Захари Стоянов: „вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия“
„ Когато се освободи България, за мен не остава към този момент работа посред ви. Тогава аз ще отида в Русия да представлявам комитети, тъй като там, въпреки и да няма чалми, народът е притиснат от нас повече “.
Васил Левски дава отговор на въпрос на съселянина на бай Иван Арабаджията Божил Гергев в наличието на Ангел Кънчев, Димитър Общи и Сава Младенов: „ какъв ще стане, когато се освободим? “
По-късно този абзац от книгата на Захари Стоянов за Левски нашите „ учени “ и „ историци “ ще перефразират, та да звучи, че Левски щял да отиде да се бори за свободата на „ други нации “, без да се споделя за кои други нации иде тирада.
Същите хора, които желаят да замаскират думите на Апостола, са научили една маса българи да си мислят, че Русия се била борила за свободата на българите, а не чисто и просто, с цел да завладее стратегическа територия на Балканите, да наложи своя власт и да се докопа до проливите.
Същите някак са съумели да създадат кашата в главите на мнозина толкоз мощна, че да свързват паметника на руската войска с освобождението от турско. Всичко съветско за тях е реликва и детайлностите нямат значение.
Много интересно…
„ За чиста и свята република! “, споделил Левски.
„ Ъхъ… “, споделили българите и след Освобождението незабавно отишли да си търсят цар.
„ Всяко празненство на българите е гибел за Русия “, написал Аксаков през декември 1885 година във вестник „ Русь “.
„ Чудесно! “, споделили българите, „ ще кръстим улици на негово име! “
Аксаков, апропо, е предлаган за княз на България през 1879 година Каква ли щеше да е историята ни тогава…
Добре, че е имало най-малко един изтрезнял от опиянението на това „ Освобождение “ – Захари Стоянов, който дава отговор на Аксаков: „ В своята газета вие казвате ясно и намерено, че всяко празненство на българите е гибел за Русия, че балканските страни не би трябвало да имат нищо свое, че те би трябвало да бъдат владеене на русите, или, по-ясно казано, те би трябвало да се обхванат от вашата страна. Колко сте жестоки настойници. Колко се оправдава това изречение, че вие вършиме народите на мост, с цел да преминете по тях, а след това вземате за себе си и самия мост “.
Колко от тези неща са били изучавани в учебно заведение в България? Колко хора ги знаят?
Но знаят, че 200 000 руснаци умрели в България? При състояние, че данните сочат за към 11 000 бойци от всички нации на империята тогава. Дали има връзка сред това непознаване на историята и обстоятелството, че като си отиват „ освободителите “ от тук, отнасят със себе си (освен златото ни и) архивите ни, та в никакъв случай да не ги забележим и прочетем, идните генерации да учат единствено комфортните неистини?
Какво в действителност означаваме на 3 март?
Окупираната територия се назовава „ Руско-Дунавска област “ или „ Задунайская губерния “, а не България.
Когато идва време за Съединението, Русия се опълчва и царят упорства султанът да влезе с армия в Източна Румелия и си я върне. До ден сегашен (2023 година!!!) руснаци употребяват изрази като: „ би трябвало да върнем тези неблагодарни българи на турците! “, все едно са ни притежатели и единствено би трябвало да предадат каишката на турците.
Русия насъсква Сърбия да ни нападне в тил и по този начин стартира Българо-сръбската война.
Руснаците стартират и финансират прелом, с който смъкват княза и принудително го откарват в Русия.
Отравят Захари Стоянов, убиват Стефан Стамболов.
А, в случай че погледнем от призмата освен на историята, само че и на днешните събития, то би трябвало наложително да се приказва за това, че билите се за свободата на България имперски бойци през онази война са от украински полкове – Тридесет и пети Брянски и тридесет и шести Орловски полкове. Още през 1876 година украинските полкове са били (по декрет на царя за мобилизация) формирани съвсем напълно от локални, сиреч: от украинци.
Ако някой каже, че тогава украинците са били в състава на империята и надлежно са руснаци, би трябвало доста да внимава, тъй като тая нелепост автоматизирано значи, че Левски и Ботев, и Раковски, родени в територия на Османската империя – по тази тъпа логичност – са турци. И за какво украинците от съветската империя ги назоваваме руснаци, а финландците от съветската империя си ги назоваваме финландци? И какъв брой изобщо знаят, че финландците са били в съветската империя (но тях си ги водим „ финландци “!)
Защо се приказва за руснаци, а не за украинци починали за свободата на България? Нали желаете за „ признателност “ да стане дума? Къде е благодарността? В псувните по украинските бежанци, които през днешния ден имат потребност от помощ… същите, чиито пра-пра-дядовци са умрели в България за свободата ни?
Странно нещо е историята, нали? И става още по-странно, в случай че я дадеш да я пишат същите, дето научиха техните, че писмеността била написана от Ленин и като ги питаш Пушки 100 години по-рано на какво е писал, те гледат като теле в железница… Същите, които след това смениха плочата и с цел да санкционират българското съзнание, заговориха, че писмеността била измислена в Македонските земи.
Същите, които настояват, че 200 000 техни са умрели тук. Същите, които опънаха бодлива тел и сложиха въоръжени граничари по очертанието на родината ни, с цел да не може никой да отиде на открито, с цел да види персонално какъв брой развален е „ гнилият запад “.
А, в случай че ще приказваме за трети март, то би трябвало да е за ТОЗИ трети март – когато е подписан Брест-Литовският кротичък контракт. Договорът, за който минимум се приказва и знае в България (защо ли!), може би по-малко даже в сравнение с и за Молотов-Рибентроп.
Един от най-великите генерали в историята освен на България, само че и на света – военачалник Колев, размазва руснаците и през 1918 година България подписва Брест-Литовския кротичък контракт от страната на спечелилите.
Генерал Колев – най-хубавият врач на заболели съветски имперски упоритости.
„ По това време се почувства и нужда от поддръжка за нашите елементи в Добрич. Българските войски при Добрич са изправени пред натиска на надминаващ ги съперник, състоящ се от съединените елементи от 61 съветска дивизия, Смесената сръбско-руска дивизия, една румънска дивизия и един съветски конен полк.[…]
Победата над врага е просто сграбчена в последния миг от чувстващите се към този момент спечелили обединени руско-румънско-сръбски войски.
В донесението, което ген. Колев изпраща на командващия ІІІ войска за срещата с русите на бойното поле, той написа буквално: „ Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селяни българи: „ ние мислехме че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче те се хвърлят като кучета, и проклинание: 10 индивида нападат четиридесет “ “.
Говори се, че когато отново пристигнали в България 1944 година, да я „ освобождават “, обикаляли из Добруджа, с цел да намерят паметника на военачалник Колев, с цел да го поругаят и да си отмъстят.
И е извънредно време да се разберем какво значи „ родолюбец “. Дали е човек, който прави кочина към себе си, само че вее трикольор през това време, дали е някой, който прецаква сънародниците си с далаверка, само че има татуировка на Ботев, дали е някой, който знае да рецитира подправена съветска история, дали е някой, който не дава да се приказва за проблемите на България все едно не съществуват и не разрешава да се разрешават;
или е някой, който си разрешава да подлага на критика минусите, с цел да може да се поправят, който въпреки и да не вее трикольор за щяло и нещяло, оказва помощ на сънародниците си, не им пречи и не ги прецаква, който знае от кое място идва и накъде отива и е подготвен да пази природата, планината, морето, реките, градовете и сънародниците си, без да чака похвали и благодарности?
Васил Левски дава отговор на въпрос на съселянина на бай Иван Арабаджията Божил Гергев в наличието на Ангел Кънчев, Димитър Общи и Сава Младенов: „ какъв ще стане, когато се освободим? “
По-късно този абзац от книгата на Захари Стоянов за Левски нашите „ учени “ и „ историци “ ще перефразират, та да звучи, че Левски щял да отиде да се бори за свободата на „ други нации “, без да се споделя за кои други нации иде тирада.
Същите хора, които желаят да замаскират думите на Апостола, са научили една маса българи да си мислят, че Русия се била борила за свободата на българите, а не чисто и просто, с цел да завладее стратегическа територия на Балканите, да наложи своя власт и да се докопа до проливите.
Същите някак са съумели да създадат кашата в главите на мнозина толкоз мощна, че да свързват паметника на руската войска с освобождението от турско. Всичко съветско за тях е реликва и детайлностите нямат значение.
Много интересно…
„ За чиста и свята република! “, споделил Левски.
„ Ъхъ… “, споделили българите и след Освобождението незабавно отишли да си търсят цар.
„ Всяко празненство на българите е гибел за Русия “, написал Аксаков през декември 1885 година във вестник „ Русь “.
„ Чудесно! “, споделили българите, „ ще кръстим улици на негово име! “
Аксаков, апропо, е предлаган за княз на България през 1879 година Каква ли щеше да е историята ни тогава…
Добре, че е имало най-малко един изтрезнял от опиянението на това „ Освобождение “ – Захари Стоянов, който дава отговор на Аксаков: „ В своята газета вие казвате ясно и намерено, че всяко празненство на българите е гибел за Русия, че балканските страни не би трябвало да имат нищо свое, че те би трябвало да бъдат владеене на русите, или, по-ясно казано, те би трябвало да се обхванат от вашата страна. Колко сте жестоки настойници. Колко се оправдава това изречение, че вие вършиме народите на мост, с цел да преминете по тях, а след това вземате за себе си и самия мост “.
Колко от тези неща са били изучавани в учебно заведение в България? Колко хора ги знаят?
Но знаят, че 200 000 руснаци умрели в България? При състояние, че данните сочат за към 11 000 бойци от всички нации на империята тогава. Дали има връзка сред това непознаване на историята и обстоятелството, че като си отиват „ освободителите “ от тук, отнасят със себе си (освен златото ни и) архивите ни, та в никакъв случай да не ги забележим и прочетем, идните генерации да учат единствено комфортните неистини?
Какво в действителност означаваме на 3 март?
Окупираната територия се назовава „ Руско-Дунавска област “ или „ Задунайская губерния “, а не България.
Когато идва време за Съединението, Русия се опълчва и царят упорства султанът да влезе с армия в Източна Румелия и си я върне. До ден сегашен (2023 година!!!) руснаци употребяват изрази като: „ би трябвало да върнем тези неблагодарни българи на турците! “, все едно са ни притежатели и единствено би трябвало да предадат каишката на турците.
Русия насъсква Сърбия да ни нападне в тил и по този начин стартира Българо-сръбската война.
Руснаците стартират и финансират прелом, с който смъкват княза и принудително го откарват в Русия.
Отравят Захари Стоянов, убиват Стефан Стамболов.
А, в случай че погледнем от призмата освен на историята, само че и на днешните събития, то би трябвало наложително да се приказва за това, че билите се за свободата на България имперски бойци през онази война са от украински полкове – Тридесет и пети Брянски и тридесет и шести Орловски полкове. Още през 1876 година украинските полкове са били (по декрет на царя за мобилизация) формирани съвсем напълно от локални, сиреч: от украинци.
Ако някой каже, че тогава украинците са били в състава на империята и надлежно са руснаци, би трябвало доста да внимава, тъй като тая нелепост автоматизирано значи, че Левски и Ботев, и Раковски, родени в територия на Османската империя – по тази тъпа логичност – са турци. И за какво украинците от съветската империя ги назоваваме руснаци, а финландците от съветската империя си ги назоваваме финландци? И какъв брой изобщо знаят, че финландците са били в съветската империя (но тях си ги водим „ финландци “!)
Защо се приказва за руснаци, а не за украинци починали за свободата на България? Нали желаете за „ признателност “ да стане дума? Къде е благодарността? В псувните по украинските бежанци, които през днешния ден имат потребност от помощ… същите, чиито пра-пра-дядовци са умрели в България за свободата ни?
Странно нещо е историята, нали? И става още по-странно, в случай че я дадеш да я пишат същите, дето научиха техните, че писмеността била написана от Ленин и като ги питаш Пушки 100 години по-рано на какво е писал, те гледат като теле в железница… Същите, които след това смениха плочата и с цел да санкционират българското съзнание, заговориха, че писмеността била измислена в Македонските земи.
Същите, които настояват, че 200 000 техни са умрели тук. Същите, които опънаха бодлива тел и сложиха въоръжени граничари по очертанието на родината ни, с цел да не може никой да отиде на открито, с цел да види персонално какъв брой развален е „ гнилият запад “.
А, в случай че ще приказваме за трети март, то би трябвало да е за ТОЗИ трети март – когато е подписан Брест-Литовският кротичък контракт. Договорът, за който минимум се приказва и знае в България (защо ли!), може би по-малко даже в сравнение с и за Молотов-Рибентроп.
Един от най-великите генерали в историята освен на България, само че и на света – военачалник Колев, размазва руснаците и през 1918 година България подписва Брест-Литовския кротичък контракт от страната на спечелилите.
Генерал Колев – най-хубавият врач на заболели съветски имперски упоритости.
„ По това време се почувства и нужда от поддръжка за нашите елементи в Добрич. Българските войски при Добрич са изправени пред натиска на надминаващ ги съперник, състоящ се от съединените елементи от 61 съветска дивизия, Смесената сръбско-руска дивизия, една румънска дивизия и един съветски конен полк.[…]
Победата над врага е просто сграбчена в последния миг от чувстващите се към този момент спечелили обединени руско-румънско-сръбски войски.
В донесението, което ген. Колев изпраща на командващия ІІІ войска за срещата с русите на бойното поле, той написа буквално: „ Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селяни българи: „ ние мислехме че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче те се хвърлят като кучета, и проклинание: 10 индивида нападат четиридесет “ “.
Говори се, че когато отново пристигнали в България 1944 година, да я „ освобождават “, обикаляли из Добруджа, с цел да намерят паметника на военачалник Колев, с цел да го поругаят и да си отмъстят.
И е извънредно време да се разберем какво значи „ родолюбец “. Дали е човек, който прави кочина към себе си, само че вее трикольор през това време, дали е някой, който прецаква сънародниците си с далаверка, само че има татуировка на Ботев, дали е някой, който знае да рецитира подправена съветска история, дали е някой, който не дава да се приказва за проблемите на България все едно не съществуват и не разрешава да се разрешават;
или е някой, който си разрешава да подлага на критика минусите, с цел да може да се поправят, който въпреки и да не вее трикольор за щяло и нещяло, оказва помощ на сънародниците си, не им пречи и не ги прецаква, който знае от кое място идва и накъде отива и е подготвен да пази природата, планината, морето, реките, градовете и сънародниците си, без да чака похвали и благодарности?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ