Личният бранд - това е нещо важно
Когато се кандидатира за президент на Съединени американски щати преди години, Мит Ромни изрече една имитация, която се помни до през днешния ден: " Корпорациите, другари, това са хора ".
Така е. И в действителност е правилно и противоположното. Хората в някакъв смисъл може да бъдат обсъждани като корпорации - тъй като имат бранд.
Доскоро в маркетинга се смяташе, че единствено фирмите имат " бранд индентичност ". Но след това започнахме да гледаме и на звезди като на марки. Например Бионсе, Ким Кардашиян, даже Доналд Тръмп. Днес от ден на ден сме наясно, че репутацията на всеки човек и неговите качества съставляват негов личен бранд.
И също както при марки като Starbucks, L`Oreal, Coca-Cola, всеки човек има някакви характерности, които го дефинират. Това са методите, по които той мисли за себе си + нещата, които другите мислят за него.
Персоналният бранд на всеки е формиран от хиляди негови избори и отзиви, от елементарни решения, които е взел, до много комплицирани и надлежно резултатите от тях.
Всеки човек, който срещаме, си оформя мнение за нас. Може да не сте наясно за марката си. Ако е по този начин, то значи, че може би не се представяте по най-хубавия вероятен и най-точния метод. Не излиза наяве кой сте и на какво сте способни.
Силата на градивната рецензия
Ефективният личен брандинг не е обвързван с правенето на някакво шоу или измислянето по какъв начин с малко работа да получиш допустимо най-голямата премия - финансово самопризнание или друго. Това е комуникиране.
Животът е прекомерно къс, с цел да не бъдем най-хубавата допустима версия на себе си.
И по този начин, за какво изобщо да ни е грижа за персоналния ни бранд? Краткият отговор е, тъй като живеем в подобен свят.
Глобални бизнес водачи като Марк Зукърбърг да вземем за пример осъзнават, че имат бранд, който продава, също по този начин, както имат и известност. В работата персоналният бранд се характеризира от въпроси като по какъв начин се държим по време на работни срещи, дали сме водещи на тях, имаме ли възприятие за комизъм - склонни ли сме да вършим несъответствуващи смешки, по какъв начин ни възприемат сътрудниците.
Някои от най-хубавите в света във връзка с персоналния брандинг са Илон Мъск, Ричард Брансън, Питър Тийл. Всички те имат нещо общо - научили са значим урок: в случай че не признаваш и не създаваш бранда си, хората ще си създадат лични заключения.
Както написа Брансън един път: " брандингът изисква ангажиране, ангажиране с дълготрайно пресътворяване, да умееш да напипваш струните, които предизвикат емоции в хората и отдаване на въображението. Лесно е да бъдем цинични за тези неща, доста по-трудно е във връзка с тях да бъдем сполучливи ".
По коментар на Джеръми Голдман в Inc.com
Така е. И в действителност е правилно и противоположното. Хората в някакъв смисъл може да бъдат обсъждани като корпорации - тъй като имат бранд.
Доскоро в маркетинга се смяташе, че единствено фирмите имат " бранд индентичност ". Но след това започнахме да гледаме и на звезди като на марки. Например Бионсе, Ким Кардашиян, даже Доналд Тръмп. Днес от ден на ден сме наясно, че репутацията на всеки човек и неговите качества съставляват негов личен бранд.
И също както при марки като Starbucks, L`Oreal, Coca-Cola, всеки човек има някакви характерности, които го дефинират. Това са методите, по които той мисли за себе си + нещата, които другите мислят за него.
Персоналният бранд на всеки е формиран от хиляди негови избори и отзиви, от елементарни решения, които е взел, до много комплицирани и надлежно резултатите от тях.
Всеки човек, който срещаме, си оформя мнение за нас. Може да не сте наясно за марката си. Ако е по този начин, то значи, че може би не се представяте по най-хубавия вероятен и най-точния метод. Не излиза наяве кой сте и на какво сте способни.
Силата на градивната рецензия
Ефективният личен брандинг не е обвързван с правенето на някакво шоу или измислянето по какъв начин с малко работа да получиш допустимо най-голямата премия - финансово самопризнание или друго. Това е комуникиране.
Животът е прекомерно къс, с цел да не бъдем най-хубавата допустима версия на себе си.
И по този начин, за какво изобщо да ни е грижа за персоналния ни бранд? Краткият отговор е, тъй като живеем в подобен свят.
Глобални бизнес водачи като Марк Зукърбърг да вземем за пример осъзнават, че имат бранд, който продава, също по този начин, както имат и известност. В работата персоналният бранд се характеризира от въпроси като по какъв начин се държим по време на работни срещи, дали сме водещи на тях, имаме ли възприятие за комизъм - склонни ли сме да вършим несъответствуващи смешки, по какъв начин ни възприемат сътрудниците.
Някои от най-хубавите в света във връзка с персоналния брандинг са Илон Мъск, Ричард Брансън, Питър Тийл. Всички те имат нещо общо - научили са значим урок: в случай че не признаваш и не създаваш бранда си, хората ще си създадат лични заключения.
Както написа Брансън един път: " брандингът изисква ангажиране, ангажиране с дълготрайно пресътворяване, да умееш да напипваш струните, които предизвикат емоции в хората и отдаване на въображението. Лесно е да бъдем цинични за тези неща, доста по-трудно е във връзка с тях да бъдем сполучливи ".
По коментар на Джеръми Голдман в Inc.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ