Ти беше моето „Да“, а аз останах за теб „Може би“
Когато се срещнахме за първи път, аз си мислех, че ни е съдено да бъдем дружно. Да, звучи изтъркано и старомодно, само че тъкмо по този начин се усещах в този миг. Един взор върху теб се оказа задоволителен да схвана, че Бог е дал отговор на молитвите ми.
Ти ми отвърна с реципрочност: летяхме в облаците, наслаждавахме се на нереалността на протичащото се и на изпълващите ни усеща. Всеки път, когато те поглеждах, в стомаха ми пърхаха пеперуди. Ти пробуди в мен любов и ми даде да схвана, че мога да ти се доверя.
Милите известия, честите позвънявания, вълнуващите срещи, живеехме подобен живот, като че ли на следващия ден в никакъв случай няма да настъпи. Плахо целувах шията ти, до момента в който ти ме прегръщаше, непрекъснато се държахме за ръце, като не искахме да се пуснем един различен нито за секунда и ненадейно разбрах, че съм разкрила любовта на живота си, разкривайки душата и сърцето си.
Нямаш визия какъв брой ми липсваше и желаех да се отдам на връзката ни без излишък. Знаех, че белезите от предходните ти връзки са те предиздвикали да загубиш религия в любовта и по тази причина се стремях да бъда пределно почтена с теб. Но за жалост тъкмо моята искреност ме раздели от теб.
Може би ти не не помни за някогашната си и искаше да бъдеш с нея, а аз станах еликсир за твоите душевни рани след мъчителния раздор.
Ти знаеше какъв брой се опасявам да се доверя на някого и въпреки всичко ме прегръщаше, като се преструваше, че си Единствения за мен. Мисля си, че просто глезеше своята горделивост и пустославие за моя сметка. Да, аз съм отговорна за своята доверчивост, смятайки, че късото време, което прекарахме дружно, е запълнило празнината в сърцето ти.
Извинявай, само че не мога да остана другар с теб, както ти предложи. Разбираш ли, в никакъв случай няма да другарувам с този с който желая връзки.
И въпреки всичко, съм щастлива и признателна, че още веднъж усетих тези страсти с теб. Ти ми оказа помощ да схвана какъв брой значими за мен са моите другари. Те ме поддържаха, когато се разпаднах на части. Нямаше да бъда толкоз мощна, в случай че не беше ти, благодаря ти за това.
Просто желая да лажа, че в миналото ти беше моето „ да “, въпреки да останах за теб единствено „ може би “.
