Когато се срещнахме, тя ме погледна и ми каза: Каква

Когато се срещнахме, тя ме погледна и ми сподели: „ Каква седмица. Равнозначна е на година. ” Не подозирах, че тази разходка с нея и един час диалог с нея, ще бъде равноценен нацяло десетилетие – осъзнаване, опит и прекарване.

***

Разхождах се с Боряна. Разказах ви за нея във връзка на генетичното проучване, което си направих и в действителност тя е създателят на Nutrigen.

Вървяхме в парка, когато тя забави крачка. Погледна ме с огромните си очи, които сияеха, само че аз знаех, че зад това зарево има доста претърпяна болежка, моменти на уязвимост, псоледвани от голяма доза кураж. Затаи мирис и ми сподели: „ Кажи ми, Инес! Как се справяш с това? Аз още не мога. Понякога самотата е смазваща. ”

Говорехме си за самотата, която те връхлита на моменти – тогава, когато си осъзнал, че животът не би трябвало да бъде задушаван и претъпкван – с нищо. Дори и с хора. Когато осъзнаеш, че когато решиш да промениш себе си, доста хора отпадат от живота ти. Остават единствено няколко. Те не постоянно са в близост, само че моментите с тях са равнозначни на години.

Усмихнах се и ѝ споделих, че в този момент ще ѝ призная нещо. Разказах ѝ повода да я поканя на разходка. Беше един от тези дни, в които изпитвах тъкмо такава самотност. Прекарвам доста време сама – в писане, стратегии, отговаряне на известия, четене. Обожавам това, което върша, само че от време на време, даже хората, които обичат да са сами, имат потребност да прекарват време с хора – в действителността. Обичам да се разхождам сама, а в случай че излизам с някой, нормално сортирам хората. Не се виждам с някой единствено, с цел да си запълвам времето. Виждам се единствено с хора, които придават стойност на времето – даже единствено с наличието си.

Беше един от тези дни, в които дребното хора, с които всекидневно се виждам бяха заети. А аз по този начин мощно имах потребност от стойностен диалог и разходка с някой. Да вървим и да си философстваме.  Да обсъждаме това, което ни вълнува и след това да си потегли изпълнена с възторг, хрумвания и да си обмислям цяла вечер. Или да пиша – по този начин, както ще направя в този момент.

Толкова доста неща обсъдихме с Боряна, само че мисля, че имаше няколко попадения, които биха дали друга позиция и на вас.

1.Отказът от отговорност не я прави нулева, а я трансферира на някой различен

Говорехме си за това по какъв начин хората постоянно си намират оправдания, че нещо е по-важно от самите тях и здравето им. Хората в никакъв случай нямат време да упражняват, да се хранят здравословно, да са щастливи – тъй като постоянно са заети да се грижат за нечие друго благополучие, триумф и така нататък Обсъждахме това по какъв начин хората не осъзнават, че в случай че се грижиш за себе си и в случай че ти си добре, тогава даваш още повече и на хората към себе си. Когато поемеш отговорност за себе си, поемаш отговорност и за другите.  Защото да не се грижиш за себе си, значи да се откажеш от отговорността за здравето си, за богатството си и за щастието си.

Защото, в случай че не даваш на тялото и на мозъка си това, от което се нуждаят в този момент, след време небрежността ще се преоблече като болест, меланхолия или каквато си избере. Тогава, нормално ангажираш хората към себе си с това да се грижат за теб, да ти оказват помощ с запаси или пък даже единствено да ги натоварваш с негативните си настроения, които физическото и психическото неразположение пораждат.

Така, отказвайки се от отговорността за себе си през днешния ден, ти я прехвърляш на околните си на следващия ден. Уж, пробвайки се да се жертваш за другите, в предстоящ миг жертваш тях за себе си.

Урок номер едно: Отказът от отговорност, не я прави нулева, а я трансферира на някой различен.

2.Човек се трансформира, когато болката на смяната е по-малка от сегашната болежка

Говорехме си за това какво е предиздвикало всяка една от нас да се промени. Обсъждахме това по какъв начин постоянно хората споделят, че желаят смяна, а в никакъв случай не подхващат деяние, което действително да ѝ помогне да се случи.

Разказах ѝ за това по какъв начин моментът, в който се трансформирах беше един миг, в който имах възприятието, че повече не мога да понеса нито грам болежка – физическа или психическа.

Тя ми описа за нейното прекарване и това по какъв начин човек се трансформира, когато цената на смяната се окаже по-ниска от цената на това да търпиш настоящето си положение. Точно по този начин е! Човек се трансформира не когато го боли, а когато го боли ужасяващо доста. Когато не може да търпи повече от това, което дълго се е натрупало и го е измъчвало. Човек се трансформира, не когато чашата на болката и разочарованието стартира да се цялостни, а когато прелее.

Ако към момента сте на стадий, където казвате, че желаете да се измененията, само че не го вършиме – би трябвало да признаете пред себе си, че в действителност настоящето ви положение не ви пречи чак толкоз, че да платите цената на смяната. Защото да се промениш не е елементарно. Но си коства всяко изпитание.

3.Човек излиза от интертното си положение или когато нещо го блъсне или когато е мощно притеглен от нещо

Човек по природа е неподвижен. Всичко в природата се стреми към това да съществува с най-малък разход на сила. Това да правиш нещо, изисква старания и е предизвикателство за всеки – даже за тези, които не го споделят.

Всички сме инертни, в случай че не използваме една от двете задвижващи сили – ударът на нещо или влечението към нещо. Някои хора напредват и се трансформират, тъй като нещо се случва в живота им и по този начин ги разтриса, че прекатурва целия им свят. Дава им друга вероятност и им оказва помощ да видят живота от друг ъгъл. Помага им да излязат от инертното битие и да стартират да живеят и да осъществят капацитета си.

Някои хора напредват и се трансформират, тъй като употребяват увлечението и пристрастеността си към нещо като мощ, която ги дърпа, придвижва и стимулира. Нещо като да откриеш задачата и призванието си. Това, което ти дава мощ да продължаваш, когато се чувстваш безпомощен или обезкуражен. Нещо като мощ, която те дърпа и не ти разрешава да пропаднеш в клопката на инертното битие.

Изборите са два – или откриваме това, което ни дърпа и притегля или чакаме нещо да ни удари и разтресе.

4.Ситуацията няма значение – значимо е прекарването

Говорехме си за това по какъв начин въпреки и всички на пръв взор да сме разнообразни, в същността си сме идентични. Само обстановките и сюжетите са разнообразни. Преживяванията ни са идентични. Защото каквото и да се случи, оценката, която му даваме е интензитета на страстта, която претърпяваме. Този интензитет или по-скоро скалата му е идентична за всички. Нещо като от 1 до 10. Или не те докосва; или малко те тревожи или те смазва. Има ли значение тъкмо каква е обстановката и дали за вас е нищо, а за мен е целия свят? Важното е, че всеки един от нас е прекосявал през тази канара и без значение дали тя (Боряна) е претърпяла това да мине през пъкъла на диагнозата „ болна от рак ” и да откри сили да се излекува, а пък аз съм претърпяла това да претърпя 6 тежки травми и още на 18 години да изгубя посоката и смисъла в живота си, това което ни сплотява е това, което сме претърпели. И в двата случая, нещо в теб умира. И в двата случая имаш чувството, че губиш всичко; че потъваш и че нямаш капчица мощ да се изправиш и да продължиш. И в двата случая виждаш по какъв начин безсмислието се усмихва в лицето ти, а отчаянието те е хванало за ръка. Не е значима обстановката – значимо е прекарването. Не би трябвало да даваме оценка на това, което другите изпитват, тъй като центърът на всеки е друг и това, което за едни не е значимо, за други е целия свят.

***

Един час, а беше равноценен на десетилетие опит, прекарвания и мъдрост. Понякога е хубаво да се чувстваш ссмазващо уединен – тогава срещаш скъпоценни камъни, които блестят и вършат деня ти прелестен.

Автор: Инес Субашка

Инфо: http://inspiredfitstrong.com