Когато си роден в края на осемдесетте или началото на

Когато си роден в края на осемдесетте или началото на деветдесетте, помниш неща от ранните си години, които към този момент не се случват на децата в свестни фамилии.Епохите се менят и от време на време всичко наподобява, като че ли изпадаш от някаква паралелна реалност, случила се преди има-няма 30 години, за която никой не приказва по една или друга причина.

И въпреки всичко ние бяхме там, играехме волейбол на улицата, където моторно транспортно средство минаваше един път на 15 минути с водач, търпеливо изчакващ да отместим мрежата, с цел да продължи по пътя си.Возехме се в колички за дърва и въглища, бутани от смущаващо усмихнат другар по тротоара, а някои от нас общуваха от близко с съвсем екзотични животни, които след това биваха убивани по изключително нечовечен и демонстративен метод малко преди Коледа…

Ето 8 неща от нашето детство, които в този момент постоянно звучат, меко казано, смущаващо:

Излизане от къщи без телефон, цел и компаньон

Понякога и без предизвестие.

ПРОСТО СТАВАШ СУТРИН ПРЕЗ ЛЯТОТО И ОТИВАШ ДА ИГРАЕШ СЪС СЪСЕДЧЕТО НЯКЪДЕ ТАМ – НАВЪН.
За задачата първо се ревизира дали индивидът си е у дома чрез звънене на входната му врата и общителен диалог с баба му, която постоянно е сигурна, че точно ТИ ще научиш внучето ѝ на опиати и неприятни неща в този живот, нищо че си в четвърти клас и за опиати и неприятни неща си чувал единствено от баба си.

Евентуално хвърляш дребни на тип камъни по прозорец, в случай че другарчето живее в ниското и стаята му е разпознаваема извън.

Не го ли завариш вкъщи, тръгваш да го издирваш из квартала. Друг метод за среща няма. По някое време ненадейно се стъмва и в най-хубавия случай непосредствен родственик ти крещи с всичка мощ от балкона да се прибираш да ядеш ВЕДНАГА, „ тъй като другояче не знам “, а в най-лошия те търси да те бие.

Ползване на прашки, фунийки, пердах с пръчки, кеч

Значи, във фунийките по-отворените слагаха иглички. Става дума за хартиени фунийки, които се изстрелват през железна тръба посредством духане против даден обект. Идеята е сякаш да стреляш по неодушевени предмети и статични цели, само че всеобщо дечицата на 90-те таргетираха дребни животни, за какво не и досадни лели.

Хулиганчета.

За да се резервира вселенският баланс, се намираха и положителни деца, които да стрелят по тях в съпричастност с дребните животни. Без иглички. Нали сме добри…

В този ред на мисли един път с братовчедките и компания взехме решение да играем на „ замерванка с павета “. Не знам на кого му хрумна тази брилянтна концепция. Наредихме се в две колони по един и почнахме.

Представител на нашия лагер уцели по-малката с паве в главата някъде на петнайсетата секунда от старта. Всичко стана в кръв и плач. Позашемети се, само че оцеля. Още има белег.

Това – настрана от кеча и „ задушаващите тръшвания “, които се практикуваха на дневна база за купона. По едно време пуснаха даже миришещи листчета с кечисти, помня… Култ!

Катерене по дървета и други височини

Прескачаш всякакви огради из квартала по през целия ден, навлизаш в непознати територии и се катериш по дървета, с цел да ядеш неузрели плодове, от които след това те боли коремът, или просто с цел да наблюдаваш какво се случва там долу с простосмъртните, без никой да те вижда. Важно е да си във високото.

Веднъж, до момента в който татко ми си работеше нещо из двора, пред нас паркира патрулка и от нея излязоха чичковци, които оповестиха, че взимат брат ми в районното, тъй като е заловен да се катери по строителния кран до болничното заведение над нас дружно със съседското момче Миленчо. Беше някъде пети клас. Отиде да дава пояснения.

Детски (физически) труд

Друг спомен: събирахме охлюви за пари. Просто наоколо едни хора в един склад изкупваха охлюви и ние им ги събирахме и им ги носехме. Една част, де. Една дребна част.

НА ПО-КЪСЕН ЕТАП ОСЪЗНАХ, ЧЕ ГИ УБИВАТ НЯКЪДЕ ТАМ Пожарна охрана ВЕРИГАТА, И МИ СТАНА ТЪПО. НО СИ БЕШЕ РАБОТА. КАТО ЗА ГОЛЕМИ.
В тази връзка се сещам по какъв начин един път прекомерно ексцентричната ни преподавателка по изобразително изкуство, светла ѝ памет на дамата, в 6 клас ме изпрати до болничното заведение в съседство на учебното заведение да проуча работното време на гинеколог Еди-кой си. Снаха ѝ чакаше дете. Беше огромно неспокойствие, в което всички възпитаници, щем не щем, бяхме въвлечени. Други деца ходеха да ѝ купуват всякакви неща от магазина примерно. При потребност. Ей по този начин – апропо, по време на час…

Ядене на каквото ти даде съседката

Или по какъв начин баба ти от време на време пържи картофи в тава, цялостна със свинска мехлем. И отново си си кльощаво дете. Да не е по-лошо от буритото „ на мола “? Питам.

Ако живееш или прекарваш летата си в обитаеми места с къщи и градини, то ядеш всичко, което хората са си посадили. Понякога даже да не е за ястие. А и все някой ще те нахрани с нещо. Обикновено с филия с лютеница или с мед и масло. Оферта отвред.

На мен дядо ми беше най-хубавият сладкар в Искърското дефиле. Може би и на планетата. Непрекъснато идваха хора да поръчват торти у дома, а в работилницата му имаше едно канче с течен шоколад, постоянно цялостно, от което скрито кусах всеки ден по няколко пъти. Водех при опция и определени другари, изключително в случай че желаех да ги впечатля или печеля на своя страна за избрана идея. Работеше. Вече сладко не хапвам.

Строене на уреди, работене с машини, майсторене на неща

Вкъщи, помня, имахме един пирограф. И макар че изобразителното изкуство по този начин и не ми се удаде в тоя живот, обичах да пламтя дърво с тази машинка и да си върша всякакви артове за спорта. Бях леко пироман дете. Огън да има.

Пирографът е апарат, който се включва в контакта, с цел да се нагрее една железна пластина до алено, след което започваш да дълбаеш с нея в дърво за правене на изкуство. Разбира се, постоянно можеш да си изгориш главата от недосетливост или прекалено много ентусиазъм.

Иначе по едно време баба ми и дядо ми, с които споделяхме един дом, гледаха зайци. В един миг, несъмнено, ги убиваха и от тях оставаха единствено опашките. С братовчед ми един път ги събрахме и погребахме дребните пухкави топчета четина към къщата.

ЦЕЛИЯТ ДВОР БЕШЕ В КРЪСТОВЕ ОТ ДЪСКИ, КОИТО САМИ ЗАКОВАВАХМЕ С ПИРОНИ.
Помня по какъв начин майка ми се прибра от работа и откачи. Помня го ясно.

Возене в кола без столче, въздушни възглавници и други обезопасяващи съоръжения

В бяла лада комби човек се вози, стига да успее да затвори вратата. От петия опит. Няма 56 хиляди подкрепи и системи за несъмнено напредване на деца, само че то и трафик няма толкоз по улиците.

Скоростите са ниски, а до морето се пътува 8 часа с кола, в случай че си от Западна България, като се стопира по няколко пъти да се яде на капака или да се повръща (тогава – по-често) поради острата миризма на бензин в автомобила и поради завоите. Все отново не си на автомагистрала. А и децата си повръщат на общо съображение, да не забравяме това.

Управляване на немоторни транспортни средства без каска и предпазители

Учиш се да караш колело в двора на учебното заведение, което към момента не посещаваш, и незабавно се забиваш в голям шубрак, който, несъмнено, се оказва шипка или коприва и те прави червен, ранен, издут и ревящ за секунди.

Спускаш се с найлон по улиците, с шейна – в случай че татко ти има пари за такава и/или на него също му се спуска с шейна.

Помня по какъв начин в по-горните класове с приятелки постоянно се влюбвахме в скейтъри.

Заради едно момче със скейт за първи и финален път влязох в погото на един концерт някъде на „ Пиротска “. Големи бяхме към този момент, в първите класове на гимназията. Изгубих си обувката, откакто паднах в мелето. Вдигнаха ме и ме и ме изкараха. Той даже не видя.

Ами, по този начин беше. Много други неща също се случиха. Като компреси и масажи с ракия да вземем за пример при лека простуда. Или пък да вземеш дъвка от земята… Не беше изключено. Пълен скандал.

И въпреки всичко станахме хора някак. Каквото и да значи това. Понякога не значи нещо изключително, различен път е УАУ. Всичко е в първите седем години, казват…

Инфо: senzacia-bg