Надежда за живот: Да помогнем на едно слънчево дете да се изправи на крака
Когато се родила прибързано преди 10 години, лекарите не възлагали очаквания на Зара. Днес, макар диагнозата хидроцефалия , момиченцето укрепва физически , изрича думички. Всичко с помощта на упоритостта на майка й и ежедневна целодневна рехабилитация , за която оказват помощ положителни хора, от които в този момент Зара още веднъж има потребност, показва.
Зара се ражда прибързано. Преди 10 години. Че живота й няма да бъде елементарен, майка й схваща две седмици след раждането. Тогава получава и предложение - да се откаже от нея.
„ След висока температура и мозъчен кръвоизлив, стартира да събира вода в мозъчните пространства. Казаха ми, че тя има хидроцефалия . Извикаха психолог, който да беседва с мен, тъй като тя е с тежката форма на болестта, който даде доста скъпи препоръки, в кавички, да се откажа от нея. Казах, че даже не желая да разясня и че нямам време да отделя за сходен вид диалог ”, спомня си с огорчения майката на болното дете Йорданка Стефанова.
Следват осем интервенции - за слагане, а след това и замяна на клапа, която да води събралата се в мозъчните пространства течност. Първите си две години Зара прекарва в болница. А идващите са белязани от още интервенции и ежедневна целодневна рехабилитация. За триумфа на рехабилитацията лекарите били скептични поради неразвития, по думите им, мозък на детето.
„ Тя беше едно мигащо дребосъче, което нямаше съвсем никакви страсти, не реагираше нито на болежка, нито плачеше. Нямаше никакво зрение. Отиваме на обзор неврологичен и слушам: " Какви красиви очи има, тъпо че няма да види в никакъв случай светлината! " Беше с безусловно некоординирана глава. Едната й ръчичка също беше безусловно неподвижна. Аз бях сигурна, че тя има някакъв потенциал, тъй като реагираше до момента в който й приказвам. И взех решение, че аз ще продължа да вървя, по един или различен метод. Няма да е по клинична пътека, ще бъде скритом, на частно ”, споделя майката.
Днес Зара към този момент е опровергала прогнозите. Има развито отчасти зрение , разпознава майка си, изрича думи, подава предмети. Има обаче още дълъг път да извърви. От две години рехабилитацията се организира в чужбина, а в този момент й следва и още една интервенция - осемнайста по ред. Предвижда се слагането на импланти по продължение на гръбначния дирек, като офертата, получена от Турция, е в размер на 47 хиляди евро.
Тъй като живеят сами, до неотдавна майка й работела, а баба й я гледала . Откакто са в чужбина обаче, разчитат на дарения - от дарителска платформа, дарителска сметка и благотворителен базар, като всеки доход и разход майка й регистрира съответно.
„ Без тази интервенция тя няма шансове да се изправи на крайници , тъй като тялото не е квалифицирано за това. Нямам фантазия сигурно да учи, тъй като съм наясно с менталния проблем, който имаме. Искам просто в миналото, когато мен ме няма, тя да може сама да се обслужва. Да може да се изкъпе, да си напазарува и да се нахрани - нищо друго. Това са неща, които на нас са ни даденост, само че особено за Зара това е битка ”, споделя Йорданка Стефанова.
Зара се ражда прибързано. Преди 10 години. Че живота й няма да бъде елементарен, майка й схваща две седмици след раждането. Тогава получава и предложение - да се откаже от нея.
„ След висока температура и мозъчен кръвоизлив, стартира да събира вода в мозъчните пространства. Казаха ми, че тя има хидроцефалия . Извикаха психолог, който да беседва с мен, тъй като тя е с тежката форма на болестта, който даде доста скъпи препоръки, в кавички, да се откажа от нея. Казах, че даже не желая да разясня и че нямам време да отделя за сходен вид диалог ”, спомня си с огорчения майката на болното дете Йорданка Стефанова.
Следват осем интервенции - за слагане, а след това и замяна на клапа, която да води събралата се в мозъчните пространства течност. Първите си две години Зара прекарва в болница. А идващите са белязани от още интервенции и ежедневна целодневна рехабилитация. За триумфа на рехабилитацията лекарите били скептични поради неразвития, по думите им, мозък на детето.
„ Тя беше едно мигащо дребосъче, което нямаше съвсем никакви страсти, не реагираше нито на болежка, нито плачеше. Нямаше никакво зрение. Отиваме на обзор неврологичен и слушам: " Какви красиви очи има, тъпо че няма да види в никакъв случай светлината! " Беше с безусловно некоординирана глава. Едната й ръчичка също беше безусловно неподвижна. Аз бях сигурна, че тя има някакъв потенциал, тъй като реагираше до момента в който й приказвам. И взех решение, че аз ще продължа да вървя, по един или различен метод. Няма да е по клинична пътека, ще бъде скритом, на частно ”, споделя майката.
Днес Зара към този момент е опровергала прогнозите. Има развито отчасти зрение , разпознава майка си, изрича думи, подава предмети. Има обаче още дълъг път да извърви. От две години рехабилитацията се организира в чужбина, а в този момент й следва и още една интервенция - осемнайста по ред. Предвижда се слагането на импланти по продължение на гръбначния дирек, като офертата, получена от Турция, е в размер на 47 хиляди евро.
Тъй като живеят сами, до неотдавна майка й работела, а баба й я гледала . Откакто са в чужбина обаче, разчитат на дарения - от дарителска платформа, дарителска сметка и благотворителен базар, като всеки доход и разход майка й регистрира съответно.
„ Без тази интервенция тя няма шансове да се изправи на крайници , тъй като тялото не е квалифицирано за това. Нямам фантазия сигурно да учи, тъй като съм наясно с менталния проблем, който имаме. Искам просто в миналото, когато мен ме няма, тя да може сама да се обслужва. Да може да се изкъпе, да си напазарува и да се нахрани - нищо друго. Това са неща, които на нас са ни даденост, само че особено за Зара това е битка ”, споделя Йорданка Стефанова.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ