Агата Кристи се оказа пионер в сърфирането
Когато стане дума за каране на сърф, евентуално си визиите загорели млади мъже и дами на калифорнийските плажове с избелели от слънцето коси и изваяни коремни мускули.
Но няма да грешите и в случай че си визиите писателката на престъпни романи Агата Кристи, която се мотае в „ нищожен “ изумруденозелен вълнен бански костюм и кожени ботуши. Това е по този начин, тъй като Кристи е пионер в този спорт – колкото и да не ни се има вяра.
През 1922 година 32-годишната писателка съпровожда брачна половинка си Арчи на международна обиколка, с цел да разпространява идна галерия, чиято цел е да изтъкне достиженията на Британската империя. (Тя включвала атракции като статуя на принца на Уелс, направена от масло, както и слонове на име Симла и Соси.) Така Кристи се озовава в Южна Африка, където се срещат с един локален бит: каране на сърф на плажа Муйзенберг.
„ Винаги, когато можехме да си откраднем малко свободно време – или по-скоро когато Арчи можеше – вземахме влака и отивахме в Муйзенберг, вземахме дъските си за сърф и излизахме да сърфираме дружно “, написа тя в „ Автобиография “, записки, оповестени посмъртно през 1977 година
Първоначално двойката се оправя най-добре с чисто плоски дъски, които обаче съгласно недоволствата ѝ „ те удрят по средата “, а по-късно минават към „ леко извити дъски “. Тъй като дървените дъски са и „ лесни за носене “, тя бързо се впуска в тази активност, макар че както сама признава, няколкото пъти пада по лице на пясъка.
Двойката продължава обиколката си през Австралия и Нова Зеландия, преди да се озове в Хонолулу, Хавай, където, както може да се чака, Кристи се радва на доста талази, които да я провокират. Вероятно те са били прекомерно напреднали за начинаещи, защото тя си спомня, че двамата с Арчи са предизвестени да излязат от водата от угрижен локален гражданин.
Неустрашима, Кристи си купува вълнен бански костюм (който разказва като „ прелестна, нищожна изумруденозелена вълнена рокля за къпане “), както и кожени ботуши, предопределени да я защищават от острите корали, и се заема да усъвършенства техниката си на Хаваите от август до октомври 1922 година Бързината е огромна част от тръпката за нея – по-късно тя написа, че сърфирането ѝ се коства като да се движи с „ 200 благи в час “ – и скоро съумява да премине от легнало състояние върху сърфа в изправено.
„ В началото на 20-те години на предишния век доста малко британци са карали сърф, а единственият, за който знаем, че е карал по-рано от нея и е стоял изправен, е принц Едуард “, споделя Робинсън пред The Guardian.
Не след дълго новото занятие към този момент си намира място в нейната работа. В романа ѝ от 1924 година „ Мъжът с кафявия костюм “ героинята Ан Бедингфелд се озовава прекрачила сърф дъска в Кейптаун, Южна Африка.
Това, че британец кара сърф, е извънредно по това време, а че Кристи, жена, го прави, е още по-любопитно. Жените сигурно са карали преди нея – жена на име Накоокоо победи на съревнование на остров Мауи през 1887 година, само че през по-голямата част от ХХ век сърфът се е възприемал като мъжки спорт. Мъжете са получавали по-голямата част от паричните награди и отразяването в пресата – дисбаланс, който стартира да се трансформира едвам през последните години. (Едва през 2019 година Световната сърф лига дефинира равни финансови награди за мъжете и дамите.)
Не е ясно доколко Кристи е траяла да се занимава и в по-късен стадий от живота си, макар че е известно, че постоянно е посещавала остров Бърг, където е имало талази. Предвид привързаността ѝ към този спорт е допустимо да е практикувала постоянно, когато е имала опция.
Кристи споделя: „ Това е едно от най-съвършените физически удоволствия, които съм познавала “.
