Историята на руския мегаседан, който тегли самолети
Когато стане въпрос за суперседани, най-често се сещаме за бронирани президентски лимузини, Rolls-Royce Phantom или вероятно Bentley Mulsanne. Истината обаче е, че пред седана, с който в този момент ще се запознаете, всички те наподобяват като детски играчки, написа Automedia. Представяме ви МАЗ-541 – руския мегаседан, създаден по поръчка на авиолиниите Аерофлот.
Бруталната машина на процедура съставлява влекач на пътнически самолети, който стартира своя живот през 1956 година в Минск – сегашен Беларус.
По това време се появила потребността от машина, която да обслужва новото потомство руски лайнери – Ту-104, Ту-114 и Ил-18. Тези самолети освен били доста по-големи от своите прародители, само че напълно разумно – били и доста по-тежки. Нужен бил влекач, който е кадърен да дърпа на буксир обект с маса 85 тона, колкото тежал един празен Ту-114. Преди основаването на МАЗ-541, типично по съветски, за задачата се употребявали военни влекачи, привикнали да дърпат ракетни установки. Те обаче били доста високи, което пораждало непрекъснат риск от конфликт със самолета, а и не били изключително практични и комфортни за работа в характерните летищни условия.
По поръчка на Аерофлот
И тогава Аерофлот поръчали на Минския авто цех – МАЗ – да сътвори необятна и ниска машина, която може да се побере под носа на самолета, без да има заплаха от контакт. Тя трябвало да има задвижване на четирите колела и опция за отключване на предния диференциал. Освен всички свои особености, купето било триобемно и имало четири порти, а отпред имало два кормилото и всяка система в автомобила била дублирана, с цел да улесни оператора, който можел да седне както отляво, по този начин и отдясно.
Двигателят е от танк
МАЗ-541 не бил кой знае какъв брой огромен, само че за сметка на това тежал колкото целия Съюз на съветските социалистически републики. Стрелката на кантара заковавала на 28 тона, което значително се дължало на мотора – положителният остарял 12-цилиндров В-2, който се употребявал и от добре известния танк Т-34. Агрегатът има работен размер от 38.8 литра и генерира мощ от 500 к.с. Както към този момент стана ясно, той задвижвал и четирите колела, а за задачата му пособия 5-скоростна механична скоростна кутия. Необичайното тук е, че 3 от предавките били за придвижване напред, а 2 от тях – за заден ход.
Максималната скорост достигала 30 км/ч, а средният разход бил умопомрачаващите 120 литра на 100 км.
Гуми от самосвал
Влекачът имал и още една специфичност – той употребявал друг размер колела начело и откъм гърба. Отзад руснаците инсталирали колелата от кариерния самосвал МАЗ-525, а за начело взели гумите на военния тежкотоварен камион ЯАЗ-214. Инженерите се спрели на това решение, защото главната част от товара падала върху задната ос, която имала потребност от в допълнение сцепление.
В края на 50-те и началото на 60-те Съюз на съветските социалистически републики по всякакъв начин се пробва да показва на останалата част от света своя статут на свръхдържава. Огромна роля за това изиграва и МАЗ-541, който е едно от първите инженерни достижения, които чужденците виждали, кацайки на „ Шереметиево “. Заедно с големите съветски лайнери, несъмнено.
Въпреки напълно уталитарната си устременост, МАЗ-541 имал много атрактивен дизайн с четири фара, хромирана решетка, а в някои случаи и двуцветен екстериор. Разбира се, мъчно е да се назова хубав, само че несъмнено може да бъде избран за най-красивия самолетен влекач по това време.
Къс живот
За страдание кариерата на мегаседана на МАЗ не била дълга и траяла малко повече от десетилетие. С появяването на новите самолети Ту-154 и изключително Ил-62, се появила потребността от още по-мощни влекачи. През 1970 година могъщият влекач бил пенсиониран – от него били създадени единствено три бройки, въпреки че от Аерофлот поръчали на МАЗ цели 12. Съдбата на трите машини е незнайна, само че най-вероятно те са били разглобени.
