Когато се запознаем с някого, първите 5 минути обикновено са

Когато се срещнем с някого, първите 5 минути нормално са сложни. Мнозина в същото време се усещат уязвими, несигурни и срамежливи. Има обаче и някои хора, на които незабавно им се получава. Те са надали не " царете " на първото усещане при общуването. Сякаш им е заложено по природа да стават симпатични. Особено, в случай че са с приятна осанка и избистрен разум.

Ако не смятате, че сте от тях, не се отчайвате. Харизмата може да се учи. Как? Тук следват някои от най-важните характерностите на приятните хора, представени от Business Insider. С това държание бихте могли да привлечете повече сътрудници, клиенти и сътрудници и да спечелите благосклонностите им. 

...

1. Приятните за другарство хора са застанали свободно.  Да, евентуално родителите са ви учили да стоите с изправен тил и дръпнати обратно плещи, когато се запознавате с някого. Може да сте чели, че е потребно да снишите равнището на гласа си с два регистъра или да стиснете ръката на другия оживено. Чудесно е да показвате невербална убеденост, само че това ще ви свърши работа най-много до минута-две. После ще започнете да изглеждате все едно си придавате значимост.

Следвайте образците на Бил Клинтън и Нелсън Мандела. Клинтън е правил стъпка напред, заобикаляйки сигнала за наличие на властова фигура и посланието " ти би трябвало да дойдеш при мен, тъй като аз ръководя нещо ". Мандела пък е стъпвал напред с усмивка и малко се е накланял, когато се е запознавал с нов човек, като знак за почитание. Това се разчита като подобен знак в съвсем всяка просвета.

2. Приветстват въздействието на докосването.  Лишеното от всевъзможен сексуален подтекст, нормално допиране може да бъде извънредно мощно. То пречупва естествените бариери. Такъв образец е напълно лекото потупване по рамото на другия човек.

3. Владеят силата на " общественото джу джицу ".  Срещате някого. Говорите с него 15 минути. И си тръгвате, мислейки " Уау, имахме страховит диалог! Той/тя е невероятен/а! ". След това се замисляте няколко пъти за казаното и осъзнавате, че не сте научили нищо за нея/него. Забележително харесваните хора са майстори на общественото джу джицу – античното изкуство да накараш човека отсреща да приказва дълготрайно за себе си, без даже да осъзнае, че се е случило.

Това умеене се тренира елементарно. Само би трябвало да зададете верните въпроси, да оставите тематиките с отворен край и да отворите място в диалога за описания и интроспекция. Питайте по какъв начин, за какво или кой.

Продължава на идната страница.