)
Перфектният ми съпруг се превърна ужасен човек, но ми е трудно да намеря смелост да го напусна По женски
Когато се оженихме преди година, си мислех, че съм намерила идеалния брачен партньор. Но в този момент той се е трансформирал в човек, който имам възприятието, че не познавам. Напоследък той се мисли за Бог и непрекъснато флиртува с други дами пред мен, недодялан е и не ме почита и зачита. Пред вас е моята история.
Аз съм на 33, а той е на 36 и сме дружно от две години и половина. През първата година от запознанството ни той беше обаятелен, сантиментален и се отнасяше с мен като с кралица. Чувствах се по този начин, като че ли пребивавам в фантазия, а той беше всичко, което в миналото съм желала в живота. Затова, когато той коленичи пред мен, не можах да не приема предлагането му за брак. Бях толкоз разчувствана, че ще прекарам остатъка от живота си с него...докато внезапно той се промени радикално.
В момента той си мисли, че е подарък от Бога, и непрекъснато флиртува с други дами пред мен - без значение дали става дума за моите приятелки, сестра ми, сервитьорки или продавачки. Държи се жестоко, неуважително и изцяло подценява възприятията ми.
Освен това наподобява счита, че е негово право да се държи както си желае в нашия дом. Постоянно се разхожда съвсем гол, даже когато имаме посетители или получаваме доставки. Не прави нищо, с цел да оказва помощ в къщата, и оставя неразбория, която аз би трябвало да разчиствам. Най-лошото е отношението му - приказва ми извънредно, отхвърля да поеме отговорност за каквото и да било и даже не желае да вземе поради възприятията ми. Твърди, че това е неговата къща и ще прави каквото си желае. Възнамерявам да го напусна, само че ми е мъчно да намеря храброст. Страхувам се от това по какъв начин би изглеждал животът ми без него, само че не мога да не преставам да пребивавам по този начин. Потърсих професионален съвет, ето какво ми сподели психологът:
" Разбираемо е, че се борите с това. Може да бъде необикновено мъчително, когато някой, който сте считали за сродна душа, стартира да се отнася с вас с такова неуважение и пренебрежение.
Поведението му е недопустимо и вие не заслужавате сходно отношение, изключително в фамилния ви дом. Имате право да поставяте връзката си под въпрос. Липсата му на почитание към вас и вашите граници, както и отводът му да поеме отговорност за дейностите си, демонстрират, че той не цени нито вас, нито вашите усеща. Поведението му не е нещо, което ще се промени, в случай че той не го признае.
Трябва да проведете почтен и открит диалог с него и да му кажете какви промени желаете да видите у него, в противоположен случай няма да имате различен избор, с изключение на да си тръгнете. Ако всичко си остане както досега, помислете какво в действителност желаете, с цел да продължите напред дружно. "
Аз съм на 33, а той е на 36 и сме дружно от две години и половина. През първата година от запознанството ни той беше обаятелен, сантиментален и се отнасяше с мен като с кралица. Чувствах се по този начин, като че ли пребивавам в фантазия, а той беше всичко, което в миналото съм желала в живота. Затова, когато той коленичи пред мен, не можах да не приема предлагането му за брак. Бях толкоз разчувствана, че ще прекарам остатъка от живота си с него...докато внезапно той се промени радикално.
В момента той си мисли, че е подарък от Бога, и непрекъснато флиртува с други дами пред мен - без значение дали става дума за моите приятелки, сестра ми, сервитьорки или продавачки. Държи се жестоко, неуважително и изцяло подценява възприятията ми.
Освен това наподобява счита, че е негово право да се държи както си желае в нашия дом. Постоянно се разхожда съвсем гол, даже когато имаме посетители или получаваме доставки. Не прави нищо, с цел да оказва помощ в къщата, и оставя неразбория, която аз би трябвало да разчиствам. Най-лошото е отношението му - приказва ми извънредно, отхвърля да поеме отговорност за каквото и да било и даже не желае да вземе поради възприятията ми. Твърди, че това е неговата къща и ще прави каквото си желае. Възнамерявам да го напусна, само че ми е мъчно да намеря храброст. Страхувам се от това по какъв начин би изглеждал животът ми без него, само че не мога да не преставам да пребивавам по този начин. Потърсих професионален съвет, ето какво ми сподели психологът:
" Разбираемо е, че се борите с това. Може да бъде необикновено мъчително, когато някой, който сте считали за сродна душа, стартира да се отнася с вас с такова неуважение и пренебрежение.
Поведението му е недопустимо и вие не заслужавате сходно отношение, изключително в фамилния ви дом. Имате право да поставяте връзката си под въпрос. Липсата му на почитание към вас и вашите граници, както и отводът му да поеме отговорност за дейностите си, демонстрират, че той не цени нито вас, нито вашите усеща. Поведението му не е нещо, което ще се промени, в случай че той не го признае.
Трябва да проведете почтен и открит диалог с него и да му кажете какви промени желаете да видите у него, в противоположен случай няма да имате различен избор, с изключение на да си тръгнете. Ако всичко си остане както досега, помислете какво в действителност желаете, с цел да продължите напред дружно. "
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ