Когато се взима заем, най-важният въпрос е за какво ще

" Когато се взима заем, най-важният въпрос е защо ще бъде употребен – дали ще бъде разпръснат без позитивен резултат, или ще се влага за веществен запас ". Това съобщи икономистът Левон Хампарцумян в предаването " Челюсти " по NOVA NEWS във връзка информацията, че българското държавно управление приготвя вземането на нов държавен дълг.

" Ако похарчим основна част от недостига си, с цел да покрием високопроизводителна земеделска земя с фотоволтаици, си стреляме в крайници. Ще създадем работни места за други стопански системи, които създават панелите. Ние ще имаме еднократна инвестиция, няколко фамилии, които се занимават с това нещо на едро, ще забогатеят внезапно. Резултатите за българската стопанска система ще са нулеви, нито ще имаме нови работни места ", сподели Хампарцумян.

Той призна, че в последните 15-ина години разликата сред по-високите и по-ниските приходи се е нараснала. Това не е добра индикация за една страна, която твърди, че е обществена, европейска. " Ако одеялото е късо, би трябвало да схванеш дали да си завиеш главата, или краката. Икономиката ни се стреми да уголеми одеялото ", даде образец Хампарцумян.

Според Стоян Панчев от ЕКИП ролята на страната е да си извършва отговорностите към хората, примерно – към пенсионерите. " При висока инфлация тези хора обедняват доста бързо ", сподели той.

Относно растежа на налозите Панчев изясни, че при ниски налози е по-лесно те да бъдат платени, което води до спомагателни доходи в бюджета.