16 години от незабравимата римска битка между Надал и Федерер
Когато се заприказва за съперничеството сред Роджър Федерер и Рафаел Надал, първия мач, който изниква в съзнанието на множеството хора, изцяло разумно е петсетовият епос на Уимбълдън през 2008 година Две години по-рано обаче двамата запленяват света на тениса, като изиграват оказалия се след това най-продължителен мач в дългогодишното си съревнование и демонстрират недвусмислено, че от този миг нататък всеки конфликт посред им ще бъде театър.
На 14 май 2006 година Маестрото и Матадора излиза един против различен на финала на Мастърс шампионата в Рим. Надал преследва своята втора поредна купа във Вечния град, до момента в който Федерер стига до заключителния конфликт за пръв път от 2003, когато губи от Феликс Мантия. Освен това при триумф роденият в Майорка тенисист ще реализира нещо немислимо до този миг и ще изравни върха на Гийермо Вилас от 53 следващи победи на клей.
Надал е едвам 19-годишен, само че към този момент е №2 в света и се е утвърдил като най-хубавия състезател на клей в Тура. Година по-рано испанецът се изправя против Федерер на различен ATP 1000 край – този в Маями, само че губи с 6-2, 7-6, 6-7, 3-6, 1-6. Макар към този момент да има купа от Големия шлем и четири Мастърс трофея, 2006 година не стартира добре за Матадора. Той пропуща Australian Open поради контузия в крайници и стартира сезона си на шампионата в Марсилия през февруари, където стига до полуфинала. Надал обаче бързо възстановява положителния си темп и няколко седмици по-късно побеждава Федерер на финала в Дубай (2-6, 6-4, 6-4), след което печели купата в Монте Карло.
От своя страна Федерер идва в Рим като №1 в ранглистата – позиция, която непроменяемо му принадлежи от 1 февруари 2004 година Швейцарецът е спечелил общо 23 трофеи, в това число седем от Големия шлем и още толкоз от Мастърс. Макар обичаната му настилка да е тревата, Федерер играе мощно и на клей, като съгласно доста почитатели и специалисти е единствено въпрос на време швейцарецът да попълни сбирката си с трофея от Ролан Гарос. Внезапният напредък на Надал обаче съществено обърква проектите му.
Психологическото преимущество е напълно на страната на испанеца, който до този миг е спечелил и двата си мача на клей против Федерер – на полуфинала на Ролан Гарос през 2005 и на финала в Монте Карло през идващия сезон. Лидерът в ранглистата обаче демонстрира, че е научил урока си, и играе доста по-агресивно, като в първия сет излиза 18 пъти на мрежата и това му оказва помощ да се наложи със 7-6(0).
Надал обаче не има намерение да се съобщи без борба и стартира да играе с доста повече скорост и топспин, диктувайки играта с неотразими офанзиви с форхенд. Испанецът съумява да обърне резултата, като печели втория сет със 7-6(5), след което и третия с 6-4.
В четвъртия сет ситуацията се нажежава още повече, когато Федерер иронично пита Тони Надал дали съперникът му се оправя добре, намеквайки, че Чичо Тони дава треньорски инструкции на Рафа. Този миг обаче въобще не нарушава концентрацията на швейцарския тенисист. Точно противоположното – водачът в ранглистата изцяло господства в четвъртия сет и изравнява резултата в мача след 6-2.
В заключителната част Маестрото повежда с 4-1 и наподобява, че най-сетне е намерил метод да победи Надал на клей. Испанецът обаче показва пословичната си неотстъпчивост като избавя два мачбола на собствен сервис при 5-6, а в тайбрека изостава с 3-5, само че съумява да отбрани купата след серия от четири следващи извоювани точки. Така след изумителната борба, траяла 5 часа и 5 минути, Надал победи с 6-7(0), 7-6(5), 6-4, 2-6, 7-6(3) и печели втората от общо десетте си трофеи на Откритото състезание на Италия.
„Имах два мачбола, само че и в двата случая дръпнах спусъка прекомерно рано. Играх най-хубавия атакуващ тенис, на който съм кадърен на клей, само че Рафа се пази толкоз добре, че те кара да се съмняваш в себе си“ – разяснява Федерер след мача. В изявление за уеб страницата на ATP през 2016 година Маестрото декларира, че съгласно него финалът в Рим е най-великият мач от съперничеството му с Надал след този на Уимбълдън от 2008 година
