Най-накрая: Можем да видим следи от мистериозното сияние в марсианската атмосфера
Когато Слънцето залезе и нощ се спусне над пропитите с прахуляк равнини на Марс, се случва нещо необичайно и необикновено. Високо над повърхността атмосферата стартира да сияе с ултравиолетова светлина. Понякога даже пулсира, до момента в който азотът и кислородът се свързват в азотен оксид.
Това невидимо зарево, което „ Марс Орбитър “ разкри за първи път през 2005-а, през днешния ден към този момент е разказано и до най-малкия подробност. Неговото изненадващо държание разкрива по какъв начин марсианската атмосфера циркулира и се трансформира в хода на годината.
Въпреки че е тънка и разредена, атмосферата на Марс е изненадващо комплицирана. Бурни ветрове задвижват чудовищни стихии, които могат да обхванат цялата планета. В композицията ѝ откриваме сезонни съмнения, както и съмнения, които не пасват на нито едни известни на човечеството процеси.
Нощното зарево да вземем за пример не е чак толкоз мистериозно. Всъщност същият феномен – нощно зарево, провокирано от композиция от азот и О2, въпреки и наоколо до инфрачервени дължини на вълната – е следен и на Венера.
По-подробното проучване на методите, по които марсианската атмосфера циркулира и се трансформира през обособените сезони обаче, ще ни разреши да прогнозираме с по-голяма акуратност необикновеното време на Червената планета.
„ Ако ще пращаме хора на Марс – разяснява атмосферният академик Закарая Милби от лабораторията за атмосферна и галактическа физика на Университета на Колорадо Боулдър – по-добре да разберем какво се случва в атмосферата. “
Източник: LASP
Новите наблюдения са направени от орбиталния уред Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN) на NASA, който от 2014-а насам учи Марс доста в детайли.
Пет пъти дневно MAVEN прави детайлни фотоси на Червената планета благодарение на своя ултравиолетов спектограф. Именно с тези наблюдения учените съумяват за първи път да проследят придвижванията на ултравиолетовото зарево.
За изненада на екипа атмосферата пулсира три пъти на нощ, само че единствено напролет и есента. През тези интервали сиянието се появява почти в средата на планетата и сияе по-силно към равноденствията.
В други интервали на годината сиянието е най-ярко над полярния район, в който цари зимата - най-силно към слънцестоенето. Там то образува непредвидени конфигурации - талази и спирали.
Сиянието се образува, когато теченията високо в марсианската атмосфера се снижат с рухването на температурите. На тази височина азотните и кислородните атоми (които към този момент са се разделили от CO2, O2 и N2 от слънчевата светлина през деня) се слеят и образуват азотен оксид, излъчвайки ултравиолетова светлина. Именно по този начин се появява нощното зарево.
„ Ултравиолетовото зарево се появява най-много на височини от към 70 км над морското ниво, като най-яркото място е към 1000 км напречно. То е толкоз блестящо в ултравиолетовото, колкото и северното зарево на Земята ", споделя Мелби.
„ За страдание поради състава на марсианската атмосфера тези ярки райони не излъчват никаква светлина с забележими дължини на вълната, което би ги направило забележими за бъдещите астронавти на Марс. Жалко - ярките петна щяха да се усилват всяка вечер след залез слънце и щяха да се носят през небето със скорост 300 километра в час ".
Не на последно място, учените се изненадват от и от съществуването на едно стабилно блестящо леке на почти 0 географска широчина и 0 дължина, към момента не е обяснено. Това може да се дължи на терена изпод или нещо друго, което към момента не е намерено.
Екваториалното (вляво) и полярното (вдясно) зарево. Източник: LASP
Пулсациите в частност разкриват връзка към вълните в марсианската атмосфера. Те обикалят планетата и броят и скоростта им демонстрира, че вълните в средата на атмосферата са свързани с ежедневния модел на слънчевото стопляне, както и с формата на терена изпод.
Пулсиращите петна показват връзка сред междинния атмосферен слой и тези над и под него – това е една връзка, която сигурно би трябвало да бъде проучена в бъдещи проучвания.
Изследването е оповестено в Journal of Geophysical Research - Space Physics.
Източник: Science Alert
