Когато стане дума за Тодор или Тодоровден, неминуемо се сещаме

Когато стане дума за Тодор или Тодоровден, неизбежно се сещаме за един специфичен Тодор. Той е в спомените на доста хора по доста разнообразни способи - едни, изключително по-възрастните от нас,  си спомнят за него с носталгия, други с отвращение, трети - с любознание. Но никой не остава безучастен. Този най-прочут Тодор за българското общество е Тодор Живков. С неговото име е обвързван 45-годишният " социалистически строй ", който ни бе натрапен под диктата на Съюз на съветските социалистически републики. 

За някои Живков е " бащица " -та, най-умният, далновидният и угрижен за добруването на нацията политик. За други той е знак на недопустим за доста хора интервал от нашата история, знак на тоталитаризъм, липса на свободно слово и свободна мисъл, изолираност на България от света и дребнавост в границите на някогашните соц.организации " Варшавски контракт " и " Съвет за икономическа взаимопомощ " (Съвет за икономическа взаимопомощ), сплотяващ социалистическите страни от така наречен " Източен блок ".

Тодор Живков е изтъкнат политик от Българската комунистическа партия, който в Народна република България сред 1954 и 1989 година заема най-високите управителни постове – първи секретар и общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, ръководител на Министерския съвет на Народна република България и ръководител на Държавния съвет на Народна република България.

През есента на 1989 година внезапно се смени държавното устройство и по площадите се пееше песента " 45 години стигат! "

Някои назоваха този 45-годишен интервал " социалистическа гражданска война ",  други - " държавен прелом ",  а трети - " окупиране на страната от Съветската войска ". 

Някои, които са го познавали от близко настояват, че той е бил сръчен политик, лавиращ сред " капките " на руския надзор на правилото " Снишаване, снишаване, до момента в който отмине бурята ". Други го дефинират като необразован " селски хитрец ", имал шанса да се появи на политическата сцена в подобаващия миг.

Сред народа обаче се помнят и смешните му реакции и крилати изречения. Предлагаме ви някои от тях:

" Социализъмът е едно недоносче. Ето това е самата истина “.

" Ако плащаш с фъстъци - получаваш маймуни. “ - Цитат от книга на Тодор Живков.

" Конкурсно начало не значи конкурсен край, другарки и приятели. “

" Това е политиката - да се слееш с народа ". — В предаването " Всяка неделя "  

" Аз работех като преводач - превеждах овците от един рид към различен. “

" Че по какъв начин да не успее Русия с нейните естествени благосъстояния, те имат повече находища от Менделеевата таблица… “

" Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. “

" Ние би трябвало да създадем радикален прелом, на 360 градуса. “

" До 9 септември 1944 година, тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна бездна! След девети той направи съдбоносната крачка напред! “

" Добър публицист е тоя, който написа не това, което се приказва, а това, което би трябвало. “

" Тази година цех за полупроводници, следващата година - за цели. “ - На откриването на цех за полупроводници в Ботевград.

" Времето е ваше, само че всичко друго е наше. “ - В коментар на лозунга " Времето е наше “.

" Според последното броене мечките ги водеха някъде към 1300 души. “

Спомняме си и оня занимателен миг, когато Живков поздрави студентите с " Честит 8-ми март, скъпи студенти! "

Какъвто и да е бил най-известният Тодор в социалистическа България, през днешния ден той е история, а за нас остават единствено уроците от нея. Дано сме ги научили.

Честит Тодоровден!