На Великден черупките от яйцата се събират, ако паднат на пода, е на бълхи и болести
Когато се белят шарените яйца на Великден, черупките би трябвало да се събират деликатно . Ако паднат на пода, това се приема като знак, че през годината ще има доста бълхи и заболявания в къщата . Събраните черупките се изхвърлят на открито. Първото боядисано яйце постоянно би трябвало да е алено – то се поставя до домашната икона. В Плевенския край второто боядисано яйце се разчупва и се раздава на околните в фамилията, с цел да са здрави всички през годината. Това описа пред Actualno.com Миглена Николаева, началник на отдел „ Етнография” в Регионалния исторически музей в Плевен.
Според традициите първите три дни от Светлата седмица преди Великден са отредени за разчистване на дома - прави се за здраве. На Велики четвъртък рано сутринта се боядисват яйцата . В Плевенско те се събират на Лазаровден и през първите дни от седмицата. Растителните бои се подготвят с мълчана вода – налята от три места от чисто момиче. Червеното се е добивало от растението бояджийски брош. Жълтото и оранжевото се получавало като яйцата се варят с люспи от червен лук. Зеленото са добивали от копривата .
За района са обичайни елементарните едноцветни яйца или пък с шарки, направени с памук, листо от растение или с восък от свещ.
С първото боядисано яйце – аленото, се подменя миналогодишното великденско яйце, което е стояло на домашната икона. На Велики четвъртък остарялото яйце се разчупва – по вътрешността му се гадае каква ще бъде годината . Ако не е развалено, годината ще е плодородна, и противоположното. След това и черупките от него се изхвърлят отвън къщата.
През годината яйцето под иконата се употребило като лек – в случай че се разболее някое от децата в фамилията, баба му слагала аленото яйце под главата, с цел да оздравее по-бързо.
Ако пък в фамилията има мома за женене, слагали аленото яйце в раклата му, та като дойдат годежари и видят облеклата му, те да заблестят.
„ Козунакът навлиза в България като храна при започване на 20-и век . В предишното за Великден у нас са се правели специфични обредни хлябове – за трапезата, за лазарската кумица, за кръстниците и за околните. Тези хлябове са омесени от най-хубавото брашно. То се пресява в решето няколко пъти. В него се поставя сребърна гривна или пръстен, тъй като среброто прогонва неприятното. Обредният самун е като анемичен курбан. Замесва се от чиста жена, която е с празнична одеждa. Задължително през избран интервал в дома се е захващал нов мая – квас за тези самун. На Велики четвъртък – също. Къщата в никакъв случай не трябвало да остава без мая, тъй като се вярвало, че в случай че няма мая, няма да има и благодат. Обредните хлябове са вършат кръгли или във формата на плетеница. След замесването на кръглите хлябове на тях се подреждат кръстовидно нечетен брой яйца с черупката и по този начин се слагат във фурната да се пекат. Този самун не се реже, а се разчупва. От него се раздава на всички в фамилията. По тогавашните обичаи агнешко не се яде до Гергьовден. В предишното на Великден българите са отговявали с пиче месо”, споделя още Миглена Николаева.
Според традициите първите три дни от Светлата седмица преди Великден са отредени за разчистване на дома - прави се за здраве. На Велики четвъртък рано сутринта се боядисват яйцата . В Плевенско те се събират на Лазаровден и през първите дни от седмицата. Растителните бои се подготвят с мълчана вода – налята от три места от чисто момиче. Червеното се е добивало от растението бояджийски брош. Жълтото и оранжевото се получавало като яйцата се варят с люспи от червен лук. Зеленото са добивали от копривата .
За района са обичайни елементарните едноцветни яйца или пък с шарки, направени с памук, листо от растение или с восък от свещ.
С първото боядисано яйце – аленото, се подменя миналогодишното великденско яйце, което е стояло на домашната икона. На Велики четвъртък остарялото яйце се разчупва – по вътрешността му се гадае каква ще бъде годината . Ако не е развалено, годината ще е плодородна, и противоположното. След това и черупките от него се изхвърлят отвън къщата.
През годината яйцето под иконата се употребило като лек – в случай че се разболее някое от децата в фамилията, баба му слагала аленото яйце под главата, с цел да оздравее по-бързо.
Ако пък в фамилията има мома за женене, слагали аленото яйце в раклата му, та като дойдат годежари и видят облеклата му, те да заблестят.
„ Козунакът навлиза в България като храна при започване на 20-и век . В предишното за Великден у нас са се правели специфични обредни хлябове – за трапезата, за лазарската кумица, за кръстниците и за околните. Тези хлябове са омесени от най-хубавото брашно. То се пресява в решето няколко пъти. В него се поставя сребърна гривна или пръстен, тъй като среброто прогонва неприятното. Обредният самун е като анемичен курбан. Замесва се от чиста жена, която е с празнична одеждa. Задължително през избран интервал в дома се е захващал нов мая – квас за тези самун. На Велики четвъртък – също. Къщата в никакъв случай не трябвало да остава без мая, тъй като се вярвало, че в случай че няма мая, няма да има и благодат. Обредните хлябове са вършат кръгли или във формата на плетеница. След замесването на кръглите хлябове на тях се подреждат кръстовидно нечетен брой яйца с черупката и по този начин се слагат във фурната да се пекат. Този самун не се реже, а се разчупва. От него се раздава на всички в фамилията. По тогавашните обичаи агнешко не се яде до Гергьовден. В предишното на Великден българите са отговявали с пиче месо”, споделя още Миглена Николаева.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ