Как Рузвелт сложи край на Британската империя
Когато се приказва за разрушаването на Британската империя, постоянно загатват приноса на американския президент Франклин Делано Рузвелт за това събитие.
Ето какво споделя в записките си неговият наследник Елиот Рузвелт за някои от диалозите на тази тематика с английския министър председател Уинстън Чърчил малко преди Съединени американски щати да влязат във Втората международна война:
„ Същата вечер Чърчил вечеряше на крайцера „ Аугуста “. Тази вечеря изглеждаше не толкоз официална; на нея нямаше висши военни чиновници. Присъстваха единствено татко ми, Чърчил, най-близките им помощници, брат ми и аз. Затова имаше доста повече благоприятни условия да опознаем по-добре премиера.
Той още веднъж беше на висота. Пурите му изгаряха до дъно, конякът непрекъснато намаляваше. Но това, явно, въобще не му се отрази. Мисълта му работеше не по-малко ясно, в случай че не и повече, а езикът му стана още по-остър. Не би трябвало да забравяме, че по това време Чърчил беше водач на воюваща страна, а татко ми – единствено президент на страна, която ясно е определила позицията си.
След обяд Чърчил към момента водеше диалога. Промяната обаче към този момент започваше да си проличава. За първи път тя се прояви остро по отношение на въпроса за Британската империя. Инициативата пристигна от татко ми.
– Разбира се – означи той с убеден и малко подъл звук, – след войната една от предпоставките за дълготраен мир би трябвало да бъде най-широката независимост на търговията. Никакви изкуствени бариери. Възможно минимум стопански съглашения, които дават на една страна преимущество пред друга. Отваряне на пазари за здрава конкуренция.
Чърчил се раздвижи на стола си. Той разбираше, че в случай че доларът бъде въведен в английските колонии, това значи завършек на Империята.
– Търговските съглашения на Британската империя… – стартира той, татко ми го прекъсна:
– Да. Става дума за тези имперски търговски съглашения. Именно поради тях народите на Индия и Африка, целия колониален Близък и Далечен Изток изостават в своето развиване.
Вратът на Чърчил почервеня и той се наведе напред:
– Господин президент, Англия няма желание да изостави предпочитаната си позиция в Британските доминиони. Търговията, която донесе великолепие на Англия, ще продължи при изискванията, избрани от английските министри.
– Виждате ли, Уинстън, – сподели постепенно татко ми, – тук може да имаме различия. Твърдо съм уверен, че не можем да реализираме дълготраен мир, в случай че това не включва развиване на изостаналите страни, изостаналите нации. Но по какъв начин да реализираме това? Ясно е, че то не може да бъде реализирано с методите от ХVІІІ век. Методите на ХХ век значат развиване на промишлеността в колониите и растежа на благосъстоянието на хората посредством повишение на виталния им стандарт, посредством обучение и обезпечаване на отплата за техните първични материали. Не можем да водим война против фашисткото иго, без в това време да се опитаме да освободим народите на целия свят от изостаналата колониална политика.
– Всяка интервенция в имперските стопански съглашения е неприемлива Те са в основата на нашето великолепие – съобщи Чърчил.
– Те са изкуствени – твърдо сподели татко ми. – Светът е несъответстващ със запазването на деспотизма. Каузата за мир изисква равенството на народите и то ще бъде осъществено. А равенството на народите допуска най-широка независимост за комерсиална конкуренция.
Беше към този момент три сутринта, когато британските посетители се сбогуваха. Помогнах на татко ми да стигне до каютата си и седнах там да изпуша по цигара с него.
– Вярвам, че ще поговорим повече за Индия, по-задълбочено, преди да изчерпим тази тематика. И за Бирма, и за Ява, и за Индокитай, и за Индонезия, и за всички африкански колонии, и за Египет и Палестина. Ще поговорим за всичко това. Не изпускай от взор едно събитие. Основната, единствена задача на Чърчил в този момент е Англия да издържи в тази война – сподели той.
– И съгласно мен ще реализира това.
– Точно по този начин. Но видя ли по какъв начин трансформира тематиката, когато става дума за някакъв следвоенен проблем? Той има съвършено мислене за боен лидер. Но Уинстън Чърчил да управлява Англия след войната? Не, това няма да го бъде…
На идната вечер, както се хранехме, Чърчил стана и стартира да се разхожда в каютата. Най-накрая той спря пред татко ми, замълча за секунда, след което възкликна:
– Г-н президент, коства ми се, че се пробвате да сложите завършек на Британската империя. Това проличава от целия ход на вашите мисли за структурата на света в следвоенния интервал. Но все пак, – махна с показалец, – все пак ние знаем, че вие сте нашата единствена вяра. А вие – гласът му трепереше трагично, – знаете, че ние знаем това. Знаете, че ние знаем, че без Америка нашата империя не може да устои.
От Чърчил това беше самопризнание, че мирът може да бъде извоюван единствено въз основа на изискванията, избрани от Съединените американски щати. И като сподели това, той по този метод призна, че английската колониална политика е завършила – тъкмо както е свършено и с опитите на Англия да заеме господстващо състояние в международната търговия.
Това беше неговата капитулация пред Съединени американски щати. Британската империя беше обречена “.
