Когато се спомене нетрадиционното име Ран Босилек, по-голяма част от

Когато се спомене нетрадиционното име Ран Босилек, по-голяма част от актуалните българи не знаят коя персона се крие зад него. Но за предшестващите генерации тя е добре позната, тъй като множеството от тях са израснали с творчеството му.

Ран Босилек в действителност е Генчо Станчев Негенцов (1886-1958). За страдание няма налична информация какво се крие зад този псевдоним. Той е роден в Габрово в многодетно занаятчийско семейство. Баща му е опълченец в Руско-турската освободителна война. Още като дете Генчо се среща с устното национално творчество посредством разказваните от майка му приказки. Неговите братя са известни учени-специалисти. Христо е професор по педагогика, а Никола е физик, метеоролог. Ран Босилек се дипломира в известната Априловска гимназия в родния си град. За малко време се отдава на учителската специалност. След това следва славянска лингвистика и юридически науки в Софийския университет " Св. Климент Охридски " (1910-1912). Прекъсва и отпътува за Брюксел, където приключва право с докторат. Известно време работи като юрист, само че ползата му към литературното занятие надвива.

Ран Босилек е може би единственият български публицист, който се посвещава напълно на литературата за деца. Неговото творчество е известно с това, че съчетава поезия и прозаика. То е особено с динамичността и диалогичността, връзката с езика на фолклора. Нещо, което рядко се среща. Сюжетите му са истински и типичен. Стиховете са отдадени на родната къща, положителната баба, родителите, животните и сезоните. Не пропуща да написа произведения и с баснословен сюжет. Всичките му творби са апология на детската игра. В тях господства хуморът с присъщите за детето креативност и спонтанност. Той посвещава близо 50 години от живота си на децата и на тяхното образование. Голямо значение отдава на креативните срещи с младите. Той е освен незабравим създател, само че и редактор, преводач и издател през 20-те и 30-те години на ХХ век.

В хронологически порядък първата творба на Ран Босилек е " На косичка ", която е отпечатана в редактираното от него списание " Светулка " през 1906 година В идващите години разгласява стихотворения отново там и в " Картинна изложба за деца и юноши ". По време на студентските си години

приключва авторските си изяви.

Отново се връща на писателското занятие през 1922 година Сред най-популярните му произведения са " Болен здрав носи ", " Косе Босе ", " Кума лиса ", " Неродената мома ", " Патиланско царство ", " Аз съм българче ", " Я кажи ми, облаче ле бяло ", " Весели очички ", " Златна ябълка " и други Те се основават на фолклорната обичаи и в тях господства хуморът. Отличават се със стегната басня и изчистен слог. По този метод радикално се трансформира жанра на приказката. Наред с това той сформира и издава христоматии и читанки. Произведенията му са преведени на френски, британски, съветски, чешки, полски и арабски език. През 1932 година неговата книга " Неродена мома " печели влиятелната премия " Шумейкър " на Втората интернационална галерия на книгата в Брюксел.

Ран Босилек се употребява с уместно

въздействие в писателската колегия.

Той е в другарски връзки с доста от водещите родни създатели. Това му дава опция да притегли към детската литература значима част от тях, които до тогава творят единствено за възрастни. Да споменем Ангел Каралийчев, Дора Габе, Асен Разцветников, Калина Малина, Георги Райчев, Елисавета Багряна и други Ран Босилек слага значителен акцент и на естетичното оформяне на своите книги. Затова прибягва до услугите на най-талантливите художници-илюстратори от този интервал. А това са Илия Бешков, Александър Божинов, Борис Ангелушев, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич и други, които на драго сърце се включват в неговите творения.
Мащабна е и редакторската активност на Ран Босилек. Споменахме към този момент за списанията " Светулка " и " Картинна изложба за деца и юноши ". Освен това той е основен редактор на списание " Детска наслада ", заместител основен редактор на списание " Дружинка ", редактор на вестник " Врабче ". Сътрудничи на детските списания " Музикални бисери ", " Нова звездица " и на вестниците " Първи стъпки " и " Росица ". Редактор е на издателство " Хемус " и ръководител на Дружеството на детските писатели.

Ран Босилек се подрежда измежду най-хубавите родни преводачи на международна литературна класика за деца. Преразказва задгранични национални приказки с демократични и филантропични хрумвания. Издава десетки книжки от скандинавски, съветски, индийски, шведски и японски генезис. Сред тях се открояват творения на Омир, Братя Грим, Марк Твен, Х. Андерсен, А. С. Пушкин, Ш. Перо, А. П. Чехов и други създатели. При побългаряването на непознатите приказки се стреми те да са с лексиката на славянската традиция.

И през днешния ден Ран Босилек продължава да се тачи от експерти като " Поет на детската наслада ". Неговите творби са включени в редица енциклопедични издания. Съгражданите му тачат паметта на своя изтъкнат представител. На мястото, където се е намирала родната къща на писателя в Габрово, е повдигнат монумент. В София той е живял сред 1928 и 1958 година на централната улица " Иван Асен ІІ " №10. Там е сложена възпоменателна плоча.

РОДЕН КЪТ

Бяла, спретната къщичка - две липи начело.
Тука майчина ласка сетих на първо време.
Тука, под липите остарели не един път играх;
тука с радостни приятели насладата узнах.
Къщичке на дните злати, ъгъл мил и благ!
И за царските покои не бих те сменил!

КОЗАРКОВА ПТИЧКА

Сладкопойна чудна птичка чувам всеки час -
Ту обади се в горичка, ту запее в шубрак.
В зной и горещина тя едничка звънко вий гласче.
Сладкопойна чудна птичка! -
На скокливата козичка медното звънче.