Танкерната война: И преди 40 години Персийският залив беше бойно поле
Когато става дума за петрол, газ и спорове в Близкия Изток, нищо не стартира от през днешния ден. Превръщането на корабоплаването през Ормузкия пролив в пленник на войната сред Иран и обединението към Съединени американски щати и Израел разбалансира както енергийните пазари, по този начин и все по-големи елементи от цялата стопанска система. Кадрите с горящи танкери и други товарни кораби обаче са déjà vu от друго време и същото място.
Морската война сред Иран и Ирак през 80-те остава в историята като Танкерната война. Тя е евентуално първият спор, който трансформира в оръжие глобализираните пазари на изкопаеми горива.
В търсене на опция: Нов стратегически кулоар за €20 милиарда може да свърже Европа и Африка
Първоначалните проекти са за мост и са изоставени още през 90-те години
Да се върнем 40-45 години обратно
У нас за този спор не се приказва доста отвън будещите малко странна форма на национална горделивост мнения, че сме въоръжавали и двете воюващи страни.
През 1980 година в Багдад Саддам Хюсеин вижда опция - прилежащ Иран, мощна във военно отношение страна със светско ръководство, таман се е трансформирала в ислямска република с всички свързани с това разтърсвания. Ирак желае да употребява обстановката, с цел да отнеме богати на нефт територии и също така превантивно да пресече всевъзможни опити на шиитския политически ислям да уголемява въздействието си.
Източник:
Планът обаче се разминава с действителността. Ислямската революционна армия на Иран повежда контраатака през 1981 година и войната придобива окопен темперамент. Докато на сушата двете страни си разменят самоубийствени пехотни офанзиви и снаряди с токсичен газ като през 1914-1918 година, спорът се придвижва в Персийския залив.
Иранските сили още при започване на бойните дейности съумяват да унищожат немалка част от иракския военен флот, само че хората на Саддам се прицелват в товарния морски трафик и по-специално в танкерите. Целите са две - намаляване на стопанската система на врага, само че и провокация. Очакването на Багдад е, че в един миг Техеран ще прибегне до крайни ограничения и ще затвори Ормузкия пролив - а това би въвлякло и външни сили в спора.
Източник:
През май 1982 година турският танкер Atlas 1 става първият подобен транспортен съд, изумен в хода на спора. Ударен е до момента в който зарежда ирански петрол от терминала на о. Харг, за който слушате непрестанно от Доналд Тръмп през последните седмици.
В продължение на години Иран не дава отговор на офанзивите.
Технология и последователност на танкерната война
Първоначално иракските Военновъздушни сили употребяват изтребители МиГ-23, Mirage F-1 и вертолети Super Frelon с френски ракети Exocet за офанзивите против кораби. Това прави интервенциите релативно лимитирани откъм география и мащаб. През 1984 година това се трансформира.
Източник:
Франция доставя 5 броя ударни самолета Super Etendard, които дават опция за офанзиви с Exocet на доста по-голямо разстояние. Тази композиция към този момент се е показала чудесно по време на войната сред Англия и Аржентина - с два потопени противников кораба.
През февруари 1985 година плаващият под либерийски байрак танкер Neptunia става първият, потънал след иракски ракетен удар.
Източник:
Иран тогава стартира да дава отговор - въпреки да няма подобен вид оръжие в арсенала си. Самолетите на ислямската република стрелят със общоприети ракети " въздух-земя ", които не могат да потопят танкер, само че нанасят вреди и водят до жертви и ранени от екипажите. Моторници също атакуват плавателни съдове, като инструкцията е да се стреля точно там, където се чака да има хора на борда.
Междувременно, и Иран, и Ирак интензивно минират залива.
Ислямската република през 1987 година се снабдява и с китайски противокорабни ракети с брегово базиране Silkworm. На прицел са както иракски кораби, по този начин и такива на петролните монархии от района, които прикрито или очевидно поддържат Саддам Хюсеин във войната.
Източник:
Неутрален Кувейт моли първо Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно се спогажда със Съединени американски щати за отбрана на корабите си (и краткотрайното им минаване под американски флаг) в Персийския залив. През него стартират да плават най-големите конвои от времето на Втората международна война на фона на огромна интервенция по разминиране.
Не минава без проблеми - иракчаните по простъпка удрят с две ракети американски военен транспортен съд, различен се натъква на мина, а ирански пътнически аероплан с 290 индивида на борда е свален, откакто US военните го сбъркват с изтребител.
Източник:
В последна сметка обаче американското наличие (както и това на Франция и Великобритания) в района склонява Иран да седне на масата за договаряния и бойните дейности завършват през 1988 година
Икономическата рекапитулация
В хода на т.нар танкерна война са ударени над 450 кораба - 283 от Ирак и 168 от Иран. Данните за починалите и ранените моряци се разминават в другите източници - сред 200 и 400.
Около 30 милиона тона товари са унищожени или развалени.
Как се отразява всичко това на международната стопанска система? По-слабо, в сравнение с с днешна дата можем да предположим. В началото на Танкерната война комерсиалното мореплаване се свива с 25 на 100, а цената на петрола скача, само че това се оказва краткотрайно събитие.
Причина номер 1 - Ормузкият пролив по този начин и не трябва затворен в нито един миг от спора. Даже и в най-нажежената му фаза под 2% от корабите в Персийския залив са наранени.
Източник:
За да компенсира скочилите в небесата застрахователни награди, Иран понижава цената на своя нефт и това способства през 80-те " черното злато " стабилно да поевтинява.
От друга страна обаче, Ирак е мощно пострадал, тъй като опциите му за морски експорт са мощно лимитирани и би трябвало да основава различни и неефективни сухоземни трасета. За да финансира войната, Багдад тегли заеми - общо 80 милиарда $. Кувейт си търси $14 милиарда от тях.
И не стопира да си ги търси, когато след войната Саддам Хюсеин обществено желае отговорностите да бъдат опростени поради ролята на страната му като " щит " против иранската агресия. Нещо повече, Кувейт и ОАЕ през 1990 година усилват производството на нефт, като по този начин смъкват цената и вършат икономическата обстановка за Ирак още по-тежка.
Как се развиват нещата сред Ирак и Кувейт по-късно е добре известно.
Днес е друго
Начинът, по който се развива настоящата война в Близкия Изток повтаря най-лошите и нереализирали се сюжети от 80-те - блокиране на главен морски път за нефтогазови доставки и предпоставки за военна ескалация с още по-големи вреди за световната стопанска система.
В огромна степен тактиката на Иран се базира на уроците от войната с Ирак. Разликата е, че в този момент появяването на американския флот в района наподобява няма да докара до бързо начало на договаряния.
А повторението на историята като покруса идва и да покаже, че изкопаемите горива твърде елементарно се трансформират в геополитическо оръжие...
Морската война сред Иран и Ирак през 80-те остава в историята като Танкерната война. Тя е евентуално първият спор, който трансформира в оръжие глобализираните пазари на изкопаеми горива.
В търсене на опция: Нов стратегически кулоар за €20 милиарда може да свърже Европа и Африка
Първоначалните проекти са за мост и са изоставени още през 90-те години
Да се върнем 40-45 години обратно
У нас за този спор не се приказва доста отвън будещите малко странна форма на национална горделивост мнения, че сме въоръжавали и двете воюващи страни.
През 1980 година в Багдад Саддам Хюсеин вижда опция - прилежащ Иран, мощна във военно отношение страна със светско ръководство, таман се е трансформирала в ислямска република с всички свързани с това разтърсвания. Ирак желае да употребява обстановката, с цел да отнеме богати на нефт територии и също така превантивно да пресече всевъзможни опити на шиитския политически ислям да уголемява въздействието си.
Източник:
Планът обаче се разминава с действителността. Ислямската революционна армия на Иран повежда контраатака през 1981 година и войната придобива окопен темперамент. Докато на сушата двете страни си разменят самоубийствени пехотни офанзиви и снаряди с токсичен газ като през 1914-1918 година, спорът се придвижва в Персийския залив.
Иранските сили още при започване на бойните дейности съумяват да унищожат немалка част от иракския военен флот, само че хората на Саддам се прицелват в товарния морски трафик и по-специално в танкерите. Целите са две - намаляване на стопанската система на врага, само че и провокация. Очакването на Багдад е, че в един миг Техеран ще прибегне до крайни ограничения и ще затвори Ормузкия пролив - а това би въвлякло и външни сили в спора.
Източник:
През май 1982 година турският танкер Atlas 1 става първият подобен транспортен съд, изумен в хода на спора. Ударен е до момента в който зарежда ирански петрол от терминала на о. Харг, за който слушате непрестанно от Доналд Тръмп през последните седмици.
В продължение на години Иран не дава отговор на офанзивите.
Технология и последователност на танкерната война
Първоначално иракските Военновъздушни сили употребяват изтребители МиГ-23, Mirage F-1 и вертолети Super Frelon с френски ракети Exocet за офанзивите против кораби. Това прави интервенциите релативно лимитирани откъм география и мащаб. През 1984 година това се трансформира.
Източник:
Франция доставя 5 броя ударни самолета Super Etendard, които дават опция за офанзиви с Exocet на доста по-голямо разстояние. Тази композиция към този момент се е показала чудесно по време на войната сред Англия и Аржентина - с два потопени противников кораба.
През февруари 1985 година плаващият под либерийски байрак танкер Neptunia става първият, потънал след иракски ракетен удар.
Източник:
Иран тогава стартира да дава отговор - въпреки да няма подобен вид оръжие в арсенала си. Самолетите на ислямската република стрелят със общоприети ракети " въздух-земя ", които не могат да потопят танкер, само че нанасят вреди и водят до жертви и ранени от екипажите. Моторници също атакуват плавателни съдове, като инструкцията е да се стреля точно там, където се чака да има хора на борда.
Междувременно, и Иран, и Ирак интензивно минират залива.
Ислямската република през 1987 година се снабдява и с китайски противокорабни ракети с брегово базиране Silkworm. На прицел са както иракски кораби, по този начин и такива на петролните монархии от района, които прикрито или очевидно поддържат Саддам Хюсеин във войната.
Източник:
Неутрален Кувейт моли първо Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно се спогажда със Съединени американски щати за отбрана на корабите си (и краткотрайното им минаване под американски флаг) в Персийския залив. През него стартират да плават най-големите конвои от времето на Втората международна война на фона на огромна интервенция по разминиране.
Не минава без проблеми - иракчаните по простъпка удрят с две ракети американски военен транспортен съд, различен се натъква на мина, а ирански пътнически аероплан с 290 индивида на борда е свален, откакто US военните го сбъркват с изтребител.
Източник:
В последна сметка обаче американското наличие (както и това на Франция и Великобритания) в района склонява Иран да седне на масата за договаряния и бойните дейности завършват през 1988 година
Икономическата рекапитулация
В хода на т.нар танкерна война са ударени над 450 кораба - 283 от Ирак и 168 от Иран. Данните за починалите и ранените моряци се разминават в другите източници - сред 200 и 400.
Около 30 милиона тона товари са унищожени или развалени.
Как се отразява всичко това на международната стопанска система? По-слабо, в сравнение с с днешна дата можем да предположим. В началото на Танкерната война комерсиалното мореплаване се свива с 25 на 100, а цената на петрола скача, само че това се оказва краткотрайно събитие.
Причина номер 1 - Ормузкият пролив по този начин и не трябва затворен в нито един миг от спора. Даже и в най-нажежената му фаза под 2% от корабите в Персийския залив са наранени.
Източник:
За да компенсира скочилите в небесата застрахователни награди, Иран понижава цената на своя нефт и това способства през 80-те " черното злато " стабилно да поевтинява.
От друга страна обаче, Ирак е мощно пострадал, тъй като опциите му за морски експорт са мощно лимитирани и би трябвало да основава различни и неефективни сухоземни трасета. За да финансира войната, Багдад тегли заеми - общо 80 милиарда $. Кувейт си търси $14 милиарда от тях.
И не стопира да си ги търси, когато след войната Саддам Хюсеин обществено желае отговорностите да бъдат опростени поради ролята на страната му като " щит " против иранската агресия. Нещо повече, Кувейт и ОАЕ през 1990 година усилват производството на нефт, като по този начин смъкват цената и вършат икономическата обстановка за Ирак още по-тежка.
Как се развиват нещата сред Ирак и Кувейт по-късно е добре известно.
Днес е друго
Начинът, по който се развива настоящата война в Близкия Изток повтаря най-лошите и нереализирали се сюжети от 80-те - блокиране на главен морски път за нефтогазови доставки и предпоставки за военна ескалация с още по-големи вреди за световната стопанска система.
В огромна степен тактиката на Иран се базира на уроците от войната с Ирак. Разликата е, че в този момент появяването на американския флот в района наподобява няма да докара до бързо начало на договаряния.
А повторението на историята като покруса идва и да покаже, че изкопаемите горива твърде елементарно се трансформират в геополитическо оръжие...
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ