Последният самурай на Япония
Когато Шиндзо Абе разгласи в края на предишния август месец, че заради здравословни аргументи отстъпва премиерския пост на Япония, то резултатът от това за интернационалните връзки в Азия би бил подобен на природно-географски феномен: за първи път слънцето не да изгрее, а да залезе на изток.
За инжектирания с рационализъм, егалитаризъм и прогресивизъм европейски човек е мъчно да разбере Япония. Токио е забавна симбиоза сред традиционалистка просвета и софтуерен разсъдък. Япония е държава-цивилизация. Затова е комплицирано нейните сигнали да бъдат разкодирани на европейски език. Но в случай че би трябвало да бъде изработен подобен опит, то дано условно кажем, че британците са най-близо до това да схванат японската дипломация, а германците - японското военно дело.
Именно дипломацията бе един от двата основните аспекта на наследството на Шиндзо Абе (другият е така наречен Абеномика, чиято съществена цел бе да пребори дългогодишната дефлация в страната и да докара до стопански напредък посредством структурни реформи).
По отношение на външната политика, под юздите на Абе, Япония сложи явен приоритет в лицето на одобряването и задълбочаването на връзките си с Индия, Австралия, както и с множеството от страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN). Едно от последните неща, които Шиндзо Абе направи като министър председател в оставка, бе задоволително символно: той организира диалози със своя индийски и австралийски сътрудник - Нарендра Моди и Скот Морисън.
От гледната точка на Япония, колкото повече " The America First " - методът на Съединени американски щати парцелираше антикитайската коалиция в Азия, толкоз повече тази гъвкава комбинация от страни - така и така подложена на непрестанен напън от Пекин - имаше потребност от в допълнение дипломатическо обслужване, въпреки и сурогатно. Като най-силната азиатска стопанска система след тази на Пекин, Япония се нае да " зашива " дипломатическата мрежа на континента, някак неразумно изоставена от Вашингтон.
Въпросът е до каква степен обаче това е във опциите на Токио. Така да вземем за пример, японската самодейност за капиталово съдействие и развиване (Partnership for Quality Infrastructure) - като конкурентна идея на китайския " Нов път на коприната " (Belt and Road Initiative) - не е ясно до каква степен съумява да реализира заложените си цели. Друга амбициозна концепция, споделена от Япония и Индия - Asia-Africa Growth Corridor, който би трябвало също да противостои на китайските инфраструктурни планове, само че съответно в периметъра на Индийския океан, си остава по-скоро на хартия на този стадий.
Но това, което наподобява оттатък опциите на Япония, се реализира от неверните стъпки на самия Китай (напрежението сред Ню Делхи и Пекин в Ладак и налагането на мита и възбрана за част от австралийския импорт в Поднебесната империя).
Няма друга азиатска страна, която да е по-важна за реализирането на концепцията за Free and Open Indo-Pacific, FOIP - въпреки известна на необятната аудитория като американска, основите на доктрината в действителност са " начертани " точно от Шиндзо Абе през 2007-ма година - от Япония. FOIP, която е конкурентна идея на китайската концепция за " Азия на азиатците " - е в по-голяма степен допустима без Индия или Австралия, в сравнение с без присъединяване на Токио.
Отвъд тези по-скоро обобщаващи думи, дипломатическата активност на Абе се конструираше от два съществени стълба.
Първият бе икономическият прагматизъм. Той се вижда в лидирането на Япония на това, което остана от Транстихоокеанското партньорство (ТТП), когато това огромно комерсиално съглашение бе напуснато от Съединени американски щати, както и в присъединяване на Токио в протичащото се сега Всестранно районно икономическо партньорство (ВРИП). В същото време Китай задмина Съединени американски щати като най-големия търговски сътрудник на Япония, а Токио е третият по-големина задграничен вложител в Китай. Икономическият прагматизъм на страната на изгряващото слънце може би произтича от присъщия за нея принцип на " seikei bunri " (разделянето на стопанската система от политиката).
Разбира се, вероятността Япония да бъде пленник на комерсиалния си продан с Китай - нещо като австралийски сюжет - не е въобще примамлива за Токио. Още повече, че Пекин е столицата, която Япония мисли като най-голямата заплаха за националната си сигурност. Затова Шиндзо Абе прави всичко допустимо, с цел да избегне неуместното състояние, в което се намира министър-председателят на Австралия Скот Морисън (през 2019-та година износът на Канбера за Китай е бил тъкмо 10 пъти по-голям в сравнение с е бил този за САЩ). Затова не е изненадващо, че Токио, абстрахирайки се от вътрешно-европейския звук и ревнивост около Брекзит, подписа свободни търговски съглашения, първо, с Европейски Съюз, а след това и с Обединеното кралство.
Вторият дирек на външната политика на Абе бе политиката за сигурност. В нейната вътрешност стоеше концепцията за построяването на обръч от страни към Китай, които, посредством повишението на съдействието си в областта на защитата и отбраната на териториалния си суверенитет и морски зони, да могат да се съпротивляват комплектно на икономическата и военна тежест на Китай. Въпреки че не съумя да ревизира пост-военната и пацифистка Конституция на страната, Абе, посредством въвеждането на редом законодателство, сполучи в разширението на географския периметър и отговорностите на Японските сили за самозащита. Днес същите организират все по-често общи образования със своите американски, индийски и австралийски сътрудници (засилването на The Quadrilateral Security Dialogue е очевидно, макар общоприетите индийски резерви). А през миналата година се организира и първият формат 2+2 сред Индия и Япония (в състав министрите на външните работи и защитата на двете държави).
Въпреки недоволството на Пекин, Шиндзо Абе продължи с модернизацията на Японските сили за самозащита. Юни месец Държавният департамент на Съединени американски щати утвърди закупуването от страна на Токио на 105 изтребителя F-35. Япония също по този начин изяви предпочитание за оборудването на нейните F-35 Lightning II със снаряди до 500 км обсег. До края на годината се чака Токио да приспособява и доктрината си за национална сигурност, в която вероятно да бъде включена и опцията за придобиване на опция за предпазен удар (first-strike capability) по непознати цели.
Ако всеки един японски самурай е имал препасани два меча, то в дипломацията на Шиндзо Абе тези остриета бяха точно икономическият прагматизъм и политиката за сигурност.
А когато тези два стълба на дипломацията на Абе - икономическият прагматизъм и политиката за сигурност - влизаха в спор един с различен, то министър-председателят в оставка на Япония предпочиташе сигурността пред бизнеса. Оттук и влошените връзки с администрацията на южно-корейския президент Муун Дже-Ин (и възбраната за японски експорт към Сеул на жизнено-важни за hi-tech стопанската система на Южна Корея). Последва и заричане за финансови тласъци, с които Абе се пробва да върне японските вложители от Китай в Токио. Като най-стряскащ образец за целта на сигурността пред бизнеса обаче е подписаното комерсиално съглашение сред Вашингтон и Токио, което е мощно накриво в изгода Съединени американски щати.
Като цялото външната политика на Шиндзо Абе може да бъде разказана като екстровертен шовинизъм (за разлика от интровертния подобен на индийския министър председател Нарендра Моди). Екстровертността идва от икономическия прагматизъм, а национализмът се показва от целта на сигурността и защитата при дипломацията на Шиндзо Абе. Външната политика на премиера на Япония в оставка може да послужи като превъзходен образец за администрацията на Доналд Тръмп в посока на това, че националният интерес се пази по-добре посредством многопластова дипломация, в сравнение с посредством наежен изолационизъм, пречупен през призмата на двустранните търговски салда.
На този декор, евентуалният правоприемник на Шиндзо Абе, Йошихиде Суга, който се чака да бъде гласуван за министър председател на Япония от Народното събрание на страната тази сряда, има по-различен профил, обвързван с администрацията и вътрешната политика на Токио, и няма профилиран опит във външната политика и защитата. В същото време обаче, съгласно оценката на японските наблюдаващи, Суга е част от тесния вътрешен кръг на Абе и ще продължи да следва - най-малко до изборите през 2021-ва година - към този момент положената от премиера в оставка дипломация на страната на изгряващото слънце.
А и в последна сметка Йошихиде Суга няма да има необикновен избор. Да си самурай значи да си войник, който пази Япония.
Като Шиндзо Абе.
За инжектирания с рационализъм, егалитаризъм и прогресивизъм европейски човек е мъчно да разбере Япония. Токио е забавна симбиоза сред традиционалистка просвета и софтуерен разсъдък. Япония е държава-цивилизация. Затова е комплицирано нейните сигнали да бъдат разкодирани на европейски език. Но в случай че би трябвало да бъде изработен подобен опит, то дано условно кажем, че британците са най-близо до това да схванат японската дипломация, а германците - японското военно дело.
Именно дипломацията бе един от двата основните аспекта на наследството на Шиндзо Абе (другият е така наречен Абеномика, чиято съществена цел бе да пребори дългогодишната дефлация в страната и да докара до стопански напредък посредством структурни реформи).
По отношение на външната политика, под юздите на Абе, Япония сложи явен приоритет в лицето на одобряването и задълбочаването на връзките си с Индия, Австралия, както и с множеството от страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN). Едно от последните неща, които Шиндзо Абе направи като министър председател в оставка, бе задоволително символно: той организира диалози със своя индийски и австралийски сътрудник - Нарендра Моди и Скот Морисън.
От гледната точка на Япония, колкото повече " The America First " - методът на Съединени американски щати парцелираше антикитайската коалиция в Азия, толкоз повече тази гъвкава комбинация от страни - така и така подложена на непрестанен напън от Пекин - имаше потребност от в допълнение дипломатическо обслужване, въпреки и сурогатно. Като най-силната азиатска стопанска система след тази на Пекин, Япония се нае да " зашива " дипломатическата мрежа на континента, някак неразумно изоставена от Вашингтон.
Въпросът е до каква степен обаче това е във опциите на Токио. Така да вземем за пример, японската самодейност за капиталово съдействие и развиване (Partnership for Quality Infrastructure) - като конкурентна идея на китайския " Нов път на коприната " (Belt and Road Initiative) - не е ясно до каква степен съумява да реализира заложените си цели. Друга амбициозна концепция, споделена от Япония и Индия - Asia-Africa Growth Corridor, който би трябвало също да противостои на китайските инфраструктурни планове, само че съответно в периметъра на Индийския океан, си остава по-скоро на хартия на този стадий.
Но това, което наподобява оттатък опциите на Япония, се реализира от неверните стъпки на самия Китай (напрежението сред Ню Делхи и Пекин в Ладак и налагането на мита и възбрана за част от австралийския импорт в Поднебесната империя).
Няма друга азиатска страна, която да е по-важна за реализирането на концепцията за Free and Open Indo-Pacific, FOIP - въпреки известна на необятната аудитория като американска, основите на доктрината в действителност са " начертани " точно от Шиндзо Абе през 2007-ма година - от Япония. FOIP, която е конкурентна идея на китайската концепция за " Азия на азиатците " - е в по-голяма степен допустима без Индия или Австралия, в сравнение с без присъединяване на Токио.
Отвъд тези по-скоро обобщаващи думи, дипломатическата активност на Абе се конструираше от два съществени стълба.
Първият бе икономическият прагматизъм. Той се вижда в лидирането на Япония на това, което остана от Транстихоокеанското партньорство (ТТП), когато това огромно комерсиално съглашение бе напуснато от Съединени американски щати, както и в присъединяване на Токио в протичащото се сега Всестранно районно икономическо партньорство (ВРИП). В същото време Китай задмина Съединени американски щати като най-големия търговски сътрудник на Япония, а Токио е третият по-големина задграничен вложител в Китай. Икономическият прагматизъм на страната на изгряващото слънце може би произтича от присъщия за нея принцип на " seikei bunri " (разделянето на стопанската система от политиката).
Разбира се, вероятността Япония да бъде пленник на комерсиалния си продан с Китай - нещо като австралийски сюжет - не е въобще примамлива за Токио. Още повече, че Пекин е столицата, която Япония мисли като най-голямата заплаха за националната си сигурност. Затова Шиндзо Абе прави всичко допустимо, с цел да избегне неуместното състояние, в което се намира министър-председателят на Австралия Скот Морисън (през 2019-та година износът на Канбера за Китай е бил тъкмо 10 пъти по-голям в сравнение с е бил този за САЩ). Затова не е изненадващо, че Токио, абстрахирайки се от вътрешно-европейския звук и ревнивост около Брекзит, подписа свободни търговски съглашения, първо, с Европейски Съюз, а след това и с Обединеното кралство.
Вторият дирек на външната политика на Абе бе политиката за сигурност. В нейната вътрешност стоеше концепцията за построяването на обръч от страни към Китай, които, посредством повишението на съдействието си в областта на защитата и отбраната на териториалния си суверенитет и морски зони, да могат да се съпротивляват комплектно на икономическата и военна тежест на Китай. Въпреки че не съумя да ревизира пост-военната и пацифистка Конституция на страната, Абе, посредством въвеждането на редом законодателство, сполучи в разширението на географския периметър и отговорностите на Японските сили за самозащита. Днес същите организират все по-често общи образования със своите американски, индийски и австралийски сътрудници (засилването на The Quadrilateral Security Dialogue е очевидно, макар общоприетите индийски резерви). А през миналата година се организира и първият формат 2+2 сред Индия и Япония (в състав министрите на външните работи и защитата на двете държави).
Въпреки недоволството на Пекин, Шиндзо Абе продължи с модернизацията на Японските сили за самозащита. Юни месец Държавният департамент на Съединени американски щати утвърди закупуването от страна на Токио на 105 изтребителя F-35. Япония също по този начин изяви предпочитание за оборудването на нейните F-35 Lightning II със снаряди до 500 км обсег. До края на годината се чака Токио да приспособява и доктрината си за национална сигурност, в която вероятно да бъде включена и опцията за придобиване на опция за предпазен удар (first-strike capability) по непознати цели.
Ако всеки един японски самурай е имал препасани два меча, то в дипломацията на Шиндзо Абе тези остриета бяха точно икономическият прагматизъм и политиката за сигурност.
А когато тези два стълба на дипломацията на Абе - икономическият прагматизъм и политиката за сигурност - влизаха в спор един с различен, то министър-председателят в оставка на Япония предпочиташе сигурността пред бизнеса. Оттук и влошените връзки с администрацията на южно-корейския президент Муун Дже-Ин (и възбраната за японски експорт към Сеул на жизнено-важни за hi-tech стопанската система на Южна Корея). Последва и заричане за финансови тласъци, с които Абе се пробва да върне японските вложители от Китай в Токио. Като най-стряскащ образец за целта на сигурността пред бизнеса обаче е подписаното комерсиално съглашение сред Вашингтон и Токио, което е мощно накриво в изгода Съединени американски щати.
Като цялото външната политика на Шиндзо Абе може да бъде разказана като екстровертен шовинизъм (за разлика от интровертния подобен на индийския министър председател Нарендра Моди). Екстровертността идва от икономическия прагматизъм, а национализмът се показва от целта на сигурността и защитата при дипломацията на Шиндзо Абе. Външната политика на премиера на Япония в оставка може да послужи като превъзходен образец за администрацията на Доналд Тръмп в посока на това, че националният интерес се пази по-добре посредством многопластова дипломация, в сравнение с посредством наежен изолационизъм, пречупен през призмата на двустранните търговски салда.
На този декор, евентуалният правоприемник на Шиндзо Абе, Йошихиде Суга, който се чака да бъде гласуван за министър председател на Япония от Народното събрание на страната тази сряда, има по-различен профил, обвързван с администрацията и вътрешната политика на Токио, и няма профилиран опит във външната политика и защитата. В същото време обаче, съгласно оценката на японските наблюдаващи, Суга е част от тесния вътрешен кръг на Абе и ще продължи да следва - най-малко до изборите през 2021-ва година - към този момент положената от премиера в оставка дипломация на страната на изгряващото слънце.
А и в последна сметка Йошихиде Суга няма да има необикновен избор. Да си самурай значи да си войник, който пази Япония.
Като Шиндзо Абе.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ