмица за краткотрайно прекъсване на увеличението на налога върху горивата за шест месеца беше последвано от още протести. Миналата сряда вечерта държавното управление изцяло се съобщи, като извади нарастванията от бюджета за 2019 година, без опасност за тяхното възобновяване.
Тези дейности, осъществени от държавно управление, което изглеждаше най-решителното и увереното в Европа, с президент, който единствено допреди три седмици извличаше изгода от това, че за разлика от своите прародители не отстъпваше пред митинги, е ужасяващо предизвестие за европейските държавни управления и евентуално за демократичния свят в по-широк проект. Франция, наподобява, демонстрира, че демократичното избиране на държавно управление една година е уязвимо за вълна от враждебен яд на идната. Ако това се утвърди като наклонност, сигурно е свършено с демокрацията.
Колко евентуална е сходна наклонност? Няма постоянен политически ветропоказател, който да сочи единствено в една посока. В Германия, където страховете от напредък на крайната десница са най-силно наситени с ужасите от 20 век, " Алтернатива за Германия " стигна върхово равнище от 17 % в анкета в края на лятото, само че падна до 12 % на провинциалните избори в Бавария и Хесен, на които партията на Зелените означи напредък.
Националното полулистко съдружно държавно управление на Италия продължава да е известно, а вицепремиерът Матео Салвини, който е най-видният италиански политик и неприкрит съперник на имиграцията, предлага да бъдат либерализирани законите за владеене на оръжие, подхранвайки страхове от напредък на авторитетно оръжейно лоби като това в Съединените щати. Правителството на Италия води борба с Европейски Съюз поради бюджет, контрактуван сред Брюксел и предходното, левоцентристко държавно управление, към който популистката коалиция отхвърля да се придържа. Нито една от двете страни не може да си разреши да отстъпи, само че компромисите могат краткотрайно да спасят репутацията.
В Испания, която е считана за ваксинирана против десния популизъм, израства нова мощ. Крайнодясната партия " Вокс " се появи от нищото и завоюва 12 места в регионалния парламент на Андалусия този месец. Тя може да влезе в локалното държавно управление с стратегия, която много повече беше обвързвана с национални въпроси като надзор над имиграцията, по-голяма власт на централизирано национално държавно управление, поощряване на по-силно осъзнаване на приноса на Испания към цивилизацията и други. Това, че гласоподавателите в Андалусия реагираха с вдъхновение на партия, която желае прекачване на власт от областите назад към центъра, демонстрира огромно отчаяние от испанската система на делегирано ръководство - система, основала продължаваща невъзможност сред сепаратистите в Каталуния и държавното управление в Мадрид. Разправията " има забележителен капацитет да дестабилизира цяла Испания ", споделя каталунският коментатор Жуан Жозе Лопес Бурниол.
Коментарът на Бурниол важи за цяла Европа. Националните популисти не са спечелили, въпреки че хранят огромни очаквания за много повече гласове, даже болшинство, на европейските избори през май 2019 година, само че оказват извънредно дестабилизиращ резултат. Швеция се мъчи да сформира държавно управление, тъй като крайнодесните Шведски демократи управляват салдото на силите, а никоя от партиите от главното течение няма да се коалира с тях. В Австрия радикалната дясна Австрийска партия на свободата е по-малък сътрудник в дясна коалиция, която натъртва на рестриктивните мерки върху имиграцията и провокира възмущението на либералите с офанзиви против държавната радиотелевизионна компания, хипотетични опити за блокиране на следствия за расистко държание на последователи на крайната десница и един изключително изострен въпрос - анулацията от държавното управление на закон против пушенето в заведенията за хранене. Нито една страна не може да не вземе поради огромна група жители, които ненавиждат направеното от партиите от главното течение.
Както в Съединените щати, съпротивата на популистите в ръководството и отвън него против демократичните политики от всевъзможен тип - за имиграцията, екологията, половете, медиите, фамилията и обществената система - печели мощна, поредна поддръжка. Тази поддръжка се подхранва от чувството - по едно и също време необятно публикувано и надълбоко, че либералите и центристите са открили монопол върху властта от десетилетия и не са оправдали очакванията на хората.
А както написа Марк Лила в " Ню Йорк ривю ъв букс ", " (в европейската десница) се развиват хрумвания и се построяват транснационални мрежи за тяхното разпространяване ". Популизмът е освен това от злодейство.
Британските либерали може би се надяват, че Камарата на общините евентуално няма да одобри предложенията на държавното управление за Брекзит и това ще обезпечи втори референдум за катурване на гласуването за овакантяване. Но това би провокирало класова война. Дървата са сухи и чакат някой да драсне кибрита.
*Джон Лойд е съосновател на Института на Ройтерс за проучвания на публицистиката към Оксфордския университет. Изразените отзиви са персонално негови.
Това би било доста неприятна вест за Англия, за нейната политика, за Европа и за идеята на демокрацията като цяло. То може да бъде възприето, с известно съображение, като обстановка, при която " те " потъпкват демократичния избор, който сме създали " ние, народът ".
Планът за втори референдум се оправдава с довода, че английският народ заслужава да има избор сред предлагането на държавното управление за Брекзит, мъчно контрактувано от кабинета на Тереза Мей предишния месец, и опцията за отвод от Брекзит изобщо. Привържениците на оставането упорстват, че гласоподавателите ще създадат осведомен избор, а не просто израз на отчаяние от Европейски Съюз, както през 2016 година
Но несъмнено, уредниците се надяват на анулиране на Брекзит. Те считат, че гласоподавателите са уплашени от изгледите за закъснение на растежа или даже стопански потрес от сгромолясването на открито без проект. Такива предизвестия бяха отправени предходната седмица от шефа на " Банк ъв Ингланд " Марк Карни, подкрепени от формален разбор на държавното управление.
Никоя страна не е остров, даже такава, която в реалност е, като Англия. Избликът на постоянно съпроводена от принуждение враждебност във Франция, където леви и десни се сплотиха против центристкия и в миналото известен президент Еманюел Макрон и неговата партия " Република, напред! ", е най-яркият и заплашителен образец за опълчването сред " нас " и " тях ". Но разочарованието е надълбоко и необятно публикувано в останалата част на Европа, а както предизвести през юни някогашният белгийски министър-председател Ив Льотерм, популистите са обединени от " своя отвод да играят по разпоредбите на общоприетата политика ".
Във Франция това, което стартира като повече или по-малко общоприети митинги, основно в провинциите, против повишението на цените на горивата, в този момент се трансформира с нещо като гражданска война. Обещанието на френския министър-председател Едуар Филип във вторник предходната седмица за краткотрайно прекъсване на увеличението на налога върху горивата за шест месеца беше последвано от още протести. Миналата сряда вечерта държавното управление изцяло се съобщи, като извади нарастванията от бюджета за 2019 година, без опасност за тяхното възобновяване.
Тези дейности, осъществени от държавно управление, което изглеждаше най-решителното и увереното в Европа, с президент, който единствено допреди три седмици извличаше изгода от това, че за разлика от своите прародители не отстъпваше пред митинги, е ужасяващо предизвестие за европейските държавни управления и евентуално за демократичния свят в по-широк проект. Франция, наподобява, демонстрира, че демократичното избиране на държавно управление една година е уязвимо за вълна от враждебен яд на идната. Ако това се утвърди като наклонност, сигурно е свършено с демокрацията.
Колко евентуална е сходна наклонност? Няма постоянен политически ветропоказател, който да сочи единствено в една посока. В Германия, където страховете от напредък на крайната десница са най-силно наситени с ужасите от 20 век, " Алтернатива за Германия " стигна върхово равнище от 17 % в анкета в края на лятото, само че падна до 12 % на провинциалните избори в Бавария и Хесен, на които партията на Зелените означи напредък.
Националното полулистко съдружно държавно управление на Италия продължава да е известно, а вицепремиерът Матео Салвини, който е най-видният италиански политик и неприкрит съперник на имиграцията, предлага да бъдат либерализирани законите за владеене на оръжие, подхранвайки страхове от напредък на авторитетно оръжейно лоби като това в Съединените щати. Правителството на Италия води борба с Европейски Съюз поради бюджет, контрактуван сред Брюксел и предходното, левоцентристко държавно управление, към който популистката коалиция отхвърля да се придържа. Нито една от двете страни не може да си разреши да отстъпи, само че компромисите могат краткотрайно да спасят репутацията.
В Испания, която е считана за ваксинирана против десния популизъм, израства нова мощ. Крайнодясната партия " Вокс " се появи от нищото и завоюва 12 места в регионалния парламент на Андалусия този месец. Тя може да влезе в локалното държавно управление с стратегия, която много повече беше обвързвана с национални въпроси като надзор над имиграцията, по-голяма власт на централизирано национално държавно управление, поощряване на по-силно осъзнаване на приноса на Испания към цивилизацията и други. Това, че гласоподавателите в Андалусия реагираха с вдъхновение на партия, която желае прекачване на власт от областите назад към центъра, демонстрира огромно отчаяние от испанската система на делегирано ръководство - система, основала продължаваща невъзможност сред сепаратистите в Каталуния и държавното управление в Мадрид. Разправията " има забележителен капацитет да дестабилизира цяла Испания ", споделя каталунският коментатор Жуан Жозе Лопес Бурниол.
Коментарът на Бурниол важи за цяла Европа. Националните популисти не са спечелили, въпреки че хранят огромни очаквания за много повече гласове, даже болшинство, на европейските избори през май 2019 година, само че оказват извънредно дестабилизиращ резултат. Швеция се мъчи да сформира държавно управление, тъй като крайнодесните Шведски демократи управляват салдото на силите, а никоя от партиите от главното течение няма да се коалира с тях. В Австрия радикалната дясна Австрийска партия на свободата е по-малък сътрудник в дясна коалиция, която натъртва на рестриктивните мерки върху имиграцията и провокира възмущението на либералите с офанзиви против държавната радиотелевизионна компания, хипотетични опити за блокиране на следствия за расистко държание на последователи на крайната десница и един изключително изострен въпрос - анулацията от държавното управление на закон против пушенето в заведенията за хранене. Нито една страна не може да не вземе поради огромна група жители, които ненавиждат направеното от партиите от главното течение.
Както в Съединените щати, съпротивата на популистите в ръководството и отвън него против демократичните политики от всевъзможен тип - за имиграцията, екологията, половете, медиите, фамилията и обществената система - печели мощна, поредна поддръжка. Тази поддръжка се подхранва от чувството - по едно и също време необятно публикувано и надълбоко, че либералите и центристите са открили монопол върху властта от десетилетия и не са оправдали очакванията на хората.
А както написа Марк Лила в " Ню Йорк ривю ъв букс ", " (в европейската десница) се развиват хрумвания и се построяват транснационални мрежи за тяхното разпространяване ". Популизмът е освен това от злодейство.
Британските либерали може би се надяват, че Камарата на общините евентуално няма да одобри предложенията на държавното управление за Брекзит и това ще обезпечи втори референдум за катурване на гласуването за овакантяване. Но това би провокирало класова война. Дървата са сухи и чакат някой да драсне кибрита.
*Джон Лойд е съосновател на Института на Ройтерс за проучвания на публицистиката към Оксфордския университет. Изразените отзиви са персонално негови.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ