Когато си пробягал над 1000 маратона в живота си, е

Когато си пробягал над 1000 маратона в живота си, е разбираемо да се затрудниш в намирането на ново предизвикателство. Рори Коулман се причисли към 54 други бегачи, с цел да се изправи пред предизвикването на един от най-трудните маратони в света.

Можеш да се пробваш на " Маратона на пясъците “ през пустинята Сахара, само че когато си го правил 18 пъти, се постанова да прибегнеш до по-драстични ограничения. В последна сметка Рори Коулман от Кардиф намира ново предизвикателство, като си слага за цел да реализира своя десети международен връх на Гинес.

Предизвикателството? Да пробяга маратон на 1118,56 метра под морското ниво дружно с още 54 души в цинковата мина Гарпенберг в централна Швеция.

" Аз съм британецът, който е взел участие в " Маратона на пясъците “ най-вече пъти “, споделя Коулман. " Това съревнование е част от всекидневието ми, даже срещнах брачната половинка си на него. “

Именно на ултрамаратона в мароканската пустиня той се среща с сътрудник на Беър Грилс, който имал упоритостта да провежда най-дълбокия маратон в света.

" Когато започнаха диалози с хората от Boliden в Швеция, те си споделиха: " Няма ли да е занимателно, в случай че съберем доста хора долу и сложим колективен международен връх? “, прибавя той. " Така се зароди проектът за основаването на надпреварата. “

" Той се свърза с мен и ме попита: " Бихте ли упражнявали участниците? “. Отне ми милисекунда да кажа " да “! “

Да преодолееш здравословен проблем Освен че прибавя ново впечатляващо достижение към биографията си, най-дълбокият маратон отбелязва и 250-ото му тичане след диагнозата със синдрома на Гилен-Баре.

" Това е доста рядко положение, визира към 600 души годишно във Англия “, изяснява Коулман. " Не знаех, че съществува, нито че го имам. Бях в пустинята, имах стомашно неразположение и две седмици по-късно бях неподвижен от врата надолу в Университетската болница на Уелс, до момента в който лекарите се опитваха да схванат какво не е наред с мен. “

" Получаваш стомашно разстройство, а автоимунната система на тялото ти реагира против него и унищожава обвивката на нервната система. “

Коулман прекарва пет месеца в болница, учейки се постепенно да върви още веднъж – нещо, което разказва като " в действителност извънредно прекарване “.

" Първите четири крачки бяха може би по-трудни от всеки маратон, който в миналото съм пробягвал “, прибавя той. " Спомням си по какъв начин поздравих с пестник физиотерапевта в края на релсите. Три седмици по-късно участвах в парково тичане. За страдание, приключих финален, само че още веднъж всички ме поздравяваха. “

" След това пробягах полумаратона в Кардиф и два месеца по-късно още веднъж участвах в маратони. На идната година се върнах на " Маратона на пясъците “ – това беше моят тласък, до момента в който бях болен. Подземният маратон беше в действителност специфичен, тъй като беше моят 250-и след заболяването, тъй че това му придаде спомагателна стойност. “

Какво следва за Коулман, откакто покори последното си предизвикателство? " Правил съм някои забавни неща “, споделя той пред BBC Sport Wales. " Пробягал съм дистанциите сред всички игрища от Висшата лига – започнах в Саутамптън и приключих в Нюкасъл. Това беше положително. Бягах до Лисабон в Португалия за Евро 2004, а през 1998 година сложих доста международни върхове на бягаща пътека. “

" Търсех неща, с които да се отлича от другите и да оставя своя диря като бегач. Трябва да използваш мощните си страни. Не съм изключително бърз, персоналното ми достижение на маратон е три часа и 24 минути, тъй че трябваше да намеря област, в която да блесна. Да мога да тичам по един маратон всеки ден в продължение на 40 дни – това е моето нещо. “

Коулман споделя, че за него бягането е обвързвано на първо място с психическа резистентност.

" Стартирал съм 1229 пъти, с цел да пробягам маратон, и в никакъв случай не съм се отказвал. Винаги по някакъв метод съм стигал до финала – от време на време с лекост, от време на време с тъга. Моята цел е да завърша, не безусловно да се състезавам, а да завърша. Мисля, че това ми е пособие и в сложните моменти от живота. “

Коулман се надява синът му да продължи фамилната традиция в бягането.

" През април още веднъж ще тичам на " Маратона на пясъците “ със сина си. Той сподели, че ще го направи единствено един път, само че доста бързо се записа още веднъж, тъй че може би ще последва стъпките ми. Искам да продължа да върша това допустимо най-дълго. Догодина ставам на 64 и до момента в който мога да вземам участие в огромните многоетапни надпревари, да ги приключвам и към момента да им се любувам, ще го върша. Сигурен съм, че ще има и по-дълбок под земята маратон и се надявам да бъда поканен да вземам участие. Бягането към този момент в действителност е част от живота ми и не помня време, в което да не е било. “