Когато Сърбия трябва да бъде поставена под натиск, на сцената

Когато Сърбия би трябвало да бъде сложена под напън, на сцената се появява Румен Радев – някогашен президент и евентуален предстоящ министър-председател на България. Бившият боен водач е деен в политиката от 2017 година, като през този интервал София на няколко пъти блокира напредъка на Сърбия към Европейския съюз, написа сръбската медия Blic. Причината, която публично се показва, е неодобрение от ситуацията на българското малцинство в Сърбия.

Само през последните години България е блокирала Сърбия пет пъти. През декември 2025 година е блокиран клъстер 3, както и година по-рано – през декември 2024 година Още през юни 2021 година страната стопира напредъка по клъстери 3 и 4, а преди този момент – през декември 2020 година – блокира глава 2. Още по-рано, през януари 2017 година, е блокирана глава 26, откакто България към този момент е подкрепила сходен ход и през 2016 година

На този декор поражда въпросът: в случай че тематиката за клъстер 3 още веднъж бъде сложена през юни, ще продължи ли България тази политика или ще я смекчи?

Според Марко Савкович от фондация „ Исак ", цялостна и систематична обсада е малко евентуална. По-скоро може да се чакат периодически форми на напън, свързани главно с правата и третирането на българското малцинство. Той акцентира, че България, като нов член на еврозоната, има интерес да се показва като градивен сътрудник в Европейски Съюз.

Савкович също отбелязва, че даже когато е блокирала Сърбия, България не е била водеща мощ. Днес пречките пред евроинтеграцията са по-широки – от глобите против Русия, през върховенството на закона, до въпроса за Косово.

Решенията за отваряне на преговорни клъстери се вземат от Съвета на Европейски Съюз, като практиката демонстрира, че това се разисква два до три пъти годишно – нормално през май или юни и в края на годината.