Когато стане дума за шиитския ислямистки тероризъм и по-специално за

Когато стане дума за шиитския ислямистки тероризъм и по-специално за Хизбула, груповата памет на френското общество нормално препраща към атентатите през 80-те години, които окървавиха Париж, и несъмнено атентата през октомври 1983 година в Бейрут, където починаха 58 френски бойци.

След това историческо припомняне, някои наблюдаващи постоянно демонстрират наклонност да считат, че това е въпрос от предишното и че ще е по-добре да се приказва за днешния зложелател, т.е. за сунитските джихадистки групи, в сравнение с да се напомня безкрай за вчерашния. Но шиитският ислямистки тероризъм продължава да е настоящ. Да напомним, че Хизбула беше включена в листата с терористични организации на Европейски Съюз през 2013 година, и то заради присъединяване си в атентат в българския град Бургас, на европейска територия. Така че този тероризъм остава изцяло настоящ.

В този текст не се преглеждат всички места, в които се развиват шиитски джихадистки групи, а се отдава желание на активността на Хизбула в Сирия и Ливан, както и на иракските шиитски милиции в Сирия и в Ирак.

1) Защо приказваме за " Шиитски джихад "?
А) Джихад и джихадизъм

Решихме да разграничим " джихад " и " джихадизъм ". Всъщност концепцията за джихадизма през днешния ден е на мода и постоянно се употребява за обозначаването на групи, които нямат доста общи черти. Така сирийските помощни елементи на турската войска, които наскоро организираха офанзивата против следения от кюрдските милиции град Африн, постоянно бяха квалифицирани като " джихадисти " в някои публицистични публикации. От наша позиция понятието " джихадизъм " препраща към характерна " салафистко-джихадистка " идеология, изповядвана от Ислямска страна и Ал Каида, която дава приоритет на въоръжената битка като способ за политически дейности.

Тази формулировка не се съгласува добре с политическия ислямизъм на държавното управление на турския президент Ердоган или с други ислямистки придвижвания, даже и те да претендират, че се борят в името на джихада. Такива са сунитите от Хамас или шиитите от Хизбула, за които става дума в този материал.

Б) Хизбула и банализирането на джихада в ливанското общество

Телевизията на Хизбула " Ал Манар " е доста гледана в шиитската общественост, в това число в известни кафенета и заведения за хранене в южните покрайнини на Бейрут. Тя обаче постоянно излъчва видеоклипове, възхваляващи култа към " мъчениците ". Камикадзетата на Хизбула през последните 30 години постоянно биват прославяни в тези клипове. След войната от юли 2006 година сред Хизбула и израелската войска, сходен вид дискурс стана нещо обикновено в други браншове на ливанската общественост и от време на време, в еуфорията на това, което беше показано като " божествена победа " на Хизбула, не се правеше никаква разлика сред Израел и Запада.

Това банализиране на джихада в ливанското общество докара до радикализацията на някои сунити, както означи политологът Бернар Ружие в книгата си " Фрагменти на уммата: управлението на сунизма в Ливан ". " В този климат на тържество след израелското оттегляне през май 2000 година, белязан от формалната идеология на " съпротивата ", която не се утежнява с нюанси, с цел да разграничи дейностите на Съединени американски щати от тези на Израел, прибягването до принуждение " против американските ползи " се постанова като нагледност ".

В) Джихадът и двойният език на Хизбула

Пред своите сътрудници - християни или всемирски мюсюлмани, Хизбула дефинира битката си като " опозиция " /мукауама - на арабски/, включваща се в една по-обща ос, наречена " муманаа ", което може да се преведе като " фронт на непокорството ". Главни фигури в тази ос са режимът на Башар Асад в Сирия, и несъмнено Ислямска република Иран.

В шиитската общественост, на религиозни срещи на Хизбула, отново се приказва за " опозиция ", само че несъмнено, доста повече се загатва за " джихад ". Така да вземем за пример в южните квартали на Бейрут, които са цитадела на Хизбула, не са необичайност многочислените плакати, възхваляващи религиозните заслуги, получавани от този, който въоръжи един " муджахид " (боец на джихада), като финансира оборудването му. Неотдавна, през януари тази година, на един билборд в квартал Гобайри в Южен Бейрут беше изписан хадисът на пророка Мохамед: " този, които екипира войник, е взел участие в борбата ", т.е. ще получи облагите, които се дават обещание на бойците на оня свят.

Този двоен език на Хизбула се отнася и до претекстовете за нейния джихад в Сирия. Пред западните си събеседници фрагментите на Хизбула и техните ирански настойници може да приказват за битката против тероризма или за отбраната на християните в Ориента, само че действително този джихад беше оправдаван първо от желанието да се отбрани " оста на съпротивата " и да се резервира в Сирия режим, предан на битката против Израел и на тясно военно съдействие със шиитската ливанска милиция.

И най-после, джихадът има за цел и да защищити шиитските гробници в Сирия, изключително тези в предградието Сайда Зайнаб южно от Дамаск. Въпреки това, въпреки че за шиитските бойци този джихад е чисто защитителен, той е и израз на шиитския фанатизъм, както ще забележим във втората част на това изложение.

2) " Шиитския джихад " в огледалото на " сунитския джихад "
А) Въпросът за фанатизма

Макар че антисунизмът, който се развива в Сирия измежду бригадите на Хизбула или на иракските шиитски милиции, не може и да се съпоставя с радикалният антишиизъм на Ислямска страна и Ал Каида, може да се открият някои прилики в дискурса на сунитските джихадисти и на най-радикалните иракски шиитски милиции. Така, в контраст на обидния израз за шиитите " Рауафид " (отхвърлящите - бел. ред.), в речника на шиитските фундаменталисти за сунитите се употребява " Науасиб " (мразещите - бел. ред.). През декември 2015 година водачът на Харакат Хизбула ан Нуджаба - Акрам ак Каби, съобщи следното в джамия в южната част на Алепо: " Смърт на (сунитите), ние удържахме победа над американския, ционисткия, бедуинския и (сунитския) зложелател ".

Друг детайл от речта на фанатизма, който популяризират тези шиитски милиции, е риториката за отмъщението против Омаядите - визирайки Дамаския халифат, считан от шиитската историография за подтисник на потомците на пророка Мохамед, почитани от шиитите. На доста видеозаписи онлайн се вижда по какъв начин бойци от иракски или ливански шиитски милиции проклинат Омаядите и желаят възмездие за Зейнаб, дъщерята на Али (смятан от шиитите за първия имам - бел. ред.), която била преследвана от Омаядите, преди да обстрелят позиция на сирийски бунтовници. Гробницата на Зейнаб в южно предградие на Дамаск, която при започване на сирийската война беше застрашена от сирийски бунтовници, след това стана привлекателен център за интернационалните шиитски бригади, чиито бойци се стичат от целия свят - от време на време даже от черна Африка.

Б) Регионален шиитски джихад

Макар че, за разлика от сунизма, в шиизма няма действителен световен джихад, може да се установи съществуването на " районен шиитски джихад ". В Ирак връзките сред ливанската Хизбула и локалните шиитски милиции са отдавнашни.

В това отношение е сладкодумен казусът на Али Муса Дакдук. Заловен от американски бойци в Басра през 2007 година, той е освободен през 2012 година, близо година след изтеглянето на американските войски. По време на престоя си в Ирак Али Муса Дакдук е бил консултант на " Асаиб ахл ал Хак " - милиция, чийто водач Каис ал Хазали разгласи през май предходната година: " Ние ще установим цялостна шиитска луна, а освен шиитски полумесец ". Това изказване, несъмнено, визираше формулата " шиитски полумесец ", употребена от йорданския крал след рухването на Саддам Хюсеин, с цел да отбелязя новата шиитска динамичност, разпростряла се от Иран през Ливан, Ирак и Сирия. Хазали, който постоянно отправяше закани против американските войски в Ирак, през декември 2017 година посети границата на Южен Ливан, облечен във военна униформа и направи провокационни изявления по отношение на Израел.

В) Заплашвайки Израел, шиитският джихад заплашва Запада

Независимо дали желаеме или не, Израел е западна страна, която от културна, стратегическа, икономическа и политическа позиция е обвързвана със Западна Европа, и несъмнено, със Съединени американски щати. С други думи, взаимоотношенията сред Израел и западните страни са толкоз мощни, че да се протяга ръка на ползите на еврейската страна по света съставлява също опасност против Запада. Израелските туристи остават и до през днешния ден желана цел на Хизбула, както сподели атентатът в Бургас, където починаха петима израелци, пристигнали на отмора в България, и опитът за атентат на Хизбула в Кипър. И двата бяха осъществени през юли 2012 година.

Макар че, за разлика от сунитските джихадисти, в организацията и подготовката на атентатите не е оставено доста място за самостоятелни начинания, клонът на Хизбула, отговарящ за външните интервенции, не се поколеба да нападне Европа през 2012 година и да приготви серия от атентати в Съединени американски щати. Планирането на тези атентати беше осуетено с арестуването на двама членове на шиитската мрежа през юни 2017 година.

В този подтекст - поради актуалната тактика на Хизбула, която атакува рядко локалните еврейски общности, само че в подмяна се пробва интензивно да атакува израелски туристи в Европа - никой не може да съобщи, че не е допустимо в бъдеще поддръжници на Хизбула да извършат антиеврейски атентат, или по-вероятно анти-израелски, и на френска територия.

По БТА