Когато се опитаме да си представим нашите древни предшественици, пред

10 доказателства за зараждане на човешката култура в земите на днешна България

Когато се опитаме да си представим нашите антични прародители, пред очите ни се появява картина на космати нискочели човекоподобни, които поддържат връзка със сумтене и викове.

Не, че не е имало и подобен стадий в човешкото развиване, само че става известно, зараждането на културата при тези примитивни същества се е случило много по-отдавна от до момента одобряваното.

На всичкото от горната страна на наша територия има много ранни прояви на изкуство, книжовност, просвета и технологии… И то не на кулинарното изкуство, технологията на мелене на зърното и изработването на домашен съдове или приемането на праисторическа бира. Макар, че единствено по себе си изобретяването на готвената храна също е интелектуален скок.

Не битовизмите ни интересуват нас, а деянията на чиста просвета и изкуство, наченките на религиозни разбирания и практики…

Какво значи „ просвета “? Най-просто казано тя е противоположното разбиране на „ натура “, т.е. на естественото, есественото. Следователно културата е артикул на мисловната активност на индивида – неговият неестествен веществен и нравствен свят.

Ето и 10 доказателства за възникване на човешката просвета в земите на днешна България.

1. През 1996 година в пещерата Козарника, близо до Белоградчик стартират археологически разкопки от екипа на учените Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Поради изключителната дълбочина на културните пластове разкопките не престават до ден сегашен. От този „ бунар на времето “ са извадени голям брой находки, измежду които зъб на хомонид отпреди към 1 400 000 години. Досега остатъци от първобитни хора са откривани в Испания – отпреди 800 000 години и в Турция – отпреди 400 000 години. Това значи, че нашите земи са първите на континента Европа, обитаеми с хора.

Най-древния артефакт, свидетелстващ за умствена активност измежду тези квартиранти на пещерата Козарника е парче животинска кост, дълго 8 см., върху които има нанесени верни успоредни внезапни, подредени в 4 групи. Тези внезапни са първите знаци, които индивидът е употребявал. Индивидът от рода Homo erectus е отразил върху тази кост нещо, което е желал да преброи и запомни. А от броенето до събирането и изваждането дистанцията не е толкоз огромно. Може би това са наченките на математиката?

Сензационното в българското изобретение е това, че съгласно множеството учени прачовекът не можел да прави толкоз комплицирана умствена активност. Изложеното в археологическия музей в София парче кост обаче потвърждава противоположното.

2. Близо до град Белоградчик се намира и пещера Магурата. Нейната добре известна изложба със скални рисунки е открита още през 1890 година от група учители, влезнали с цел да изследват пещерата. От тогава до в този момент голям брой учени са проучвали рисунките и са се произнасяли за хипотетичната им възраст.

Счита се, че рисунките изобразяват ловна сцена и религиозна гала. Анализът на ловната сцена навежда учените на един елементарен извод, който по-късно се е удостоверил от проучванията – нарисуваните огромни птици, наподобяващи на щрауси и дългошиести животни, оприличени на жирафи са живели на нашия континент (което е потвърдено с откриването на черепи и кости) преди последния ледников интервал, т.е. преди 11 000 години. Следователно праисторическите художници са почнали да украсяват своя каменен дом още в старокаменната ера, траяло от 2 000 000 години до Х хилядолетие преди Хр. Тогава се е зародило изобразителното изкуство на праисторическия човек.

3. В религиозната сцена, изобразена в скалната изложба на пещера Магурата е изобразена божествена женска фигура, танцуваща сред почитащите я жреци – Великата богиня майка. Според археоложката Мария Гамбутас от Харвардския университет, за интервал от 3 000 години, всички общества, които са населявали Балканския полуостров са основали и развили цивилизация, която била мирна, духовно богата и живееща в естетика с природата. Олицетворение на природата е Богинята-майка. Намерените нейни стотици изображения – скални рисунки, фигурки от глина, кост и камък го потвърждават.

„ Великата богиня майка сплотява главните моменти от виталния цикъл – тя раждащата, подарява живот, само че и като неумолима мощ донася гибелта, само че и в гибелта влага заклевам на новия живот. “ – написа Гамбутас.

Създаването на религиозни показа е още една стъпка напред в духовното развиване на нашите предшественици. А другите форми на изобразително изкуство потвърждават креативното начало у индивида. Способността да се изобразява освен действителността, само че и фантазията е още по-голям прогрес.

4. Друга форма на религиозното изобразително изкуство е трудоемкото дооформяне на по този начин наречените миметолити – скали с необикновена форма, в които благодарение на фантазията могат да се видят облици на животни и хора. Примери за такива монументални „ творби на каменоделското изкуство “ могат да се видят и до момента: в центъра на светилището до махала Вежница на с. Татул са скулптирани лица, глави или цели фигури на праисторически антропоморфни и зооморфни идоли; върху отвесните скали на античното светилище до махала Гъсак на с. Долна Чобанка може да се разграничи голямо по повърхност човешко лице; в светилището на махала Аджиулук на с. Биволяне също; над с. Чуково, община Момчилград от монолитна канара е скулптиран лъв, легнал надясно; в светилището на връх Учкале, над гр. Джебел се вижда голям орел, носещ в човката си престол и така нататък

Из цялата планина Родопи, както и в други български планини има завършени от античните хора митологични същества. Нещо повече, в някои от случаите, както счита проф. Тодор Бояджиев – доста от скалните скупчвания не са естествени, а са съединени от хората. Те са инсталирали към естествените скали други обработени каменни блокове, с цел да реализиран аналогия с фантастични или действителни персонажи.

5. Идеята за потребността от дом за индивида и дом за божеството е дала началото на архитектурата. Хилядолетия наред домове на праисторическите хора са били естествените скални кухини – пещерите. Логично е, че и първите храмове са били пещерни. Обожествявали се скали, в чиито основи имало цепнатини или цели пещери.

За светилища преднамерено били избирани пещери, наподобяващи интимните елементи на Великата богиня майка, а при липса на задоволително аналогия, скалните отвори били дооформяни с издялкване, до момента в който се получи пещера-утроба. Такива светилища има във всички български планини. С времето те получили все по-усложнена конструкция, до момента в който се развили в цели комплекси и образували мрежа. Смята се, че първите светилища в Родопите са зародили в края на VII-то – началото на VI-тото хилядолетие прочие Хр., а цялостната система от светилища се е развила през V-тото хилядолетие прочие Хр.

6. На територията на България са открити десетки скални светилища, измежду които няколко мега-комплекса – Перперикон, Татул, Харман кая, Щерна, Тангардък кая (Момчилградско), скалното светилище до с. Свирачи (Ивайловградско), Палеокастро (Тополовградско), Белинташ (Асеновградско), големия скален комплекс до с. Бузовград, наименуван Дверите на слънцето и други Местата, където са основани тези светилища били избирани доста деликатно, с цел да дават отговор на избрани условия:

„ Най-често са избирани местности, където планинските хребети образуват необятен кръг. Самите светилища били разполагани в центъра на кръга и освен това върху най-ниското нагорнище. Видимостта към него от всички точки на просторната планинска окръжност е била отлична. Това разположение е давало прелестна опция за астрономически наблюдения “ – написа проф. Ана Радунчева. И заключава: „ … цялостната система от светилища в Родопите е зародила през каменно-медната ера – преди към 7 000 години. Ранните доисторически светилища в Източните Родопи демонстрират културен подем на общество, предшестващо с 4 000 години появяването на траките. За него към този момент знаем, че е основало лунни и слънчеви календари, на основата на непрекъснато и дълготрайно наблюдаване на небесните тела, имало е богат фолклор, с песни и танци (има доста находки на музикални принадлежности и техните глинени модели), изобретило първите технологии за рандеман на метали. “

Зараждането на астрономията, като знание и неговото приложение е било извънредно огромна крачка напред в развиването на индивида. Умението да се наблюдава цикличността на сезоните, подвластни от греенето на Сина на Великата богиня-майка – Слънцето е било от решаващо значение за земеделските действия.

7. Изрисуваните с прилепова тор или минерална охра изображения, завършените от глина идолчета, изрязаните от кост фигурки на Великата богиня-майка и каменната идолна пластика са форми на праисторическото изкуство, при които са употребени естествени материали. Те са черпени на готово от природата. Но след откриването на рудодобива и примитивната металургия можем към този момент да приказваме за основаване на технология за рандеман и обработка на метали.

Най-древният меден рудник в Европа, създаден преди към 7 000 години се намира в местността Мечи бунар (Ай-бунар), край град Стара Загора. Археолозите са проучили шахти с дълбочина 20 метра и дължина повече от 100 метра. Праисторическите миньори са разбивали скалата с кирки от еленови рога и са извличали медната руда, с цел да я претопят и да основат от скъпия метал прелестни и доста скъпи за времето си произведения. А технологията за промиване на злато от речните води и претопяването му за направата на скъпоценни произведения е още по-стара от тази за рандеман и обработка на естествената мед.

8. Танцът не оставя физически артефакти, които да могат да се запазят в продължение на хилядолетия, само че участва в пещерните рисунки още от зората на човечеството. Както към този момент загатнах, в пещерата Магурата имаме сцена на религиозна гала, с танцуващата Велика богиня майка и нейното обграждане. Това е зараждането на още едно умеене, което не храни тялото, а душата и като такова не е тясно обвързвано с оцеляването, просъществуването и размножаването на индивида.

Зараждането на танцовото изкуство е още едно доказателство, че еволюцията визира освен тялото, само че и духа. Предполага се, че танцът, дружно с ритъма на музиката и украсяването на тялото в ранния стадий на човешката еволюция е служил като мощен инструмент за основаване на транс и променяне на съзнанието на индивида.

В това положение хората губят самостоятелните си характерности, самоличността си и получават груповата еднаквост. В поддръжка на това изказване са и изображенията на халюциногенни гъби в скалните рисунки от Магурата, разпознати като Boletus luridus и гравюрите на вълшебен гъби и психотропни растения от местността Говедарника край с. Царевец (Врачанско). А това можем да приемем за първите емпирични опити в полето на фармакологията.

9. Доскоро изрично се твърдеше, че траките не са имали книжовност. Още по-нелепа изглеждаше концепцията, че прототраките – праисторическите индивиди от преди тракийския интервал може да са общували посредством йероглифи. Но последователното струпване на находки от територията на Балканския полуостров, с врязани върху повърхността им знаци накара учените да се замислят и над тази опция.

В региона, където се събират днешните граници на България, Румъния и Сърбия, преди към 7 000 години процъфтявала културата Винча. От този регион произлизат артефакти – глинени плочки и фрагменти от праисторическа керамика с врязани знаци. През 1961 година в Румъния са открити трите плочки от Тартария, с издълбани по тях знаци. В България са добре известни плочките от Градешница, печатът от Караново и още доста други глинени и даже каменни артефакти, датирани към 7 000 година

Археолозите ги дефинират като най-старите писмени монументи в света. Разбира се, вършим ангажимента, че античните знаци не съставляват букви, а съществени понятия, свързани с духовния живот на първите европейци. Праисторическите хора са основали към 60 знака, които поставяли върху глинени съдове и скални изображения. А основаването на писмеността е в основата на литературата – още едно изкуство, без което не бихме могли да си представим актуалния живот.

10. Днешният материал приключва с още едно „ достижение “ на предците ни – понятието миграция. Неизвестно за какво, в древността съвсем цялото население на днешната територия на България си е тръгнало от тези плодородни земи с удобен климат, изселвайки се незнайно в каква посока.

На няколко километра, южно от Асеновград, край село Долнослав, са разкрити останките на голям храмов комплекс. Преди към 6 000 година, в центъра му се издигала могила с диаметър 130 м. и височина 6 м. При разкопките на тази могила са извадени на бял свят 25 храма с повече от 30 разнообразни олтарa. Те били богато украсени с релефи и статуи, пресъздаващи хора, животни и митологични същества. Но удивителното било това, че в някакъв миг античните жреци сами унищожили ритуално светилището и го запечатили. Но такава била ориста освен на храмовия комплекс при с. Долнослав.

И на доста други места археолозите се сблъскват със същата мистерия – храмовете са ритуално опразнени и изоставени, хората опожарили селищата си и напуснали земите, които обитавали. Цялото население от днешните български земи по неразбираеми за нас аргументи се изселило всеобщо. Върху българската територия, в продължение на повече от 1 000 години няма данни за селищен живот. Това хилядолетие съставлява празен слой, без каквито и да е находки от човешко наличие и активност.

Учените към момента не могат да обяснят за какво високо проведеното общество, претърпяло пагубния потоп, образувал Черно море и нападенията на северните конни нации е избягало от тези земи. Приблизително 1 000 години по-късно, други нации последователно заселили тези обезлюдени територии. Науката ги назовава с общото име Траки.