Как се определя валутният курс
Когато се готвите да пътувате в чужбина, една от най-важните стъпки е да обмените пари. А също по този начин е ясно, че сумата пари, която ще получите против сумата в локалната ви валута, зависи от това какъв е валутният курс сред парите на родината ви и страната, в която отивате.
Фиксираният валутен курс употребява като стандарт цената на златото или на различен драгоценен метал, и всяка единица от националнта валута дава отговор на несъмнено количество от този стандарт.
Другата опция е плаващ валутен курс, което значи, че той не е " завързан " към сходен стандарт. Международните валутни курсове се дефинират от ръководен плаващ подобен. Последният от своя страна се въздейства от икономическата обстановка и дейностите на държавното управление, както и от политиката на централната банка.
Тази система обаче не е единствената, като в предходната са били употребявани и други. Т.нар. златен стандарт е определял интернационалните валутни курсове до 1910 година.
Друга сходна система, наречена златно-валутен стандарт, пък се употребява интензивно през 30-те години на предишния век или сред двете международни войни. Тя разрешава на страните да фиксират валутите си не към златото, а към други такива, ползващи златен стандарт, като щатския $ или английския паунд.
След Втората международна война се " ражда " така наречен Бретън-Удска система, която е призната на конференция, провела се в американския курорт Бретън Ууд през 1944 година. В нея присъединяване вземат 45 страни, като тогава се слага началото и на две от най-важните интернационалните финансови институции към днешна дата - Международния валутен фонд и Международната банка за възобновяване и развиване.
По време на конференцията се вкарват промени, които търсят по-гъвкав от потребления до тогава златен стандарт. Тогава се взема решение всички валути да бъдат закрепени към курса на $, а той от своя страна остава " завързан " към златото.
Тази система се резервира до началото на 70-те години, когато Щатите приключват фиксирането на курса на $ към златото. Тогава интернационалната парична система стартира да се дефинира въз основата на $ и на други съществени валути. /woman.bg
Фиксираният валутен курс употребява като стандарт цената на златото или на различен драгоценен метал, и всяка единица от националнта валута дава отговор на несъмнено количество от този стандарт.
Другата опция е плаващ валутен курс, което значи, че той не е " завързан " към сходен стандарт. Международните валутни курсове се дефинират от ръководен плаващ подобен. Последният от своя страна се въздейства от икономическата обстановка и дейностите на държавното управление, както и от политиката на централната банка.
Тази система обаче не е единствената, като в предходната са били употребявани и други. Т.нар. златен стандарт е определял интернационалните валутни курсове до 1910 година.
Друга сходна система, наречена златно-валутен стандарт, пък се употребява интензивно през 30-те години на предишния век или сред двете международни войни. Тя разрешава на страните да фиксират валутите си не към златото, а към други такива, ползващи златен стандарт, като щатския $ или английския паунд.
След Втората международна война се " ражда " така наречен Бретън-Удска система, която е призната на конференция, провела се в американския курорт Бретън Ууд през 1944 година. В нея присъединяване вземат 45 страни, като тогава се слага началото и на две от най-важните интернационалните финансови институции към днешна дата - Международния валутен фонд и Международната банка за възобновяване и развиване.
По време на конференцията се вкарват промени, които търсят по-гъвкав от потребления до тогава златен стандарт. Тогава се взема решение всички валути да бъдат закрепени към курса на $, а той от своя страна остава " завързан " към златото.
Тази система се резервира до началото на 70-те години, когато Щатите приключват фиксирането на курса на $ към златото. Тогава интернационалната парична система стартира да се дефинира въз основата на $ и на други съществени валути. /woman.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ