Светът не трябва да приема „новото нормално“ в Палестина
Когато се върнах в родния си град покрай Рамала на окупирания Западен бряг през януари, напрежението беше осезаемо. Това ми подсети за втората интифада, на която бях очевидец от първа ръка като дете. Имаше боязън и безпокойствие и нараснало възприятие за неустановеност заради непрекъснати офанзиви на израелските заселници. Пътищата до и от града бяха блокирани от контролно-пропускателни пунктове, което докара до чакащи часове и оскърбление за палестинците, които се пробват да влязат или да изоставен.
Седмици преди да посетя, израелските заселници подпалиха земята на моето семейство през сезона на маслиново бране. Това последва сходна офанзива предишното лято и още две миналата година, която беше унищожила имущество, култури и антични маслинови дървета.
Баща ми ми сподели, че стоеше безпомощен, некадърен да гаси огъня, защото въоръжените заселници бяха предпазени от израелските сили. Дори и бойците да не са били там, с цел да предотвратят дейности за избавяне на парцела, нямаше да има дост...
Прочетете целия текст »
