Къде е входът към подземния свят? Митични места, които действително съществуват
Когато става дума за антична митология, от време на време е мъчно да се отделят обстоятелствата от измислицата. Повечето легенди са явно измислени, само че те постоянно съдържат и зрънце истина. Древните е трябвало да черпят ентусиазъм отнякъде. Например местоположенията на някои от най-популярните легенди са основани или се развиват на действителни места. Изданието е съставило лист с митични места, които фактически съществуват. Планината Олимп: домът на гръцките богове
Всеки, който има даже минимални знания за гръцката митология, е осведомен с планината Олимп. В древногръцката вяра тя е служила като дом на дванадесетте олимпийски богове.
Прочетете още
Олимп е разказан в „ Илиада “ на Омир като укрепен дворцов комплекс на рид. Той имал златни врати, охранявани от трите Ори (богини на сезоните и часовете, дъщери на Зевс и Темида), и дворци за всеки от олимпийските богове (разбира се, Зевс е висшият и най-могъщият).
В действителния свят Олимп е най-високата планина в Гърция. Планината има 52 върха и дълбоки клисури с най-високия връх Митикас (вторият по височина на Балканския полуостров след връх Мусала в Рила), за който се допуска, че бил домът на боговете. Районът към планината е разгласен за археологически и исторически обект.
Връх Митикас (Bignoter / CC BY-SA 3.0)
Гърците имали податливост да сочат към върховете и да ги назовават Олимп. Докато планината Олимп в Гърция нормално е най-асоциираната с античните богове, други върхове, наречени Олимп, се срещат из целия континент. Само в Гърция има четири върха, наречени Олимп; в Турция има три, а в Кипър има един.
Шеруудската гора: домът на Робин Худ и неговите радостни хора
Благодарение на разнообразни холивудски акомодации хората от целия свят през днешния ден знаят легендата за Робин Худ. Робин Худ е храбър бандит в британския фолклор. Той бил ловък стрелец с лък и фехтовач и множеството митове разказват по какъв начин взема от богатите, с цел да дава на бедните. В множеството модерни преразкази той е изобразяван като човек от доблестен генезис и води война в кръстоносните походи.
Робин Худ в Шеруудската гора
Все още се спори дали Робин е съществувал и какъв е произходът на легендите за него. Митовете непрекъснато препращат към действителни исторически персони от XIII век. Има записи, датиращи от 1226 година, които загатват човек на име Робърт Ход, чиито притежания били иззети и останал отвън закона. Предполага се също, че името Робин Худ е псевдоним, употребен от група разбойници.
Шеруудската гора
Митовете за Робин Худ нормално сочат Шеруудската гора в Нотингам, Англия, за негова „ оперативна база “. Шеруудската гора в действителност съществува. Това е народен естествен резерват, обхващащ 375 хектара, само че в миналото е заемал над 40 000 хектара. Местната община е свършила отлична работа през годините за поощряване на връзката на гората с именития воин. Поради това през днешния ден регионът е цялостен с туристически атракции на тематика Робин Худ.
Троя: мястото на най-голямата борба на Древна Гърция
Падането на Троя е един от крайъгълните камъни на гръцката митология. В гръцката литература Троя е едно от най-мощните царства през гръцката героична ера, интервал, когато богове и чудовища са бродили по земята.
Отвличането на Елена (Giovanni Francesco Romanelli / Public Domain)
В митологията Троянската война стартира, когато троянецът Парис отвлича/бяга с Хубавата Елена. Елена била най-голямата хубавица на Древна Гърция, омъжена за царя на Спарта Менелай. Менелай убеждава всички царе и принцове да спазят клетвата си и да атакуван Троя.
Това, което следва, е най-голямата борба в гръцката митология. Троянската война завършва, когато гърците с машинация проникват в могъщия град, като се скриват в огромен дървен кон, който дават на троянците като мнимо предложение за мир.
В реалност Троя е била същински град в региона на Мала Азия, в модерна Турция. До края на XIX век Троя и Троянската война се считат за легенда. Но разкопки през 1871 година откриват руини, които доста подхождат на изображенията на античния град в митовете.
Стените на акропола от пласта Троя VII, разпознат като актуален на Троянската война, към 1200 година пр.н.е. (CherryX / CC BY-SA 3.0)
Археологическият обект в Троя се състои от 9 пласта, датиращи от ранната бронзова ера (3000 – 2500 година пр.н.е.) до византийската ера (около 300 година сл.н.е.). Смята се, че именитият град е обвързван с едно от равнищата от късната бронзова ера.
Днес мястото е известна туристическа атракция, както и обект от Световното завещание на ЮНЕСКО. Въпреки че знаем сигурно, че Троя е съществувала, разграничението сред легенда и факт към момента се изследва.
Камелот на крал Артур
Камелот е друга британска легенда, която се е сдобила с известност с помощта на обилие от холивудски акомодации. Легендата се концентрира върху крал Артур и неговите рицари на Кръглата маса.
Кръглата маса претърпява привидение на Свещения граал; крал Артур и рицарите на Кръглата маса (Évrard d`Espinques / Public Domain)
Твърди се, че крал Артур бил най-великият крал на ранна Англия и неговата столица бил Камелот. Той и неговите рицари били въплъщение на рицарския дълг. Най-популярните митове описват за измяната на Артур от неговия обичан рицар сър Ланселот и неговата кралица Гуиневир.
През вековете историците са се опитвали да открият дали има някаква истина в легендите за Артур. Артур основава ли се на същински крал? Съществувал ли е в действителност Камелот?
Рицарят и дамата (сър Ланселот и Гуиневир) от Вилхелм Лист, ок. 1902 / Public Domain
През 1542 година поетът Джон Леланд декларира, че жителите към замъка Кадбъри, цитадела от бронзовата и желязната ера в Съмърсет, имат вяра, че това е Камелот. Тази доктрина била подкрепена от обстоятелството, че замъкът е покрай река Кам и селата Кралица Кам и Уест Камел. Очевидно се считало, че тези имена би трябвало да са свързани с Камелот.
За да се стигне до истината, се организират широкомащабни археологически разкопки през ХХ век. Според техните резултати регионът е бил населено място от IV хилядолетие пр.н.е. Те също по този начин посочили, че към 470 година сл.н.е. огромен английски държател и неговата военна група се преместили в региона и го укрепили мощно. Това е най-голямото известно барикада за времето си.
Камелот, илюстрация от Гюстав Доре, 1868 / Public Domain
След тези открития замъкът Кадбъри е именуван „ същинският Камелот “. Много историци обаче не са съгласни, съгласно тях мястото е построено прекомерно късно, с цел да бъде Камелот от легендата за Артур.
Гравюра на замъка Кадбъри, нарисувана през 1723 година от Уилям Стъкли и озаглавена „ Проспект на замъка Камалет “ / Public Domain
Не всички очаквания обаче са изгубени. Други места в Корнуол и Шропшър, както и Хъдърсфийлд, също претендират да са истинският Камелот. Изглежда, че до момента в който не бъде открит финален отговор, остават доста благоприятни условия за хората, които се надяват да посетят „ същинския “ Камелот.
Циклопските острови: дом на циклопите от гръцката митология
Един от гръцките герои, които играят основна роля в рухването на Троя, е Одисей. Той е героят, който дава концепцията за кухия дървен кон, с който гръцките бойци да се промъкнат в града.
Одисей в пещерата на Полифем (Jakob Jordaens / Public Domain)
Одисей е прочут със лични легенди, които се появяват в Омировата „ Одисея “. Тези легенди описват удивителната история за това по какъв начин Одисей и неговите смели мъже отплават назад към Итака, родното място на Одисей. Одисей се сблъсква с доста тествания по пътя към дома, само че едно от най-опасните е Островът на циклопите. В началото на пътуването си Одисей и дванадесет от хората му дебаркират на остров, където всичко е по-голямо от нормално. Те се натъкват на пещера, която е празна, като се изключи някои елементарни пастирски движимости. Те вземат решение да заколят едно от гигантските агнета на острова и да се насладят на изобилна храна.
Полифем (Guido Reni / Public Domain)
Когато пастирът се връща, това е не е какъв да е, а могъщият циклоп Полифем, който е и наследник на Посейдон. Полифем неотложно нагълтва двама от хората на Одисей, преди да сложи камък на вратата на пещерата, хващайки Одисей и хората му в капан. Одисей и хората му изчакват, до момента в който циклопът заспи, и го ослепяват благодарение на подострен пън. В яростта си Полифем освобождава входа на пещерата, търсейки Одисей и хората му. Осъзнавайки, че са избягали към морето, Полифем стартира да хвърля камъни в океана в безрезултатен опит да ги смаже.
David Mark
Тези скали може да се видят и до през днешния ден край източното крайбрежие на Сицилия в Ривиерата на Циклопите. Това е сектор от крайбрежието, който се отличава с невероятни скалисти острови. Твърди се, че тези острови в Древна Гърция са били дом на Полифем. Днес регионът е дом на красиви морски градове, цитрусови овощни градини и невероятни гледки към вулкана Етна. За благополучие циклопите, наподобява, са изчезнали.
Ел Дорадо: митичният град на златото
Легендата за Ел Дорадо е трагична история за човешката лакомия. Името „ Ел Дорадо “ (буквално „ златният човек “) в началото е употребявано от испанците през XVI век за обозначаване на митичен родов водач. Говорело се, че този водач бил покриван със злато и скъпоценни камъни и по-късно бил потапян в езерото Гуатавита.
Ел Дорадо е нанасян на картите до езерото Париме от времето на Уолтър Рали (1595) до Александър декор Хумболт (1804). Езерото Париме е именито езеро, ситуирано в Южна Америка. Смятало се е, че това е мястото на именития град Ел Дорадо, прочут също като Маноа. Многократните опити да се откри езерото не удостоверили съществуването му и то е отхвърлено като мит дружно с града (Hessel Gerritsz / Public Domain)
Испанците от XVI век стартират да се фиксират върху концепцията за Елдорадо. От уста на уста легендата прераства от човек, затрупан със злато, в град и в последна сметка в империя, цялата в злато.
Испанските завоеватели обръщат Колумбия, Венецуела, Гвиана и Бразилия с главата надолу в търсене на златната империя, за която били уверени, че съществува. Така те унищожили безчет локални племена. Не е изненадващо, че в никакъв случай не са попадали на митичния град.
Това обаче не значи, че в истинската легенда няма истина. Историческите текстове сочат към племе на инките, живяло покрай езерото Гуатавита в модерна Колумбия. Те в действителност имали обред, при който вождовете пускали украшения, злато и съкровища в езерото.
Езерото Гуатавита. На езика чибча " Гуатавита " значи " завършек на земеделието " или " точка в планината " (José Ángel Morente Valero / CC BY-NC-SA 2.0)
Въпреки че всеки, който търси митичния град на златото, няма шанс, това езеро може да бъде посетено през днешния ден. Това е необикновено красиво туристическо място. За страдание злато не се намира.
Мацуе: Затвореният вход към подземния свят
Днес Япония се смята за будистка страна, само че Страната на изгряващото слънце има благосъстояние от обичаи и митология, които предхождат будистките учения. Една от тях е историята за Йоми Но Куне, част от ранен азиатски мит за сътворението.
Според този мит имало двама ранни богове, които били виновни за цялото създание. Това били Изанаги и неговата сестра-съпруга Изанами. Според мита Изанами умира, раждайки детайла огън. Изанаги, оглупял от тъга, тръгнал към подземния свят, с цел да си я върне.
Изанаги и Изанами (Kobayashi Eitaku / Public Domain)
Той разкрил мрачно и тъмно място, където живеят душите, които са били затворени в телата си. Изанаги намерил жена си, само че му било казано, че по време на пътуването им назад към повърхността той не би трябвало да я поглежда. За страдание, тъкмо когато стигнал до повърхността, Изанаги зърнал разлагащата ѝ се плът. Тази история доста наподобява на легендата за Орфей и Евридика, само че има по-различен край.
Изанами била възмутена и изпратила демони след брат си. Изанаги съумял да избяга и да затвори с гигантска канара входа към подземния свят, наименуван Йоми Но Куне.
Легендата приключва с разярената Изанами, която дава обещание да завлича 1000 души в подземния свят всеки ден. Изанаги отвръща, като дава обещание да сътвори 1005 нови.
Йомоцу Хирасака е скатът, който води до Йоми, японския под земята свят
Твърди се, че скалата, сложена от Изанаги на Йоми Но Куне, към момента съществува. Тя може да се откри в региона на Мацуе в Япония. Входът на Йоми Но Куне се назовава Йомоцу Хирасака, а каменният блок може да се открие зад светилището Ия в Мацуе. Никой не знае сигурно кой камък в региона затваря входа към подземния свят, само че посетителите могат да посетят гроба и светилището на Изанами.
Пътят на великаните: издигнат от яд, опустошен от боязън
Пътят на великаните може да се види в графство Антрим в Северна Ирландия. Състои се от над 40 000 преплетени базалтови колони, които съгласно учените са резултат от антично вулканично изригване. Заедно колоните наподобяват като стъпала, водещи от подножието на скалата и отиващи под вълните.
Chmee2 / CC BY 3.0
Научното пояснение е скучно, само че по тази причина пък локалните митове гласят, че базалтовите колони са остатъци от път, издигнат от античен исполин. Гигантът Фион Мак Кумхайл (Фин Маккул) бил провокиран на борба от шотландския колос Бенандонър.
Нетърпелив да се срещнат, Фион построил път за секване на Северния канал, който разделя Ирландия и Шотландия. След това Фион се скрил от Бенандонър, защото осъзнал, че противникът му е доста по-голям от него. Съпругата на Фион го маскирала като бебе и го пъхнала в люлка.
code poet / CC BY-SA 2.0
Когато Бенандонър видял това бебе колос, изпаднал в суматоха, мислейки, че щом бебето е толкоз огромно, значи татко му ще е още по-грамаден. Той избягал през Пътя на великаните назад в Шотландия, разрушавайки го по пътя, с цел да не бъде последван от Фион.
Всеки, който има даже минимални знания за гръцката митология, е осведомен с планината Олимп. В древногръцката вяра тя е служила като дом на дванадесетте олимпийски богове.
Прочетете още
Олимп е разказан в „ Илиада “ на Омир като укрепен дворцов комплекс на рид. Той имал златни врати, охранявани от трите Ори (богини на сезоните и часовете, дъщери на Зевс и Темида), и дворци за всеки от олимпийските богове (разбира се, Зевс е висшият и най-могъщият).
В действителния свят Олимп е най-високата планина в Гърция. Планината има 52 върха и дълбоки клисури с най-високия връх Митикас (вторият по височина на Балканския полуостров след връх Мусала в Рила), за който се допуска, че бил домът на боговете. Районът към планината е разгласен за археологически и исторически обект.
Връх Митикас (Bignoter / CC BY-SA 3.0)
Гърците имали податливост да сочат към върховете и да ги назовават Олимп. Докато планината Олимп в Гърция нормално е най-асоциираната с античните богове, други върхове, наречени Олимп, се срещат из целия континент. Само в Гърция има четири върха, наречени Олимп; в Турция има три, а в Кипър има един.
Шеруудската гора: домът на Робин Худ и неговите радостни хора
Благодарение на разнообразни холивудски акомодации хората от целия свят през днешния ден знаят легендата за Робин Худ. Робин Худ е храбър бандит в британския фолклор. Той бил ловък стрелец с лък и фехтовач и множеството митове разказват по какъв начин взема от богатите, с цел да дава на бедните. В множеството модерни преразкази той е изобразяван като човек от доблестен генезис и води война в кръстоносните походи.
Робин Худ в Шеруудската гора
Все още се спори дали Робин е съществувал и какъв е произходът на легендите за него. Митовете непрекъснато препращат към действителни исторически персони от XIII век. Има записи, датиращи от 1226 година, които загатват човек на име Робърт Ход, чиито притежания били иззети и останал отвън закона. Предполага се също, че името Робин Худ е псевдоним, употребен от група разбойници.
Шеруудската гора
Митовете за Робин Худ нормално сочат Шеруудската гора в Нотингам, Англия, за негова „ оперативна база “. Шеруудската гора в действителност съществува. Това е народен естествен резерват, обхващащ 375 хектара, само че в миналото е заемал над 40 000 хектара. Местната община е свършила отлична работа през годините за поощряване на връзката на гората с именития воин. Поради това през днешния ден регионът е цялостен с туристически атракции на тематика Робин Худ.
Троя: мястото на най-голямата борба на Древна Гърция
Падането на Троя е един от крайъгълните камъни на гръцката митология. В гръцката литература Троя е едно от най-мощните царства през гръцката героична ера, интервал, когато богове и чудовища са бродили по земята.
Отвличането на Елена (Giovanni Francesco Romanelli / Public Domain)
В митологията Троянската война стартира, когато троянецът Парис отвлича/бяга с Хубавата Елена. Елена била най-голямата хубавица на Древна Гърция, омъжена за царя на Спарта Менелай. Менелай убеждава всички царе и принцове да спазят клетвата си и да атакуван Троя.
Това, което следва, е най-голямата борба в гръцката митология. Троянската война завършва, когато гърците с машинация проникват в могъщия град, като се скриват в огромен дървен кон, който дават на троянците като мнимо предложение за мир.
В реалност Троя е била същински град в региона на Мала Азия, в модерна Турция. До края на XIX век Троя и Троянската война се считат за легенда. Но разкопки през 1871 година откриват руини, които доста подхождат на изображенията на античния град в митовете.
Стените на акропола от пласта Троя VII, разпознат като актуален на Троянската война, към 1200 година пр.н.е. (CherryX / CC BY-SA 3.0)
Археологическият обект в Троя се състои от 9 пласта, датиращи от ранната бронзова ера (3000 – 2500 година пр.н.е.) до византийската ера (около 300 година сл.н.е.). Смята се, че именитият град е обвързван с едно от равнищата от късната бронзова ера.
Днес мястото е известна туристическа атракция, както и обект от Световното завещание на ЮНЕСКО. Въпреки че знаем сигурно, че Троя е съществувала, разграничението сред легенда и факт към момента се изследва.
Камелот на крал Артур
Камелот е друга британска легенда, която се е сдобила с известност с помощта на обилие от холивудски акомодации. Легендата се концентрира върху крал Артур и неговите рицари на Кръглата маса.
Кръглата маса претърпява привидение на Свещения граал; крал Артур и рицарите на Кръглата маса (Évrard d`Espinques / Public Domain)
Твърди се, че крал Артур бил най-великият крал на ранна Англия и неговата столица бил Камелот. Той и неговите рицари били въплъщение на рицарския дълг. Най-популярните митове описват за измяната на Артур от неговия обичан рицар сър Ланселот и неговата кралица Гуиневир.
През вековете историците са се опитвали да открият дали има някаква истина в легендите за Артур. Артур основава ли се на същински крал? Съществувал ли е в действителност Камелот?
Рицарят и дамата (сър Ланселот и Гуиневир) от Вилхелм Лист, ок. 1902 / Public Domain
През 1542 година поетът Джон Леланд декларира, че жителите към замъка Кадбъри, цитадела от бронзовата и желязната ера в Съмърсет, имат вяра, че това е Камелот. Тази доктрина била подкрепена от обстоятелството, че замъкът е покрай река Кам и селата Кралица Кам и Уест Камел. Очевидно се считало, че тези имена би трябвало да са свързани с Камелот.
За да се стигне до истината, се организират широкомащабни археологически разкопки през ХХ век. Според техните резултати регионът е бил населено място от IV хилядолетие пр.н.е. Те също по този начин посочили, че към 470 година сл.н.е. огромен английски държател и неговата военна група се преместили в региона и го укрепили мощно. Това е най-голямото известно барикада за времето си.
Камелот, илюстрация от Гюстав Доре, 1868 / Public Domain
След тези открития замъкът Кадбъри е именуван „ същинският Камелот “. Много историци обаче не са съгласни, съгласно тях мястото е построено прекомерно късно, с цел да бъде Камелот от легендата за Артур.
Гравюра на замъка Кадбъри, нарисувана през 1723 година от Уилям Стъкли и озаглавена „ Проспект на замъка Камалет “ / Public Domain
Не всички очаквания обаче са изгубени. Други места в Корнуол и Шропшър, както и Хъдърсфийлд, също претендират да са истинският Камелот. Изглежда, че до момента в който не бъде открит финален отговор, остават доста благоприятни условия за хората, които се надяват да посетят „ същинския “ Камелот.
Циклопските острови: дом на циклопите от гръцката митология
Един от гръцките герои, които играят основна роля в рухването на Троя, е Одисей. Той е героят, който дава концепцията за кухия дървен кон, с който гръцките бойци да се промъкнат в града.
Одисей в пещерата на Полифем (Jakob Jordaens / Public Domain)
Одисей е прочут със лични легенди, които се появяват в Омировата „ Одисея “. Тези легенди описват удивителната история за това по какъв начин Одисей и неговите смели мъже отплават назад към Итака, родното място на Одисей. Одисей се сблъсква с доста тествания по пътя към дома, само че едно от най-опасните е Островът на циклопите. В началото на пътуването си Одисей и дванадесет от хората му дебаркират на остров, където всичко е по-голямо от нормално. Те се натъкват на пещера, която е празна, като се изключи някои елементарни пастирски движимости. Те вземат решение да заколят едно от гигантските агнета на острова и да се насладят на изобилна храна.
Полифем (Guido Reni / Public Domain)
Когато пастирът се връща, това е не е какъв да е, а могъщият циклоп Полифем, който е и наследник на Посейдон. Полифем неотложно нагълтва двама от хората на Одисей, преди да сложи камък на вратата на пещерата, хващайки Одисей и хората му в капан. Одисей и хората му изчакват, до момента в който циклопът заспи, и го ослепяват благодарение на подострен пън. В яростта си Полифем освобождава входа на пещерата, търсейки Одисей и хората му. Осъзнавайки, че са избягали към морето, Полифем стартира да хвърля камъни в океана в безрезултатен опит да ги смаже.
David Mark
Тези скали може да се видят и до през днешния ден край източното крайбрежие на Сицилия в Ривиерата на Циклопите. Това е сектор от крайбрежието, който се отличава с невероятни скалисти острови. Твърди се, че тези острови в Древна Гърция са били дом на Полифем. Днес регионът е дом на красиви морски градове, цитрусови овощни градини и невероятни гледки към вулкана Етна. За благополучие циклопите, наподобява, са изчезнали.
Ел Дорадо: митичният град на златото
Легендата за Ел Дорадо е трагична история за човешката лакомия. Името „ Ел Дорадо “ (буквално „ златният човек “) в началото е употребявано от испанците през XVI век за обозначаване на митичен родов водач. Говорело се, че този водач бил покриван със злато и скъпоценни камъни и по-късно бил потапян в езерото Гуатавита.
Ел Дорадо е нанасян на картите до езерото Париме от времето на Уолтър Рали (1595) до Александър декор Хумболт (1804). Езерото Париме е именито езеро, ситуирано в Южна Америка. Смятало се е, че това е мястото на именития град Ел Дорадо, прочут също като Маноа. Многократните опити да се откри езерото не удостоверили съществуването му и то е отхвърлено като мит дружно с града (Hessel Gerritsz / Public Domain)
Испанците от XVI век стартират да се фиксират върху концепцията за Елдорадо. От уста на уста легендата прераства от човек, затрупан със злато, в град и в последна сметка в империя, цялата в злато.
Испанските завоеватели обръщат Колумбия, Венецуела, Гвиана и Бразилия с главата надолу в търсене на златната империя, за която били уверени, че съществува. Така те унищожили безчет локални племена. Не е изненадващо, че в никакъв случай не са попадали на митичния град.
Това обаче не значи, че в истинската легенда няма истина. Историческите текстове сочат към племе на инките, живяло покрай езерото Гуатавита в модерна Колумбия. Те в действителност имали обред, при който вождовете пускали украшения, злато и съкровища в езерото.
Езерото Гуатавита. На езика чибча " Гуатавита " значи " завършек на земеделието " или " точка в планината " (José Ángel Morente Valero / CC BY-NC-SA 2.0)
Въпреки че всеки, който търси митичния град на златото, няма шанс, това езеро може да бъде посетено през днешния ден. Това е необикновено красиво туристическо място. За страдание злато не се намира.
Мацуе: Затвореният вход към подземния свят
Днес Япония се смята за будистка страна, само че Страната на изгряващото слънце има благосъстояние от обичаи и митология, които предхождат будистките учения. Една от тях е историята за Йоми Но Куне, част от ранен азиатски мит за сътворението.
Според този мит имало двама ранни богове, които били виновни за цялото създание. Това били Изанаги и неговата сестра-съпруга Изанами. Според мита Изанами умира, раждайки детайла огън. Изанаги, оглупял от тъга, тръгнал към подземния свят, с цел да си я върне.
Изанаги и Изанами (Kobayashi Eitaku / Public Domain)
Той разкрил мрачно и тъмно място, където живеят душите, които са били затворени в телата си. Изанаги намерил жена си, само че му било казано, че по време на пътуването им назад към повърхността той не би трябвало да я поглежда. За страдание, тъкмо когато стигнал до повърхността, Изанаги зърнал разлагащата ѝ се плът. Тази история доста наподобява на легендата за Орфей и Евридика, само че има по-различен край.
Изанами била възмутена и изпратила демони след брат си. Изанаги съумял да избяга и да затвори с гигантска канара входа към подземния свят, наименуван Йоми Но Куне.
Легендата приключва с разярената Изанами, която дава обещание да завлича 1000 души в подземния свят всеки ден. Изанаги отвръща, като дава обещание да сътвори 1005 нови.
Йомоцу Хирасака е скатът, който води до Йоми, японския под земята свят
Твърди се, че скалата, сложена от Изанаги на Йоми Но Куне, към момента съществува. Тя може да се откри в региона на Мацуе в Япония. Входът на Йоми Но Куне се назовава Йомоцу Хирасака, а каменният блок може да се открие зад светилището Ия в Мацуе. Никой не знае сигурно кой камък в региона затваря входа към подземния свят, само че посетителите могат да посетят гроба и светилището на Изанами.
Пътят на великаните: издигнат от яд, опустошен от боязън
Пътят на великаните може да се види в графство Антрим в Северна Ирландия. Състои се от над 40 000 преплетени базалтови колони, които съгласно учените са резултат от антично вулканично изригване. Заедно колоните наподобяват като стъпала, водещи от подножието на скалата и отиващи под вълните.
Chmee2 / CC BY 3.0
Научното пояснение е скучно, само че по тази причина пък локалните митове гласят, че базалтовите колони са остатъци от път, издигнат от античен исполин. Гигантът Фион Мак Кумхайл (Фин Маккул) бил провокиран на борба от шотландския колос Бенандонър.
Нетърпелив да се срещнат, Фион построил път за секване на Северния канал, който разделя Ирландия и Шотландия. След това Фион се скрил от Бенандонър, защото осъзнал, че противникът му е доста по-голям от него. Съпругата на Фион го маскирала като бебе и го пъхнала в люлка.
code poet / CC BY-SA 2.0
Когато Бенандонър видял това бебе колос, изпаднал в суматоха, мислейки, че щом бебето е толкоз огромно, значи татко му ще е още по-грамаден. Той избягал през Пътя на великаните назад в Шотландия, разрушавайки го по пътя, с цел да не бъде последван от Фион.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ