Когато се появи човек, светът го натиска и смазва гърба

Когато се появи човек, светът го натиска и смазва гърба му. – написа Хенри Милър.

Думите му могат да схванат единствено тези, които са изпитали, в действителност на гърба си какво е да си друг. В техникума имах малоумна класна, която се опитваше да ме вкара в малоумния си, едностранчив шаблон. Не й се получи. Бях с понижено държание 4 години, за наслада на тъпата овца, само че не влязох в стадото й. Същото се случи и в казармата – взводният ни, червенобузест шишко не можа да понесе, че го апострофирах. Понесох си следствията, само че си струваше – поради безпомощния искра в дребните му, свински очички.

В университета нямаше такива отявлени тъпанари, само че там обработката течеше по друга линия – с цел да завършиш трябваше да си вземеш изпитите по идиотски предмети.

Едва, когато започнах работа разбрах какво има поради Хенри Милър с думите: „ Естествено, аз приказвам за един присъщ за огромните градове свят, за света на изстисканите до последна капка от машините мъже и дами – за мъчениците на актуалния напредък. Много мъчно им е на художниците да облекат в плът и кръв тази купчина от кости и копчета за яки. „

Болезнено прецизен Милър! Ние сме купчина от кости със период на валидност. Когато годността ти изтече те хвърлят на боклука.

В публицистиката се нагледах на подмазвачи, продажници, мръсници, подлеци и всевъзможни твари, които за пари са подготвени да продадат и майка си. Безразлични са ми. Толкова ниско са паднали в очите ми,че не ги виждам. Те са безполезна паплач, сган, заменяеми гайки.

Правих издание за мениджъриите на Варна. Срещнах се с читави хора. Работливи, порядъчни, кардинални.

И при тях има шлака – мамини синчета, партийни любимци, мошеници и тарикати, само че се научих да ги различавам.

Познавам и политици. На 1000 има един-двама свестни. На някои им се чудя какво вършат в тези лайна.

Чувствам се отчаян. И 100 милиона години да минат, светът няма да се промени. Ще продължи да смазва гърбовете на хората. Ще ги изстисква, като лимони.

Но все пак: Изправете гръбнаци. Не се подчинявайте на тъпанари!

Иво Югов