Уроци по музика и живот от Fink
" Когато спреш да мислиш за пари, стартират да ти заплащат, когато спреш да се интересуваш дали си пускан по радиото, стартират да въртят песните ти. Ако си съумял, това е поради музиката ти, а не тъй като профилът ти в Instagram наподобява добре ".
Така малко преди второто си посещение Fink, водачът на едноименната английска група, синтезира наученото от дългия си и неравномерен път в музиката.
Концертът на 8 октомври в Sofia Live Club е част от европейското турне по случай издадения тази седмица нов албум – идеално звучащия на фона на ранната есен Resurgam. Това е в действителност втори албум за него през тази година след блус плана му Fink`s Sunday Night Blues Club. " С Resurgam взехме решение да инжектираме малко повече доза действителност в музиката ни ", споделя пред " Дневник " Фин Грийнал, който с годините трансформира Fink от псевдоним за соло плановете си в пълноценно функционираща група. " Може би и по тази причина вместо към Лос Анджелис, където записвахме предишния път, се насочихме към Лондон. "
Продуцент е Flood, име, свързвано с най-утвърдените албуми на Depeche Mode, U2, Nine Inch Nails, по този начин и на по-млади групи като Editors, Warpaint, Foals.
Интересна детайлност от креативния път на Fink е, че през 90-те години се занимава с денс и техно, и е по-далеч от различния рок и баладите. Когато пробива на сцената със личната си музика, той е на съвсем 40. Общото сред музиката му тогава и през днешния ден е най-много в наличието на логото на лейбъла Ninja Tune, които стоят до него и след слизането от електронната сцена.
Получава се по този начин, че едвам в този момент той наваксва с китарната страна на 80-те и 90-те години, и част от албумите, по които Flood е работил. Talking Heads, берлинският интервал на Дейвид Боуи от края на 70-те, The Creatures, дъщерната група на Siouxsie and The Banshees, са част от саундтрака към основаването на Resurgam. " Нямах необикновен допир с тази музика като по-млад – стартирам да я правя оценка едвам в този момент, изключително Public Image Ltd. В момента музиката е постоянно двуизмерна, вместо триизмерна – беше естествено да погледнем обратно, с цел да вземем нещо от наличието и характера на това време ", споделя Fink.
Стига и до зараждането на пънка, само че посредством литературата и по-специално City On Fire на Гарт Риск, разказ, разрастващ се през 70-те години в по едно и също време артистичния и незаконен Ню Йорк. Наскоро е прочел първите три романа на Джон льо Каре, проследяващата историята с бизнеса на продажба на оръжия книга The Gun на С. Дж. Чивърс, а сега чете The Glass Bead Game на Херман Хесе и A Little History of the World на Ернст Гомбрич. " Мисля, че чета повече отвсякога. "
Създаването на албума е придружено и с още едно събитие – за две семестъра Fink преподава в музикален лицей в Берлин, градът, в който живее от няколко години. " Свирехме песните си един на различен, обсъждахме какво може да се усъвършенства, отговарях на въпроси за това какво е да живееш от музиката си. Всъщност преподаването беше най-забавната част – намирах за отегчителни всички правила, които един преподавател би трябвало да съблюдава, академичната атмосфера като цяло. А и беше стресиращо – представете си 25 погледа, вперени във вас, в очакване на вълшебен препоръки за триумф. От преподаването разбрах нещо, което подозирах и преди – геният не е нещо, което може да се научи. "
В кариерата си Fink е пресичал пътища с Ейми Уайнхаус, Джон Ленджънд, Banks, Bonobo, Анди Барлоу от Lamb. Но какво му е дало запознанството с надалеч по-млади музиканти?
" Забелязвам, че те мислят прекалено много. Толкова пъти ми се е случвало да работя с някое доста известно име и да се приказва повече за музиката като бранд, артикул, като нещо, което да планираш по какъв начин ще се одобри от тъкмо избрана публика, вместо всички да се опитваме да напишем най-хубавата ария, на която сме способни. Няма нищо неприятно в това да преследваш задачите си, само че задачата на рокендрола не е да си плащаш наема с него, а да те води на странствуване, да те накара да почувстваш какво е да си натиснал педала и да усилваш скоростта. Ако мислиш прекалено много, нарушаваш изобретателния развой. Ключът към изкуството е интензитетът и с цел да го постигнеш, рационалното мислене не е наложително. "
Така малко преди второто си посещение Fink, водачът на едноименната английска група, синтезира наученото от дългия си и неравномерен път в музиката.
Концертът на 8 октомври в Sofia Live Club е част от европейското турне по случай издадения тази седмица нов албум – идеално звучащия на фона на ранната есен Resurgam. Това е в действителност втори албум за него през тази година след блус плана му Fink`s Sunday Night Blues Club. " С Resurgam взехме решение да инжектираме малко повече доза действителност в музиката ни ", споделя пред " Дневник " Фин Грийнал, който с годините трансформира Fink от псевдоним за соло плановете си в пълноценно функционираща група. " Може би и по тази причина вместо към Лос Анджелис, където записвахме предишния път, се насочихме към Лондон. "
Продуцент е Flood, име, свързвано с най-утвърдените албуми на Depeche Mode, U2, Nine Inch Nails, по този начин и на по-млади групи като Editors, Warpaint, Foals.
Интересна детайлност от креативния път на Fink е, че през 90-те години се занимава с денс и техно, и е по-далеч от различния рок и баладите. Когато пробива на сцената със личната си музика, той е на съвсем 40. Общото сред музиката му тогава и през днешния ден е най-много в наличието на логото на лейбъла Ninja Tune, които стоят до него и след слизането от електронната сцена.
Получава се по този начин, че едвам в този момент той наваксва с китарната страна на 80-те и 90-те години, и част от албумите, по които Flood е работил. Talking Heads, берлинският интервал на Дейвид Боуи от края на 70-те, The Creatures, дъщерната група на Siouxsie and The Banshees, са част от саундтрака към основаването на Resurgam. " Нямах необикновен допир с тази музика като по-млад – стартирам да я правя оценка едвам в този момент, изключително Public Image Ltd. В момента музиката е постоянно двуизмерна, вместо триизмерна – беше естествено да погледнем обратно, с цел да вземем нещо от наличието и характера на това време ", споделя Fink.
Стига и до зараждането на пънка, само че посредством литературата и по-специално City On Fire на Гарт Риск, разказ, разрастващ се през 70-те години в по едно и също време артистичния и незаконен Ню Йорк. Наскоро е прочел първите три романа на Джон льо Каре, проследяващата историята с бизнеса на продажба на оръжия книга The Gun на С. Дж. Чивърс, а сега чете The Glass Bead Game на Херман Хесе и A Little History of the World на Ернст Гомбрич. " Мисля, че чета повече отвсякога. "
Създаването на албума е придружено и с още едно събитие – за две семестъра Fink преподава в музикален лицей в Берлин, градът, в който живее от няколко години. " Свирехме песните си един на различен, обсъждахме какво може да се усъвършенства, отговарях на въпроси за това какво е да живееш от музиката си. Всъщност преподаването беше най-забавната част – намирах за отегчителни всички правила, които един преподавател би трябвало да съблюдава, академичната атмосфера като цяло. А и беше стресиращо – представете си 25 погледа, вперени във вас, в очакване на вълшебен препоръки за триумф. От преподаването разбрах нещо, което подозирах и преди – геният не е нещо, което може да се научи. "
В кариерата си Fink е пресичал пътища с Ейми Уайнхаус, Джон Ленджънд, Banks, Bonobo, Анди Барлоу от Lamb. Но какво му е дало запознанството с надалеч по-млади музиканти?
" Забелязвам, че те мислят прекалено много. Толкова пъти ми се е случвало да работя с някое доста известно име и да се приказва повече за музиката като бранд, артикул, като нещо, което да планираш по какъв начин ще се одобри от тъкмо избрана публика, вместо всички да се опитваме да напишем най-хубавата ария, на която сме способни. Няма нищо неприятно в това да преследваш задачите си, само че задачата на рокендрола не е да си плащаш наема с него, а да те води на странствуване, да те накара да почувстваш какво е да си натиснал педала и да усилваш скоростта. Ако мислиш прекалено много, нарушаваш изобретателния развой. Ключът към изкуството е интензитетът и с цел да го постигнеш, рационалното мислене не е наложително. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ