Когато срещнете бургаските водачи на листи – Румен Радев, Жечо

Когато срещнете бургаските водачи на листи – Румен Радев, Жечо Станков, Мирослав Иванов, Калин Стоянов, Цончо Ганев и Крум Зарков – не ги оставяйте да приказват нереално

Бургас е град с неприятния табиет да преглъща миризмите, които вятърът носи. От десетилетия насам тук се води една тиха, само че упорита война: сред правото да дишаш умерено и невидимите източници на зловоние, които от време на време обсаждат всекидневието. Формално мониторинг има. По документи всичко е наред. Но на процедура никой в никакъв случай не съумява да каже с акуратност какво дишат бургазлии и от кое място идва то.

Това безмълвие не е инцидентно. То е резултат от години институционално безучастие, разпределено отмерено сред ръководства от целия политически набор. Властите идват и си отиват, само че въпросът остава без отговор, без решение, без воля. А жителите се оплакват – постоянно, прочувствено, само че разпокъсано. Без организация. Без напън. Без следствие.

Истината е елементарна и неуместна: до момента в който бургазлии чакат някой различен да им свърши работата, нищо няма да се промени.

И не щеш ли пристигнаха тези трийсетина дни от годината, когато политиците слизат от Олимп и влизат в персоналното пространство на хората. Усмихнати, налични, деликатни. Ще ги видите по улиците, по площадите, по пазарите. Ще ви подадат ръка. Ще ви попитат по какъв начин сте. Ще ви обещаят бъдеще.

Тогава е моментът да попитате и вие.

Когато срещнете бургаските водачи на листи – Румен Радев, Жечо Станков, Мирослав Иванов, Калин Стоянов, Цончо Ганев и Крум Зарков – не ги оставяйте да приказват нереално. Не ги оставяйте да се плъзгат по тематики, които не болят. Питайте ги съответно: по кое време ще бъде разширено измерването на замърсителите във въздуха на Бургас? И настоявайте отговорът да бъде обществен, явен и привързан със период.

Защото механически това е изцяло допустимо.

На 31 октомври предходната година министърът на околната среда и водите Манол Генов съобщи решително в Бургас:
„ Много скоро изпълнителната организация ще разполага с по-съвършени уреди. До края на годината ще имаме мобилни станции за по-широко премерване на разнообразни субстанции в атмосферния въздух. “

Думи, произнесени в миг на насъбрано напрежение. В миг, когато търпението на града към този момент бе изтъняло до прекаленост. Когато „ миризливите офанзиви “ не бяха просто дискомфорт, а се превръщаха в хронична паника. Министърът говореше, с цел да успокои. Да показва надзор. Да внуши, че страната вижда, чува и работи.

След това не последва нищо.

Новата година пристигна. С нея и познатата тишина. Няма изясненост дали обещаните мобилни станции въобще са поръчани. Няма доклад, няма периоди, няма пояснение. Само въздух – същият този въздух, за който никой не може да каже какво съдържа.

А истината е, че разширението на палитрата от измервани субстанции не е нито екзотика, нито софтуерно предизвикателство. Дори инсталираните сега непрекъснати измервателни станции могат да мерят повече неща. Само би трябвало да се калибрират. Това е в компетенциите на Изпълнителна организация по околна среда. Още през август предходната година шефът на Регионална инспекция за опазване на околната среда Павел Маринов го удостовери обществено. Следователно въпросът не е „ можем ли “, а „ желаеме ли “.

А „ желаеме ли “ зависи не от институциите, а от обществото.

Да, от време на време може да сме подозрителни до прекаленост. Понякога миризмата, която носи нощният вятър, може да е просто неприятна, без да е рискова. Но това не анулира правото ни да знаем. Защото здравето и спокойствието не са разкош. Те са първоначални богатства.

И когато питаме „ Какво дишаме? “, не задаваме придирчив въпрос. Задаваме най-основния, екзистенциален въпрос. На него страната е длъжна да дава отговор.

Но в случай че не бъде питана – няма да го направи.