И замириса на ...изкуство или приказки от дерайлиралата мотриса на станция Театрална
Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал татко си, че е обложил с налог и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал: – Това мирише ли ти? – Не, отвърнал Тит.
Светоний – Дванадесетте Цезари
Чувам по радиото информация, по какъв начин изкуството трябвало да стигне до там, дето всички вървим. Заслушвам се. Рекох си, най-накрая отвориха театрите и галериите. Не би. За градските тоалетни ставало дума. Не успявям да проследя в елементи информацията и си крещя, да не би нещо първокласните нужници на Фандъкова да са пропяли или да не са почнали да татуират на задниците на столичани и гостите на София герба на общината? За да изясня недоразумението влизам в уеб страницата на Ангажирани Артисти в Акция, които са основателите на една доста екстравагантна самодейност, както се оказва. Там прочитам това: Фондация „ Музейко “ провежда онлайн среща полемика по отношение на креативен конкурс „ ААА: Ангажирани Артисти в Акция “. Неговата цел е да насочи послания посредством средствата на изкуството, които да задълбочат разбирането и чувствителността към просветителните неравенства, забележимите и невидимите бариери пред хората с разнообразни качества. Ще бъдат ситуирани арт съоръжения в 3 тоалетни с публичен достъп (мястото, където всички всекидневно ходим). Те ще бъдат основани от създатели (творчески екипи), набрани посредством отворен конкурс. Няма неистина! Не проектче някакво – цяла идея! Хубаво е, че маските ни покриват носовете, минава ми през акъла за първи път през втората всеобща изолираност. Трудно и постепенно одухотворявам в последно време, несъмнено от въглеродния двуокис, който си поемам дъх с изключение на, когато издишвам. Имам чувството, че внезапно ми се намали IQ-то. Първо взех решение, че не е допустимо да става дума за това, за което чета, само че като се срещнах с детайлите на идеята на артистите деятели прозрях - изкуството си откри майстора! Намери си и адреса!
Той оня чех, дето ни беше изобразил с клекалото на картата на Европа май е имал пресантиман. Едно по едно нещата си идват на мястото. Новото обикновено си го бива! От ден дневно се увещавам, че дейните, ангажираните и най-много артистите, освен не чакат на страната да им отвори галериите и театрите, ами са приели рестрикциите в името на общочовешкото оцеляване. Няма обаче да се оставят без поле за изява, без пространства, както стана фешън да се назовават териториите за творчество и експозиция във времето на Неправителствени организации неограничените благоприятни условия.
Риших да копирам още малко от заданието, финансирано от стратегия „ Творческа Европа “ на Европейския съюз (договор №616608-CREA-1-2020-1-IT-CULT-COOP1) от детския музей в Рим Explora (Италия), Регионален музей в град Skåne (Швеция), фестивалните организации ArtReach (Обединено кралство) и Altonale (Германия), фондация Музейко (България).:
„...Ако желаете да бъдете съавтори на художествените съоръжения, като предоставите „ храна за размисъл “ на създателите участници в състезанието за основаване на обществено ангажирано арт произведение в социална тоалетна /и тука следват обяснения за преимущества в случай че сте неработоспособен, в неравностойно състояние и прочие обстановка и житейски чоп, което не ми е ясно по какъв начин тъкмо ще ви помогне да се доберете физически до заветните тоалетни, в изискванията на това което имаме, като столична инфраструктура, само че забележете – „ храна за размисъл и мотив за ентусиазъм “.
Така си е. То и аз имам едно томче със сонетите на Шекспир в тоалетната. Преди държах и биографията на Коко Шанел, само че доста префърцунена беше, като на дама, която няма първоначални потребности и не се отразяваше добре на гостите ми, другояче оценяващи удобствата и чистотата на сервизното ми помещение. Но да не се отплесвам от похвалното и избавително за родното ни сковано от коронавирус предварителна защита изкуство.
Значи Европа ни дава едни пари да уеднаквим опциите, както написа в разяснителният текст на организацията и в този момент е момента, може би да извоюваме пълноправен статут на така наречен надменно кенефна лирика, изписвана най-често по стените на в миналото работещите градски клозети с тленни човешки артикули. Имаше и рисунки там, наред с лириката, най-вече наподобяващи пещерните, оживели до наши дни, изографисани с прилепови фекалии по вековните стени.
Така си обмислям и не мога да скрия, че стигам до прозрението, че е велико! Онемявам тук и оставям на гнилите, нафталинени сноби да си гризат ноктите и да им е неловко, по какъв начин не демонстрират и грам артистизъм, с цел да се измъкнат от тежкото си финансово състояние и себеизмамното чувство за елитарност. Истинските актьори у нас освен не жалят за сцената и аерираните зали за експозиции, те, както по-късно ще приведа образец, са признателни, че рецесията им отваря благоприятни условия! Само и последно по тематиката ми е чудно, кои тъкмо градски тоалетни ще имат достойнството? Онези от по 100 хиляди евро ли? Старите, дето ги даваха под аренда пък след това взеха да ги затварят една по една... Може да са решили в името на изкуството отново да ги отворят? Може и тези на гарата или на летището, или на контролно-пропускателен пункт, по този начин ще могат и чужденците да видят, какво въображение възпали ковидизолацията. Само хората в неравностойно състояние и най-много тези с двигателни усложнения по какъв начин тъкмо ще се придвижат до мястото на експозициите? Дали скоро са виждали уредниците инвалидни колички из софийските улици? Защото аз не съм. И в театрите не съм, камо ли в градските тоалетни, не че там съм стъпвала, последният път беше в една химическа в парка, само че настъпвах много неприятни неща и взех решение повече да не пожертвам. Както и да е, да не издребнявам, и да не встъпвам в словесна диария, както назовават психиатрите несвързаното говорене, вследствие на психическо разстройство, само че ми идва от вътрешната страна, диарията, желая да кажа. Да наместим маските и дано продължим с изкуството, незаслужено подценяваната тематика във времената преминаващи под знака на тоалетната хартия.
Още една метафора гастроентерологична и фекално натуралистична ми изплува над маската, онази за живота в дебелото черво на лудо куче. Този път във връзка търбуха на метрото, където кръвоносната система на столичния превоз, както я назовава нашият Веспасиан, се запуши от тромба на герберските „ забележими резултати “. И това стана баш на станция Театрална! Не е ли височайша подигравка, на този подъл драматург ориста и не ни ли подсказа, че ще има изненади и във връзка с театрална интензивност, от страна на други дейни актьори в акция, които се изакаха, пардон, изрекоха за храбростта на основното настоящо лице в коронавирус войната. Генералът с бяла престилка и разнороден театрален набор от милитаристични костюми получи плакет, който е израз на самопризнание за поддръжката, както негова персонално, по този начин и на екипите на най-голямата болница у нас към театъра и изкуството в сложната 2020 година. Ха в този момент де?! Пак си предизвиках мисловни колики с опитите да си обясня по какъв начин по този начин затваряш театри, кина, галерии, глобяваш, пет пари не даваш от какво живеят артистите, а ти връчват плакет.
Не единствено плакет, ами и приветствен адрес. И не някакъв протоколно куртоазен, изстрадал, с клизма да кажеш, а проливен дъжд от хвалебствени слова в жанр Поетично за героизма. Аз не знам кой е създателят на този панегирик, може би скучаещ драматург на театъра или самият монологист шеф, прочут ни от един единствен театър на камерна сцена, само че ето редове при положение, че сте пропуснали жанрово мъчно окачествимото произведение в чест на ген. Мутафчийски, провинен за благата гала, част от акцията „ Театърът ви приветства “.
„ Благодарим ви за това, че ни водите към този момент толкоз време с старание и професионализъм през тази тъмна пещера на COVID-19, в която нито знаем накъде да вървим, нито знаем какво има в нея, а сте виновни за това какво ще се случи с тези, които водите. Ние като лечители на духа подаваме ръка с самопризнание към всички вас, лечителите на телата, с цел да се оправим дружно. Благодарим ви за поддръжката съответно към нашия спектакъл от момента, в който стана допустимо да отворим порти, въпреки и на 30% потенциал “ - топли думи, произнесени от Мариус Донкин на церемонията с маски по връчване оценката на достопочтеният военачалник, който пък от своя страна заречен да имунизира цялата натрупа на театъра. Те, обособени, ярки представители и без друго се обявиха обществено, като почитатели, както на ограниченията и маските, по този начин и на имунизациите, с други думи – симбиозата в клоаката е налице! Едните екскрементират другите творят, след това назад!
То по този начин е в пещерата. Така е било и в онази, за която ни споделя Платон, все едно е знаел за въздействието на прилеповото изчадие върху художествено-творческата интелигенция още преди Христа. Пещерата на Платон си има господари, те пък си имат натрупа и палят огън, с цел да могат сенките на артистите да омагьосват публиката, създавайки чувство за действителност, нали си спомняте? И по този начин, тези хитроумни режисьори, заглавичкват племето да се шашка и да си мисли, че бог му споделя желанията си.
Като „ Пристигането на влака “ на батя Люмиер ни връхлетя пустият вирус и публиката напряко взе да се изпуска от боязън. Даже и изкуството е подготвена да възприема в тоалетната, наоколо до тоалетна хартия, с цел да е по-спокойна като я напъне я от екстаз, я от разтерзаване, тъй като изкуството ги може тези работи, както, уповавам се си спомняте към момента.
Надявам се също, че и лампите ще светнат скоро, господа фенове на високото пещерно творчество. Може и водите на заблатените реки да нахлуят в хралупата. Публиката ще скочи на крайници, ще и се наложи и няма да са овации това което ще заплющи. Съвсем няма да са ааплодисменти. Ефекта и на имунизацията и на анестезията ще изчезне тогава и представленнието ще свърши. Зрелищно. И няма да сте в бяло.
Соня Момчилова
За Фрог нюз
Светоний – Дванадесетте Цезари
Чувам по радиото информация, по какъв начин изкуството трябвало да стигне до там, дето всички вървим. Заслушвам се. Рекох си, най-накрая отвориха театрите и галериите. Не би. За градските тоалетни ставало дума. Не успявям да проследя в елементи информацията и си крещя, да не би нещо първокласните нужници на Фандъкова да са пропяли или да не са почнали да татуират на задниците на столичани и гостите на София герба на общината? За да изясня недоразумението влизам в уеб страницата на Ангажирани Артисти в Акция, които са основателите на една доста екстравагантна самодейност, както се оказва. Там прочитам това: Фондация „ Музейко “ провежда онлайн среща полемика по отношение на креативен конкурс „ ААА: Ангажирани Артисти в Акция “. Неговата цел е да насочи послания посредством средствата на изкуството, които да задълбочат разбирането и чувствителността към просветителните неравенства, забележимите и невидимите бариери пред хората с разнообразни качества. Ще бъдат ситуирани арт съоръжения в 3 тоалетни с публичен достъп (мястото, където всички всекидневно ходим). Те ще бъдат основани от създатели (творчески екипи), набрани посредством отворен конкурс. Няма неистина! Не проектче някакво – цяла идея! Хубаво е, че маските ни покриват носовете, минава ми през акъла за първи път през втората всеобща изолираност. Трудно и постепенно одухотворявам в последно време, несъмнено от въглеродния двуокис, който си поемам дъх с изключение на, когато издишвам. Имам чувството, че внезапно ми се намали IQ-то. Първо взех решение, че не е допустимо да става дума за това, за което чета, само че като се срещнах с детайлите на идеята на артистите деятели прозрях - изкуството си откри майстора! Намери си и адреса!
Той оня чех, дето ни беше изобразил с клекалото на картата на Европа май е имал пресантиман. Едно по едно нещата си идват на мястото. Новото обикновено си го бива! От ден дневно се увещавам, че дейните, ангажираните и най-много артистите, освен не чакат на страната да им отвори галериите и театрите, ами са приели рестрикциите в името на общочовешкото оцеляване. Няма обаче да се оставят без поле за изява, без пространства, както стана фешън да се назовават териториите за творчество и експозиция във времето на Неправителствени организации неограничените благоприятни условия.
Риших да копирам още малко от заданието, финансирано от стратегия „ Творческа Европа “ на Европейския съюз (договор №616608-CREA-1-2020-1-IT-CULT-COOP1) от детския музей в Рим Explora (Италия), Регионален музей в град Skåne (Швеция), фестивалните организации ArtReach (Обединено кралство) и Altonale (Германия), фондация Музейко (България).:
„...Ако желаете да бъдете съавтори на художествените съоръжения, като предоставите „ храна за размисъл “ на създателите участници в състезанието за основаване на обществено ангажирано арт произведение в социална тоалетна /и тука следват обяснения за преимущества в случай че сте неработоспособен, в неравностойно състояние и прочие обстановка и житейски чоп, което не ми е ясно по какъв начин тъкмо ще ви помогне да се доберете физически до заветните тоалетни, в изискванията на това което имаме, като столична инфраструктура, само че забележете – „ храна за размисъл и мотив за ентусиазъм “.
Така си е. То и аз имам едно томче със сонетите на Шекспир в тоалетната. Преди държах и биографията на Коко Шанел, само че доста префърцунена беше, като на дама, която няма първоначални потребности и не се отразяваше добре на гостите ми, другояче оценяващи удобствата и чистотата на сервизното ми помещение. Но да не се отплесвам от похвалното и избавително за родното ни сковано от коронавирус предварителна защита изкуство.
Значи Европа ни дава едни пари да уеднаквим опциите, както написа в разяснителният текст на организацията и в този момент е момента, може би да извоюваме пълноправен статут на така наречен надменно кенефна лирика, изписвана най-често по стените на в миналото работещите градски клозети с тленни човешки артикули. Имаше и рисунки там, наред с лириката, най-вече наподобяващи пещерните, оживели до наши дни, изографисани с прилепови фекалии по вековните стени.
Така си обмислям и не мога да скрия, че стигам до прозрението, че е велико! Онемявам тук и оставям на гнилите, нафталинени сноби да си гризат ноктите и да им е неловко, по какъв начин не демонстрират и грам артистизъм, с цел да се измъкнат от тежкото си финансово състояние и себеизмамното чувство за елитарност. Истинските актьори у нас освен не жалят за сцената и аерираните зали за експозиции, те, както по-късно ще приведа образец, са признателни, че рецесията им отваря благоприятни условия! Само и последно по тематиката ми е чудно, кои тъкмо градски тоалетни ще имат достойнството? Онези от по 100 хиляди евро ли? Старите, дето ги даваха под аренда пък след това взеха да ги затварят една по една... Може да са решили в името на изкуството отново да ги отворят? Може и тези на гарата или на летището, или на контролно-пропускателен пункт, по този начин ще могат и чужденците да видят, какво въображение възпали ковидизолацията. Само хората в неравностойно състояние и най-много тези с двигателни усложнения по какъв начин тъкмо ще се придвижат до мястото на експозициите? Дали скоро са виждали уредниците инвалидни колички из софийските улици? Защото аз не съм. И в театрите не съм, камо ли в градските тоалетни, не че там съм стъпвала, последният път беше в една химическа в парка, само че настъпвах много неприятни неща и взех решение повече да не пожертвам. Както и да е, да не издребнявам, и да не встъпвам в словесна диария, както назовават психиатрите несвързаното говорене, вследствие на психическо разстройство, само че ми идва от вътрешната страна, диарията, желая да кажа. Да наместим маските и дано продължим с изкуството, незаслужено подценяваната тематика във времената преминаващи под знака на тоалетната хартия.
Още една метафора гастроентерологична и фекално натуралистична ми изплува над маската, онази за живота в дебелото черво на лудо куче. Този път във връзка търбуха на метрото, където кръвоносната система на столичния превоз, както я назовава нашият Веспасиан, се запуши от тромба на герберските „ забележими резултати “. И това стана баш на станция Театрална! Не е ли височайша подигравка, на този подъл драматург ориста и не ни ли подсказа, че ще има изненади и във връзка с театрална интензивност, от страна на други дейни актьори в акция, които се изакаха, пардон, изрекоха за храбростта на основното настоящо лице в коронавирус войната. Генералът с бяла престилка и разнороден театрален набор от милитаристични костюми получи плакет, който е израз на самопризнание за поддръжката, както негова персонално, по този начин и на екипите на най-голямата болница у нас към театъра и изкуството в сложната 2020 година. Ха в този момент де?! Пак си предизвиках мисловни колики с опитите да си обясня по какъв начин по този начин затваряш театри, кина, галерии, глобяваш, пет пари не даваш от какво живеят артистите, а ти връчват плакет.
Не единствено плакет, ами и приветствен адрес. И не някакъв протоколно куртоазен, изстрадал, с клизма да кажеш, а проливен дъжд от хвалебствени слова в жанр Поетично за героизма. Аз не знам кой е създателят на този панегирик, може би скучаещ драматург на театъра или самият монологист шеф, прочут ни от един единствен театър на камерна сцена, само че ето редове при положение, че сте пропуснали жанрово мъчно окачествимото произведение в чест на ген. Мутафчийски, провинен за благата гала, част от акцията „ Театърът ви приветства “.
„ Благодарим ви за това, че ни водите към този момент толкоз време с старание и професионализъм през тази тъмна пещера на COVID-19, в която нито знаем накъде да вървим, нито знаем какво има в нея, а сте виновни за това какво ще се случи с тези, които водите. Ние като лечители на духа подаваме ръка с самопризнание към всички вас, лечителите на телата, с цел да се оправим дружно. Благодарим ви за поддръжката съответно към нашия спектакъл от момента, в който стана допустимо да отворим порти, въпреки и на 30% потенциал “ - топли думи, произнесени от Мариус Донкин на церемонията с маски по връчване оценката на достопочтеният военачалник, който пък от своя страна заречен да имунизира цялата натрупа на театъра. Те, обособени, ярки представители и без друго се обявиха обществено, като почитатели, както на ограниченията и маските, по този начин и на имунизациите, с други думи – симбиозата в клоаката е налице! Едните екскрементират другите творят, след това назад!
То по този начин е в пещерата. Така е било и в онази, за която ни споделя Платон, все едно е знаел за въздействието на прилеповото изчадие върху художествено-творческата интелигенция още преди Христа. Пещерата на Платон си има господари, те пък си имат натрупа и палят огън, с цел да могат сенките на артистите да омагьосват публиката, създавайки чувство за действителност, нали си спомняте? И по този начин, тези хитроумни режисьори, заглавичкват племето да се шашка и да си мисли, че бог му споделя желанията си.
Като „ Пристигането на влака “ на батя Люмиер ни връхлетя пустият вирус и публиката напряко взе да се изпуска от боязън. Даже и изкуството е подготвена да възприема в тоалетната, наоколо до тоалетна хартия, с цел да е по-спокойна като я напъне я от екстаз, я от разтерзаване, тъй като изкуството ги може тези работи, както, уповавам се си спомняте към момента.
Надявам се също, че и лампите ще светнат скоро, господа фенове на високото пещерно творчество. Може и водите на заблатените реки да нахлуят в хралупата. Публиката ще скочи на крайници, ще и се наложи и няма да са овации това което ще заплющи. Съвсем няма да са ааплодисменти. Ефекта и на имунизацията и на анестезията ще изчезне тогава и представленнието ще свърши. Зрелищно. И няма да сте в бяло.
Соня Момчилова
За Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ