Бивш полицай от Сандански замени държавната служба с градини за култивирани кестени
Когато се захващаш с нова за България просвета, би трябвало да си много деятелен и малко вманиачен. Но когато виждаш, че гръцките сътрудници от дълго време я отглеждат и има ниша за реализация на модифицираната продукция, възможностите за триумф се усилват.
Такъв е казусът с Тодор Караиванов от Сандански, който преди няколко години зарязва държавната работа и подкарва трактора. Нагледал се на какво ли не като чиновник на полицията и след това на Общината, той се посвещава на земеделската работа. Засажда 25 дка с ранни череши и още 60 дка с кестени. Именно култивирането на кестени е смелото му начинание, което стартира като на смешка.
„ Пътувах до Гърция за разсад. Мислех да поставям още череши, само че е доста мъчно с работната ръка. Затова взех решение да се насоча към култури, с които да минимизирам човешкия фактор. Колеги избират лешници, бадеми, орехи. Аз пък си крещя, че ще виждам кестен “, споделя Караиванов за Агри. БГ.
„ Като мен има единствено още един човек в региона – Веселин от Петрич, само че той в този момент стартира. Аз желая да увелича моето насаждение до най-малко 100 дка. Нищо не върша по европейски стратегии. Всичко е със лични средства и на правилото проба-грешка “, изяснява 45-годишният фермер.
Той не се доверява много-много на научната литература по тематиката у нас, защото е писана преди десетилетия, появили са се нови сортове, климатът се е изменил.
„ Някои споделят, че култивираният кестен не обичал тежки почви и влага, само че моите усещания не са тъкмо такива. Информацията, показана в книгите отпреди 20-30 години, не е настояща. Аз персонално залагам на гръцките сортове Марония като опрашител и Вальотика. Кестенът се разпуква от черупката и се събира от земята. При него липсва казусът с повратния студ в региона, който към този момент втора година ми унищожава черешите “, прави съпоставяне овощарят.
Но това напълно не значи, че при кестена всичко се случва без спънки. Най-големият камшик за градините е така наречен мастилена болест, от която страда цяла Европа. Градинарят е бил на косъм даже да се откаже поради нея, само че дружно със своя агроном съумява да се оправи с това гъбично заболяване. Затова се е навил и да разшири насажденията.
„ Кестенът стартира да ражда по 20-30 кг от дърво чак след 6-7 години. Имам още 2-3 години, до момента в който вляза в съществено плододаване, и ги употребявам да направя контакти. Искам да затворя кръга, като преправям суровината, защото прекупвачи и търговци изяждат това, което производителят заслужава да получи “, безапелационен е фермерът от Сандански.
По негови думи кестеновото брашно намира необятно приложение в кулинарията. Например в Гърция вършат от него шоколадови бонбони, а в Турция се месят едни от най-скъпите хлябове. В България тази ниша към момента не е създадена, само че Тодор Караиванов е оптимист, че ще успее.
