Белите роби
Когато се приказва за плебеи и иго, картината, която нормално виждаме във филмите, показва цветнокожи, натъпкани в трюмовете на комерсиалните кораби или превиващи гърбове по тръстиковите и памучни плантации. Но някак си не е признато да се приказва за милионите бели плебеи, пленени и продавани като животни по робските пазари на Северна Африка и Средна Азия в продължение на повече от 1000 години – от VІІІ век, когато кралете от династията на Каролингите позволяват на търговците на плебеи да продават християнски младежи и девойки, най-много девойки от Андалусия, та до началото на ХХ-ти век.
Особено страдали в това отношение централноевропейските и източноевропейските славяни – руси, поляци, литовци и чехи, когато ги връхлитали страховитите нападения на чергарските племена от Азия. Огромно количество славянски плебеи били отвлечени и продадени по африканските и азиатски рабски пазари. Смята се, че от ХІІІ до ХVІІ в. е бил похитен и поробен всеки 8-ми човек от популацията на Русия. Известно е, че по време на нашествието на татарския хан Батий през 1240г., когато ордите му доближават Прага, заробените били толкоз доста, че един славянски плебей бил продаван на цената на връзка лук. Именно тогава думата „ славянин “ – „ slave “, става синоним на „ плебей “.
Тактиката на чергарските племена – от които след ХІІІ в. най-активни в това отношение били татарите от Кримското, Азовското и Казанското ханства, била елементарна и ефикасна. Те нахлували надълбоко в територията на съответната страна, като избягвали мостове и бродове, а се движели по долини, проломи и оврази. Нощем не палели огньове и изпращали съгледвачи на всички места. Навлизайки на 50-100 километра във вътрешността, те обръщали обратно и започвали да атакуват всичко живо назад до границата – грабели, палели селата и градовете, заробвали хората. Така изглеждали по това време нормалните годишни нападения, осъществявани от татарски, кавказки и други чергарски отряди от по няколко хиляди души. След това, заробените поляци и руснаци били продавани по робските пазари. Особено била висока цената на русокосите славянки, които попълвали харемите на бейове, мурзи, емири и султани. Но основната плячка на татарите от Крим, Азов и Казан били славянските деца. За тях татарите носели специфични ремъци и огромни кошници, в които ги слагали. Продавали ги в Турция и други ислямски страни. В Турция постоянно ги правели еничари, другаде ги употребявали за прислужници, някои били скопявани за евнуси в харемите. Основният директен пазар била генуезката колония Кафа на Черно море, а по-навътре в Европа – Венеция. Богатите татари в Крим нормално имали за прислужници пленени руси, поляци и литовци.
По време на продажбата робите били оковани за шиите, а продавачите с цялостен глас хвалели „ стоката “ – „ най-пресни плебеи, преди малко докарани от Московия или Полша “. Робите били докарвани в Крим в такива количества, че един евреин-сарафин до вратите на крепостта Перекопия, който дълго време следил безкрайните рабски кервани от Московия, Полша и Литва, един път попитал дали към момента има хора в тези страни или към този момент не е останал никой. Само през 1525г., кримският хан Махмуд Гирей и брат му – ханът на Казан, отвели в иго над 800 хиляди руснаци. Тогавашният австрийски посланик и странник Сигизмунд Херберщайн написал книгата “Записки по московските каузи “. В нея той споделя по какъв начин младите и здрави пленници били продавани на турците в Кафа, а старците, бабичките и болните предавали на татарските младежи. Те упражнявали върху тях военните си умения – сечене със сабя, пукотевица с лък или пронизване с копие. Други пленници били хвърляни в морето, някои убивали с камъни или по различен метод, просто за развлечение.
Възмездието пристигнало през 1572г. Преди това, съветският цар Иван Грозни разгромил и превзел Азовското и Казанското ханства, като един път вечно поставил завършек на татарските набези и зверства от тази посока. Но през юни същата година, кримският хан Девлет-Гирей, отпред на войска от 120 хиляди татари и 27 хиляди еничари нахлул в Русия. Една 30-хилядна съветска войска отпред с княз Михаил Воротински го пресрещнала при селището Молоди. В тридневна борба татарско-турската орда била разгромена изцяло, едвам към 4 хиляди нашественици съумели да избягат. Загинали синът и зетят на Девлет-Гирей. Практически, цялото мъжко население на кримските татари било унищожено в тази борба. Така нашествията на чергарите в Русия били прекъснати един път вечно.
Но търговията с плебеи, пленени на Запад, основно в района на Средиземно море, продължавала. Както знаем, даже Мигел Сервантес – създателят на „ Дон Кихот “, прекарал няколко години в Алжир като плебей. Морските пирати от Северна Африка продължавали да атакуват кораби, както и южното крайбрежие на Европа, чак до ХІХ век. Това била и една от основните аргументи, заради която Франция взема решение един път вечно да отстрани тази заплаха и след 1830г. стартира системно да вкарва свои войски в Северна Африка, като трансформира дотогавашните нападателни емирства и султанати в свои колонии.
