За тайните на централните банки на пазара на злато
Когато се дават непроверени данни
На 1 ноември Световният съвет по златото (WGC) разгласява прогнози за международния пазар на злато през третото тримесечие на 2022 година В частта от отчета, касаеща търсенето на благородния метал, информацията за търсенето на злато от страна на централните банки стана сензационна. Вече писах за това в публикацията „ Глобалното търсене на злато бие върхове “.
В международен мащаб чистите покупки (покупки минус продажби) на централните банки са нарастнали през тримесечието до съвсем 400 тона (точно 399,27 тона). За съпоставяне: през третото тримесечие на предходната година чистите покупки на злато в света възлизат на 90,57 тона. През второто тримесечие на 2022 година чистите покупки възлизат на 186,03 тона. Според резултатите от трите тримесечия на 2022 година чистите покупки злато от централните банки възлиза на 673,01 тона.
Централните банки не са достигали такова равнище на покупки даже за цяла година от 1967 година, когато чистите покупки на злато от централните банки възлизат на 1404 тона. Но това беше времето на златно-доларовия стандарт. До 2009 година централните банки действаха като чисти продавачи на благородния метал, след което се трансфораха в чисти купувачи (общите покупки на всички централни банки в света започнаха да надвишават общите продажби).
Сега да поговорим за нещо друго. Докладът прибавя предизвестие към числата по отношение на покупките на злато от централните банки: „ Нетното търсене през третото тримесечие включва забележителна оценка на нерегистрираните покупки “. ( Q3 net demand includes a substantial estimate for unreported purchases)
Малко по-надолу се споделя: „ Нивото на публично търсене в бранша през третото тримесечие включва композиция от солидни покупки от централната банка и доста повишаване на нерегистрирани покупки. » (The level of official sector demand in Q3 is the combination of steady reported purchases by central banks and a substantial estimate for unreported buying.). И по този начин, по отношение на интервенциите на централните банки се вкарва понятието „ нерегистрирани покупки “. Не си припомням този термин в предходни отчети на WGC.
Нито Блумбърг, нито Ройтерс, нито други международни осведомителни организации, които разтръбиха сензацията за рекордните покупки на скъпия метал от страна на централните банки, не дадоха никакво пояснение.
И по какъв начин да не обърнете внимание на това събитие, в случай че отчетът на WGC даде информация за чистите покупки на злато през третото тримесечие единствено на няколко централни банки. Посочени са централните банки на Турция (31 тона), Узбекистан (26 тона), Индия (17 тона), Мозамбик (2 тона), Филипините (2 тона) и Монголия (1 тон). Централната банка на Катар също беше посочена като евентуален покупател (възможна покупка през юли на 15 тона). Общо покупките на злато от тези централни банки възлизат на 63 тона. А това се равнява на едвам 15,7% от общата стойност на чистите покупки на благородния метал от всички централни банки през третото тримесечие. Меко казано, огромна чудноватост.
Както се оказа, специалисти в разнообразни страни по света са мислили за тази чудноватост. И на 5 ноември на уеб страницата на компанията Bullionstar (занимаваща се с търговия със злато, записана в Сингапур) се появи забавна публикация на уеб страницата на известния анализатор и златен специалист Ронан Манли (Ronan Manly) „ Златният истеблишмънт поддържа тайната на централните банки и не я прави обществено притежание ” ( Gold Establishment Supports Central Bank Secrecy instead of Exposing it).
Авторът иронизира изказванията на WGC, че нейните статистики се основават на постоянна, научна методология: „... цифрата от 399,3 t в отчета на WGC включва някои покупки, докладвани от централните банки, както и нечия оценка за огромен брой покупки, които не са докладвани на никое място. Каква е тази научна методология, ще попитате? Объркани ли сте?
И тогава се оказва, че цифрите за покупките на злато от централните банки са взети от Световния съвет по златото от организация, наречена Metals Focus. Последното е единствено в резюме упоменато в отчета. Ронан Манли прегледа цялата информация, съдържаща се в електронната таблица на Excel (приложена към отчета на WGC) и стигна до следния резултат: чистото количество доказани (регистрирани) покупки от централните банки за третото тримесечие беше единствено 89,5 тона. Нерегистрираните покупки възлизат на 310 тона, което се равнява на 77,6% от общите регистрирани покупки на злато от централните банки през третото тримесечие на 2022 година , по мнението на Metals Focus, което е възпроизведено непроменено в отчета на WGC.
Ронан Манли се зае да разбере въпреки всичко какво съставлява мистериозната организация Metals Focus. И в един от документите на WGC откри нещичко: „ Нашите съществени данни за търсене и предложение са предоставени от Metals Focus, водеща самостоятелна консултантска компания за благородни метали.
Metals Focus дава отговор на строги критерии за даване на данни за търсене и предложение, в това число нуждата от обширна световна мрежа, умел екип и постоянна методология. Тези детайли се комбинират, с цел да образува основата за сформиране на точни, подробни и транспарантни оценки на търсенето и предлагането на злато.
А по-долу са източниците на информация, употребявани от Metals Focus. Първо, месечната финансова статистика на МВФ. Второ, „ поверителна информация за незаписани продажби и покупки “. Трето, митническа статистика за комерсиалните потоци.
И Ронан Манли стига до заключението: главният (или може би единственият) източник е вторият от горните - " поверителна информация за незаписани продажби и покупки. " Оттук и такова голямо разминаване сред цифрите на формалните транзакции на централните банки в злато и транзакциите, осъществени скрито. По-специално, 310 тона нерегистрирани покупки на злато през третото тримесечие не откриха отражение в базата данни на МВФ. От тези 310 тона злато няма и диря във външнотърговската статистика.
Разбира се, има и друга версия от кое място са пристигнали тези 310 тона незаписани (нерегистрирани) покупки на злато. WGC компилира статистика за търсене и предложение въз основа на балансовия способ. Според този способ търсенето за отчетния интервал (година, тримесечие, месец) би трябвало да е тъкмо равно на предлагането. Според резултатите от третото тримесечие, при съставянето на салдото, предлагането на злато може да бъде по-високо от търсенето на същите тези 310 тона от благородния метал. И с цел да изравнят търсенето и предлагането, специалистите на WGC излязоха с тази позиция, наречена „ нерегистрирани покупки на злато “. Но в действителност не е имало покупки на злато в размер на 310 тона, това е единствено визията, хипотезата на специалистите.
Въпреки това Ронан Манли към момента допуска, че е имало незаписани транзакции. И той се чуди за какво Bloomberg, който беше най-шумният тромпетист за сензационния отчет на WGC за третото тримесечие, не се опита да разбере цялата история. В последна сметка Bloomberg не е единствено новинарска организация, тя разполага с мощен контингент от специалисти в региона на стопанската система, финансите и златото; постоянно се назовава мозъчен концерн.
Ронан Манли посети лондонската централа на Bloomberg ; единствено в нея личният състав е 4 хиляди души. Наистина ли нямаше на кого да поверят следствието на мистериозната история с нерегистрирани покупки на доблестен метал?
" В края на краищата е извънредно ненаучно и непрозрачно за Metals Focus и WGC да чакат хората просто да повярват на тези изказвания и е непрофесионално за Bloomberg, Reuters и други да употребяват тези цифри, без да създадат свое лично следствие “, написа Ронан Манли.
Най-изненадващо, Bloomberg и Metals Focus са със седалище в Лондон и на по-малко от миля една от друга. Между другото, Ронан Манли изпрати питане до Metals Focus по отношение на статистиката за покупките на злато от централните банки, само че не получи отговор.
Четейки публикация на Ронан Манли, вие въображаемо изграждате верига от участници в историята: централни банки - Metals Focus - Световен златен съвет - Bloomberg и други международни осведомителни организации. Всъщност всички те са част от скрит план за опазване на тайните на централните банки в областта на златото.
Ронан Манли единствено в резюме загатва, че Световният златен съвет е организация, в която членуват 32 от международните златодобивни компании. Гигантите в добива на злато имат неофициални връзки със същите централни банки, координират активността си с тях, като крият интервенциите си от любопитни очи.
Както Ронан Манли, по този начин и други самостоятелни специалисти показват, че WGC има отличителните белези на златен картел или е част от по-широк златен картел. Той има способността да ръководи пазара на благородни метали по разнообразни способи, в това число посредством подаване на „ нужната “ информация и укриване на поверителна информация. Вероятно новинарски организации като Bloomberg и Reuters са в периферията на необятния златен картел. И ядрото на този картел, несъмнено, са централните банки.
Ронан Манли приключва публикацията си със следните думи: „ За страдание, когато става въпрос за пазара на злато на централната банка, Bloomberg не предизвиква съдействието и взаимоотношението и не отделя ресурсите си за определяне на обстоятелства и следствие. Вместо това Bloomberg употребява непроверени данни. Но може би това е, което желаят. Защитете тайната на централната банка на пазара на злато, вместо да ги разкривате. “
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
На 1 ноември Световният съвет по златото (WGC) разгласява прогнози за международния пазар на злато през третото тримесечие на 2022 година В частта от отчета, касаеща търсенето на благородния метал, информацията за търсенето на злато от страна на централните банки стана сензационна. Вече писах за това в публикацията „ Глобалното търсене на злато бие върхове “.
В международен мащаб чистите покупки (покупки минус продажби) на централните банки са нарастнали през тримесечието до съвсем 400 тона (точно 399,27 тона). За съпоставяне: през третото тримесечие на предходната година чистите покупки на злато в света възлизат на 90,57 тона. През второто тримесечие на 2022 година чистите покупки възлизат на 186,03 тона. Според резултатите от трите тримесечия на 2022 година чистите покупки злато от централните банки възлиза на 673,01 тона.
Централните банки не са достигали такова равнище на покупки даже за цяла година от 1967 година, когато чистите покупки на злато от централните банки възлизат на 1404 тона. Но това беше времето на златно-доларовия стандарт. До 2009 година централните банки действаха като чисти продавачи на благородния метал, след което се трансфораха в чисти купувачи (общите покупки на всички централни банки в света започнаха да надвишават общите продажби).
Сега да поговорим за нещо друго. Докладът прибавя предизвестие към числата по отношение на покупките на злато от централните банки: „ Нетното търсене през третото тримесечие включва забележителна оценка на нерегистрираните покупки “. ( Q3 net demand includes a substantial estimate for unreported purchases)
Малко по-надолу се споделя: „ Нивото на публично търсене в бранша през третото тримесечие включва композиция от солидни покупки от централната банка и доста повишаване на нерегистрирани покупки. » (The level of official sector demand in Q3 is the combination of steady reported purchases by central banks and a substantial estimate for unreported buying.). И по този начин, по отношение на интервенциите на централните банки се вкарва понятието „ нерегистрирани покупки “. Не си припомням този термин в предходни отчети на WGC.
Нито Блумбърг, нито Ройтерс, нито други международни осведомителни организации, които разтръбиха сензацията за рекордните покупки на скъпия метал от страна на централните банки, не дадоха никакво пояснение.
И по какъв начин да не обърнете внимание на това събитие, в случай че отчетът на WGC даде информация за чистите покупки на злато през третото тримесечие единствено на няколко централни банки. Посочени са централните банки на Турция (31 тона), Узбекистан (26 тона), Индия (17 тона), Мозамбик (2 тона), Филипините (2 тона) и Монголия (1 тон). Централната банка на Катар също беше посочена като евентуален покупател (възможна покупка през юли на 15 тона). Общо покупките на злато от тези централни банки възлизат на 63 тона. А това се равнява на едвам 15,7% от общата стойност на чистите покупки на благородния метал от всички централни банки през третото тримесечие. Меко казано, огромна чудноватост.
Както се оказа, специалисти в разнообразни страни по света са мислили за тази чудноватост. И на 5 ноември на уеб страницата на компанията Bullionstar (занимаваща се с търговия със злато, записана в Сингапур) се появи забавна публикация на уеб страницата на известния анализатор и златен специалист Ронан Манли (Ronan Manly) „ Златният истеблишмънт поддържа тайната на централните банки и не я прави обществено притежание ” ( Gold Establishment Supports Central Bank Secrecy instead of Exposing it).
Авторът иронизира изказванията на WGC, че нейните статистики се основават на постоянна, научна методология: „... цифрата от 399,3 t в отчета на WGC включва някои покупки, докладвани от централните банки, както и нечия оценка за огромен брой покупки, които не са докладвани на никое място. Каква е тази научна методология, ще попитате? Объркани ли сте?
И тогава се оказва, че цифрите за покупките на злато от централните банки са взети от Световния съвет по златото от организация, наречена Metals Focus. Последното е единствено в резюме упоменато в отчета. Ронан Манли прегледа цялата информация, съдържаща се в електронната таблица на Excel (приложена към отчета на WGC) и стигна до следния резултат: чистото количество доказани (регистрирани) покупки от централните банки за третото тримесечие беше единствено 89,5 тона. Нерегистрираните покупки възлизат на 310 тона, което се равнява на 77,6% от общите регистрирани покупки на злато от централните банки през третото тримесечие на 2022 година , по мнението на Metals Focus, което е възпроизведено непроменено в отчета на WGC.
Ронан Манли се зае да разбере въпреки всичко какво съставлява мистериозната организация Metals Focus. И в един от документите на WGC откри нещичко: „ Нашите съществени данни за търсене и предложение са предоставени от Metals Focus, водеща самостоятелна консултантска компания за благородни метали.
Metals Focus дава отговор на строги критерии за даване на данни за търсене и предложение, в това число нуждата от обширна световна мрежа, умел екип и постоянна методология. Тези детайли се комбинират, с цел да образува основата за сформиране на точни, подробни и транспарантни оценки на търсенето и предлагането на злато.
А по-долу са източниците на информация, употребявани от Metals Focus. Първо, месечната финансова статистика на МВФ. Второ, „ поверителна информация за незаписани продажби и покупки “. Трето, митническа статистика за комерсиалните потоци.
И Ронан Манли стига до заключението: главният (или може би единственият) източник е вторият от горните - " поверителна информация за незаписани продажби и покупки. " Оттук и такова голямо разминаване сред цифрите на формалните транзакции на централните банки в злато и транзакциите, осъществени скрито. По-специално, 310 тона нерегистрирани покупки на злато през третото тримесечие не откриха отражение в базата данни на МВФ. От тези 310 тона злато няма и диря във външнотърговската статистика.
Разбира се, има и друга версия от кое място са пристигнали тези 310 тона незаписани (нерегистрирани) покупки на злато. WGC компилира статистика за търсене и предложение въз основа на балансовия способ. Според този способ търсенето за отчетния интервал (година, тримесечие, месец) би трябвало да е тъкмо равно на предлагането. Според резултатите от третото тримесечие, при съставянето на салдото, предлагането на злато може да бъде по-високо от търсенето на същите тези 310 тона от благородния метал. И с цел да изравнят търсенето и предлагането, специалистите на WGC излязоха с тази позиция, наречена „ нерегистрирани покупки на злато “. Но в действителност не е имало покупки на злато в размер на 310 тона, това е единствено визията, хипотезата на специалистите.
Въпреки това Ронан Манли към момента допуска, че е имало незаписани транзакции. И той се чуди за какво Bloomberg, който беше най-шумният тромпетист за сензационния отчет на WGC за третото тримесечие, не се опита да разбере цялата история. В последна сметка Bloomberg не е единствено новинарска организация, тя разполага с мощен контингент от специалисти в региона на стопанската система, финансите и златото; постоянно се назовава мозъчен концерн.
Ронан Манли посети лондонската централа на Bloomberg ; единствено в нея личният състав е 4 хиляди души. Наистина ли нямаше на кого да поверят следствието на мистериозната история с нерегистрирани покупки на доблестен метал?
" В края на краищата е извънредно ненаучно и непрозрачно за Metals Focus и WGC да чакат хората просто да повярват на тези изказвания и е непрофесионално за Bloomberg, Reuters и други да употребяват тези цифри, без да създадат свое лично следствие “, написа Ронан Манли.
Най-изненадващо, Bloomberg и Metals Focus са със седалище в Лондон и на по-малко от миля една от друга. Между другото, Ронан Манли изпрати питане до Metals Focus по отношение на статистиката за покупките на злато от централните банки, само че не получи отговор.
Четейки публикация на Ронан Манли, вие въображаемо изграждате верига от участници в историята: централни банки - Metals Focus - Световен златен съвет - Bloomberg и други международни осведомителни организации. Всъщност всички те са част от скрит план за опазване на тайните на централните банки в областта на златото.
Ронан Манли единствено в резюме загатва, че Световният златен съвет е организация, в която членуват 32 от международните златодобивни компании. Гигантите в добива на злато имат неофициални връзки със същите централни банки, координират активността си с тях, като крият интервенциите си от любопитни очи.
Както Ронан Манли, по този начин и други самостоятелни специалисти показват, че WGC има отличителните белези на златен картел или е част от по-широк златен картел. Той има способността да ръководи пазара на благородни метали по разнообразни способи, в това число посредством подаване на „ нужната “ информация и укриване на поверителна информация. Вероятно новинарски организации като Bloomberg и Reuters са в периферията на необятния златен картел. И ядрото на този картел, несъмнено, са централните банки.
Ронан Манли приключва публикацията си със следните думи: „ За страдание, когато става въпрос за пазара на злато на централната банка, Bloomberg не предизвиква съдействието и взаимоотношението и не отделя ресурсите си за определяне на обстоятелства и следствие. Вместо това Bloomberg употребява непроверени данни. Но може би това е, което желаят. Защитете тайната на централната банка на пазара на злато, вместо да ги разкривате. “
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ