Защо столицата заприлича на градски кенеф?
„ Когато са в потребност, хората нямат позор. Не се интересуват дали в близост има деца, баби, немощни старци. Пикаеха всеобщо на гърба на тоалетната. Мястото бързо се вмириса на урина, на амоняк, на нещо като преизподня. Но то да беше единствено пикаенето! Ходеха и по огромна потребност. Районът се зарина с лайна! Поради тази причина от Общината взеха решение да затворят тоалетната. Така едно от най-големите борси у нас остана без „ двете нули ”.
Гражданите в потребност рядко употребяват и тоалетните на кафетата, чиито притежатели желаят такса за хора, които не са клиенти на заведението. В общи линии, облекчават се където им падне – най-често сред две паркирали коли. Не зная за какво пикаещите в този „ тунел ” си фантазират, че никой не ги вижда. И не си мислете, че всички облекчаващи се са пияни или дрогирани. Има хора, които са изцяло в ред с главата, само че избират да си вадят „ джедая ” навън.
Гумите, несъмнено, се препикават и от кучетата, които купувачите водят, със себе си. Имаше едно доста зло пес, което съумя да нахапе трима души на пазара. Беше безпределно невъзпитано. Вършеше си „ работата " сред сергиите.
Сто пъти трябваше да бъде направена забележка на притежателя, та да не го води повече със себе си.
За бездомниците, които през последните години преспиват под дърветата към паметника на Георги Кирков, няма какво да приказваме. Там работата е ясна. Те и да желаят, няма къде да отидат, с цел да си вземат душа или да репетират хигиеничните си привички. София постепенно се трансформира в нужник – на няколко места в центъра се носи характерната миризма на амоняк.
Друго място, което към този момент е превърнато в клозет, е гърбът на Централната минерална баня, част от която е музей. Стената се употребява за какъв ли не отдушник – революционни татуси, графити и най-много облекчение на физиологични потребности. Смята се за обикновено измежду бял ден жена или мъж да заголят задници, с цел да си свършат работата, пред погледа на чакащите трамвай 20, които извръщат глави встрани. Хората към този момент даже не вършат забележки. Няма и табели от Общината, че на това публично място е неразрешено облекчаването.
Кьошето на бул. Дондуков ” и ул. „ Париж " също е в класацията за обичани места за пикаене. Там вони повече от неприятно. Препикаваните места към този момент имат по-тъмен цвят от този на асфалта. Понякога се виждат и големи мазни петна с незнаен генезис.
„ Човек гледа и не има вяра на очите си. Нима София не беше една от най-старите европейски столици? Нали растеше, само че не старееше, а в един миг май взе да се изпуска толкоз крепко, че замириса на гюбре ", разсъждава Бисер Иванов, погнусен от боклука, който ни заобикаля в директния ив преносния смисъл на думата.
Мъжът е отчаян и от препълнените контейнери. За жал, и те били щедро и постоянно опикавани от жителите. На пикня миришело и около Операта, в частта на стълбите, които водят към тогавашния ресторант, който не действа сега. Мястото служи за нощувка под звездите на няколко бездомници, които влачат със себе си най-малко по две торби, цялостни с облекла и разнообразни мърляви завивки. Бродягите употребявали стълбището, с цел да имат завет и да не ги надухват нощните ветрове. Там се хранели, пиели алкохолни и безалкохолни течности, приемали и изпращали посетители по орис. По стълбите се въргаляли хора, кучета, завивки, бутилки, цигари, игли, само че никой не се впечатлявал.
Друго обичано място за пикаене, са дърветата до Спешна помощ, а от време на време и стени на постройката. Всички виждали какво се случва, само че никой не казвал гък, нито снимал, нито докладвал на телефоните на Общината, тъй като считали проявата на гражданска позиция за безсмислена. В същото време хората със занижена обществена отговорност продължавали да маркират „ територии ”, тъй като знаят, че санкции за сходен тип действие няма, а евентуално няма и да има.
„ Българите сме. най-мърлявите европейци, въпреки че се къпем по публични данни един път седмично. Няма друга страна на Стария континент, чиято Централна жп гара да е превърната в нужник и обществен дом по едно и също време. Зловонията в подлезите на гарата са невероятни. Те не могат да се опишат с думи, миризмата е комбинация
от какви ли не неприятни аромати. Колкото и да се чисти, а има чистачки, които постоянно въртят метлите и парцалите, не може да се смогне на простаците, които пикаят и серат навън. Разни идиоти се облекчават даже измежду старите павилиончета за банички, боза, цигари, кафета... Препикан е и входът на бинго залата, която работи 24 часа в денонощието, а до нея има безвъзмездна тоалетна. По незнайни аргументи малко на брой влизат в нея. Говори се, че тя е нещо като бардак, споделя Павлина Николова, която работи в близост и е директен свидетел на миризливата картинка.
Мераклиите за обич се залоствали в нужниците, с цел да начешат нагона си. Правело усещане, че мъже и дами влизат дружно, а излизат поединично, с цел да прикрият пристрастеността, на която се отдавали. Случвало се и мургави сводници да стоят пред публичната тоалетна, с цел да чакат повереното им момиче да си свърши работата и клиентът почтително да си заплати.
Това обаче не оправдава пикаещите по будките, които с часове се наливат с бира, залагат на карти, топчета и кибритени кутии заради липса на работа или по-скоро на предпочитание за намиране на такава.
Източник: Уикенд
