Когато Съединените щати обявиха нов пакет от санкции срещу руските

Когато Съединените щати оповестиха нов пакет от наказания против съветските енергийни колоси „ Лукойл “ и „ Роснефт “, в България новината се одобри първо като част от следващия дипломатически ход в геополитическата борба сред Вашингтон и Москва. Но единствено дни по-късно стана ясно, че резултатът от това решение ще се усети доста по-близо до нас — в България, където „ Лукойл “ държи ключа към горивата, стопанската система и ежедневния живот на милиони хора.

Така една интернационална глоба, замислена да отслаби Кремъл, се трансформира в тест за енергийната и финансовата самостоятелност на страната

В средата на октомври Съединените щати постановиха тежки наказания против двете най-големи съветски петролни компании – „ Лукойл “ и „ Роснефт “, следвайки образеца на Англия, която направи същото седмица по-рано.

Причината е продължаващата военна експанзия на Русия против Украйна. Решението цели да удари финансово Москва, само че резултатите му се усещат надалеч оттатък съветските граници – в това число и в България.

Българската диря на „ Лукойл “

Докато „ Роснефт “ няма действително наличие на българския пазар, „ Лукойл “ е надълбоко вплетена в енергийната инфраструктура на страната.
Руската компания има рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас “, най-голямата на Балканите и главен източник на горива за българския пазар. Чрез мрежата си от сдружения – „ Лукойл-България “, „ Лукойл ейвиейшън България “ и „ Лукойл-България Бункер “ – компанията управлява и дистрибуцията, както и продажбата на горива в цялата страна.

Формално, всички тези компании са благосъстоятелност на швейцарската „ Литаско “ и австрийската „ Лукойл Интернешънъл “, които от своя страна са дъщерни на съветската „ Лукойл “. Това ги прави непосредствено наранени от глобите на Съединени американски щати.

Какво плануват глобите

Новите американски ограничения постановяват, че всички компании, притежавани директно или непряко в над 50% от „ Лукойл “ или „ Роснефт “, автоматизирано попадат под санкционен режим – даже да не са категорично посочени в листата. Това включва и българските сдружения на „ Лукойл “.

На процедура това значи:

всички активи и средства на глобените компании, които се намират под юрисдикцията на Съединени американски щати, се замразяват;

всички транзакции между американски лица (физически или юридически) и глобените компании се забраняват;

всички банки по света, които продължат да обслужват тези компании, рискуват вторични санкции от Вашингтон.

Според специалиста от Центъра за проучване на демокрацията Мартин Владимиров, това може бързо да блокира финансовите потоци на „ Лукойл “ в България:

„ Финансовите институции ще се опасяват да правят транзакции, даже да има предпочитание от страна на контрагентите. Обикновено банките отхвърлят неотложно такива заплащания “, споделя той.

Съединени американски щати са определили преходен интервал до 21 ноември, след който всички компании и банки, които продължат да работят с „ Лукойл “, рискуват наказания.

Как това визира България

Санкциите слагат България в енергийна и финансова алтернатива.

От една страна, съществува риск за банковата система – в случай че някоя българска банка продължи да работи с компаниите на „ Лукойл “, може да попадне под вторични наказания.
Българската национална банка към този момент разгласи, че проучва евентуалните резултати върху финансовия бранш и ще остави на банките сами да решат по какъв начин да работят.

От друга страна, възниква въпросът за сигурността на горивата.

„ Лукойл Нефтохим Бургас “ обезпечава над 50% от дизела и бензина в страната. Ако рафинерията не може да прави заплащания за импорт на необработен нефт, производството може да спре.
Според Владимиров, наличните ресурси ще стигнат за около три месеца, само че по-късно страната ще би трябвало да предприеме незабавни ограничения.

Премиерът Росен Желязков към този момент съобщи, че държавното управление търси „ вид, при който самата страна да не попадне под наказания “. Една от обсъжданите варианти е назначението на особен управител на рафинерията, който да подсигурява нейната работа под български надзор.

Законодателни ходове и политически подтекст

Санкциите идват в миг, когато българският парламент към този момент обсъждаше промени в Закона за енергетиката. Промените дават право на ДАНС да утвърждава продажбата на стратегически активи, в това число и на рафинерията в Бургас.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че ръководещите са подготвени да одобряват закона дефинитивно, с цел да имат „ всички варианти за деяние “. И го направиха.

Тази законодателна интензивност бе обвързвана и със клюки за евентуална продажба на „ Лукойл Нефтохим Бургас “, за която компанията загатна още в края на 2023 година

Какво следва за българите

В кратковременен план цените на горивата може да останат постоянни, с помощта на запасите и стратегическите запаси. Но в дълготраен проект България би трябвало да реши дали и по какъв начин да се освободи от зависимостта си от съветския петролен колос.

В противоположен случай глобите на Съединени американски щати рискуват да блокират освен рафинерията, само че и част от енергийния и банковия живот на страната.

В идващите седмици България ще се окаже сред два натиска – геополитическия от Вашингтон и икономическия от личната си взаимозависимост от съветските горива

Решението за това по какъв начин страната ще реагира няма да е просто административен акт, а тест за зрелостта на българската държавност – дали ще може да отбрани интереса на жителите си, без да нарушава интернационалните задължения.

Защото в една световна стопанска система, където глобите се трансформират в оръжие, България би трябвало да избере деликатно на чия страна ще застане — на сигурността или на зависимостта.

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News