Когато след пладне приседна на прага и чакам си стария мъж, плета

Когато след пладне приседна на прага
и очаквам си остарелия мъж,
плета си чорапите вълнени, що ги и лятос обува,
и младото тяло, като че ли, тръпне от вечерна влага,
а вълната моите сълзи е гълтала не по един път —
и китки в градината не късам и нищо не ми се и чува...

Когато след пладне приседна на прага,
мини ми кажи, че ти доста ме любиш...
Тъй страхливо, с бърз взор, кат моето иго тук, тъмен.
Ще видя, безгрижно сякаш, клета, че аз съм ти драга,
Глава ще забия в чорапа, като че желая да кажа: " Ти себе си губиш
със мене, омъжена. " А огън — в моя взор вперен.

Треперя по-бавно да минеш: клуп след клуп сбъркана чепкам...
Пръсти несръчни ще пуснат стоманените куки.
Но в твоето благо лице не ще се загледам аз нито един път,
че сухата моя съседка ни гледа от срещната къща;
но идва нощ, тя ще запуши и всички съседки пролуки...
Но идва нощ... И по здрач още приспива ми остарелия мъж.