Вашингтон пост: Симпатиите към Русия в Херсон усложняват реинтеграцията в Украйна
Когато руснаците окупират нейния град, идват и в морския лицей, където тя работи. Марина Ивановка отхвърля да се подчинява. 60-годишната администраторка е уволнена и има възбрана да влиза в кампуса. Домът й е претърсен, а телефонът, компютрите и паспортът й са иззети. На нейното място е подложен проруски зависещ.
Месеци по-късно окупацията на Херсон ненадейно прекъсва. Руските бойци бягат. Същото прави и дамата, която е лишила работата и офиса на Марина.
Веднага откакто украинските управляващи прочистват колежа от мини, една сряда Ивановка се връща на бюрото си и преглежда деликатно това, което нейната про-руска заместничка е оставила - счетоводна книга с имена на чиновници, които са работили за руснаците, лист на студенти, които са отишли непринудено в Крим и един портрет на съветския президент Владимир Путин, който наднича зад една саксия за цветя.
„ Ще го сложим в банята над тоалетната “, споделя Ивановка, до момента в който сътрудника й хвърля на пода портрета с лицето надолу, „ тъй че всеки да му покаже гърба си “.
Премахването на следите на осеммесечната окупация обаче не е толкоз елементарно. Около седмица откакто последният съветски боец е избягал през река Днепър, настроението в Херсон остава значително празнично. Стотици към момента се събират всеки ден на централния площад, с цел да прегръщат бойците. Електричеството към момента липсва, само че предприятията се връщат към живот. Руските пропагандни билбордове се късат, а на тяхно място се качват украински.
Но в институциите на тази районна столица, от градския съвет до лечебни заведения и учебни заведения, нововъзстановените водачи като Ивановка са изправени пред двойна главоблъсканица. Как да се възвърне всичко без хилядите симпатизанти на Русия, които са избягали? И още по-неприятното - какво да вършим с тези, които остават? Хиляди в града имат спорни усеща към руснаците или даже благосклонности.
Херсон беше пощаден от тактиката на изгорената земя, която Русия прилагаше другаде в Украйна. Въпреки всеобщите арести и изтезания в града, малко от постройките му бяха обстрелвани. До саботирането на комуналните услуги на потегляне, руснаците са оставили осветлението включено и водата течаща. Херсон, черноморското пристанище, учредено от Екатерина Велика, е място, което Путин има за цел да асимилира, а не да унищожи.
Мимолетният триумф на Русия в Херсон е отражение освен на нейната груба мощ, само че и на връзката, която мнозина тук усещат с Москва. Стотици, може би хиляди хора в Херсон одобриха съветски паспорти с вярата да получат облаги. Много повече одобриха дебели пликове с съветски рубли върху заплатата си като тласък да останат на работа.
Докато Ивановка рови документите, сътрудник от украинското разузнаване провира главата си, с цел да изиска информация за дамата, която я е замествала. Ивановка му предлага да разпита охранителя на име Вячеслав Максимов, който е бил непосредствен на дамата и също продължава да работи.
„ И вземете ключовете от него “, споделя тя.
Агентът отхвърля настояването на кореспондент да следи разпита. „ По-добре недей “, споделя той. „ Не сме били у дома отдавна и когато се сблъскаме с тези хора, от време на време превъртаме. “
Продажба на " Единна Русия "
От другата страна на улицата, против пандиза, където се твърди, че руснаците са екзекутирали някои от враговете си, се намира извисяваща се зала за представления. Ако стаите за мъчения в Херсон са скритата страна на окупацията, то залата - превърната в център за филантропична помощ е обликът, който руснаците са се надявали да показват пред света.
Няколко дни след бягството обаче постройката е в хаос. Наоколо са разхвърляни документи. Стъклата на прозорците и вратите са счупени, а на пода лежи разкъсан афиш на политическата партия на Путин.
Но измежду отломките са останали признаци за координирани опити за съглашателство от локални поданици. Детските раници изобразяват радостно съветско плюшено мече моряк, което приканва децата „ да останат на курса “. Рисунки с пастели демонстрират усмихнати фигурки върху съветски танкове и военни кораби с надпис „ Единна Русия “.
Един дъртак, който се скита из постройката, сграбчва сбирка от пиеси на Антон Чехов. „ Разбира се, че са съветски “, дава отговор той на въпроса дали това са книги, останали от раздаваните по време на окупацията. „ Какви други да са? “
Най-ясната картина за съветската акция за увещание се намира в един опустошен офис. Там в купища документи са изброени поданици на Херсон, кандидатствали за помощи, пенсии, паспорти и работа. В един от тях има лист на деца, изпратени в летен лагер в Крим. Заявленията в центъра за поддръжка изпълват директория след директория. А покрай Херсон чиновниците на едно сиропиталище са укривали украински деца от съветските окупатори.
Екип на " Вашингтон Пост " посети адресите на съвсем три дузини претенденти. Няколко адреса изглеждаха подправени, може би знак, че хората са се чувствали принудени да аплайват. Повечето бяха същински, само че домовете бяха празни. Съседи или родственици споделят, че жалбоподателите са избягали дни или седмици преди градът да бъде освободен, постоянно в Крим. „ Ще се съглася с всевъзможен тип държавно управление, стига да се грижи за хората си “, споделя една жена на име Маргарита, до момента в който се рови из изоставения център за поддръжка. Екипът я цитира единствено с дребното й име заради риск от отмъщение.
Някои поданици споделиха, че са били повлияни от билбордове и изявления в обществените медии, обещаващи, че съветският паспорт ще им разреши да получат медицински грижи или съветска пенсия - четири пъти по-голяма от украинската. 60-годишният Саша, който " Поус " т също цитира единствено с дребното му име, споделя, че се е редил на опашка шест часа, с цел да получи първото от четири заплащания от 10 000 рубли в тогавашната украинска поща. Без да каже на жена си, Саша също е кандидатствал за съветски паспорт, с цел да може да получава непрекъсната съветска пенсия. „ Имам украинска пенсия, само че тя не е задоволителна, с цел да пребивавам или да закупувам медикаменти “, споделя той. Веднага откакто руснаците напущат обаче, рублите са съвсем безполезни и той остава само със срама, че е взел парите и паспорта.
„ Не знам какво ще се случи “, споделя той, до момента в който жена му се извива в стеснение, а един комшия го подслушва. „ Украинците може да ме гръмнат на следващия ден “.
Саша споделя, че поема отговорност за грешката си, само че също по този начин се усеща предаден от Русия, която постоянно е считал за „ братска “ страна. „ Те разграбиха родното ми място “, сподели той за съветското евакуиране от Херсон. " Ако преди имах известна преданост към Русия, в този момент изпитвам единствено омерзение. "
Рубли и опозиция
В една свежа заран, четири дни след бягството на руснаците, Калина Лухова стои на ъгъла пред постройката на градския съвет на Херсон. Табела на входната врата гласи „ МИНИ... МИНИ... МИНИ... “, тъй че Лухова, някогашният секретар на градския съвет, и други чиновници чакат украинските военни да ревизират за експлозиви или мини и да ги пуснат вътре.
Служителите се събират на дребни групи, с цел да обсъдят доставките на самун и ремонтите на електрическата мрежа. Но още веднъж и още веднъж диалогът се връща към сътрудниците. От деветте съветници преди нашествието петима са заговорничили с руснаците, споделя Лухова. Единият, богат магнат на недвижими парцели, е бил назначен за кмет. Истинският кмет към момента го няма.
„ Те избягаха в Крим и взеха всичко със себе си “, споделя Лухова, която в този момент е шеф на градската военна администрация.
В някои институции служащите просто са отказвали да следват съветските заповеди. Учителите рискуват живота си, с цел да предложат онлайн часове на учениците, опция на съветската агитация, предлагана в техните учебни заведения. А личният състав в една от главните лечебни заведения просто е пренебрегвал доста от настояванията от новите шефове.
Андрий Кокшаров, шеф на отделението по травматология, споделя, че е отказал да подпише нов устав, натрапен от съветските му шефове, и отказал да одобри съветска заплата, само че му било позволено да продължи да работи, тъй като уменията му били нужни. В един миг руснаците го заплашили с оръжие да ампутира едната ръка на техен боец, споделя той.
Когато руснаците избягали, шефът на болничното заведение Леонид Римига излязъл от укритието и се върнал на работа. За негова изненада назначеният от Русия заместител не избягал, а се опитал да договаря, с цел да резервира работата си.
„ Казах му да договаря със СБУ “, сподели Римига, имайки поради украинското разузнаване.
„ Ти продаде родината си “
Първоначално руснаците се държат настрани от Херсонския морски лицей - тромава институция от руската ера, където млади мъже и дами са се учили за капитани на търговски кораби. Но един ден руснаците нахлуват в централните офиси и насочват оръже против чиновниците.
През май назначени от Русия чиновници посещават колежа и декларират, че той, както и Херсон, „ в този момент е съветски “. Когато Ивановка и други се опълчват, те са уволнени и им е неразрешено да влизат в кампуса. На 21 юли съветски сътрудници по сигурността посещават дома й и конфискуват паспорта, телефона и компютрите й. На нейно място руснаците слагат учителка от по-ниско равнище, чието предпочитание да работи под окупация я издига до заместник-директор. „ Никога не съм предполагала, че преподавател по украинска история и патриотично образование ще сътрудничи на окупаторите “, споделя Ивановка за своята заместничка, която не беше открита за коментар.
Заместничката се реалокира в офиса на Ивановка и слага портрет на Путин.
После стартира да се пробва да принуждава други чиновници да продължат да работят, споделя Олексий Кучер, 36-годишен, юрист, който работи в учебното заведение. Тя споделяше, от време на време е вярно да се остане, споделя Кучер. В различен случай обаче тя загатна, че може да има последици, в случай че кажа „ не “.
„ Тя изпращаше известия с думите: „ Не се ли страхуваш, че ще възпламенят колата си и тя ще избухне? “, споделя Кучер, добавяйки, че е пренебрегнал опасността.
Персоналът понижава от 178 на 51, а броят на кадетите от 1200 на 71. И въпреки всичко заплатите съвсем се удвояват. Тези, които продълават да работят, са възнаградени със заплати в рубли, съвсем три пъти по-големи от украинската им заплата.
Максимов, охранителят, който Ивановка подозира, упорства, че не е помощник. Той споделя, че е оказал помощ украински студенти да избягат в първите дни на нашествието и е траял да работи, тъй като той и фамилията му нямало къде да отидат. Той също по този начин твърди, че е попречил на руснаците да съхраняват военно съоръжение в кампуса. Ивановка не има вяра. Когато СБУ завършва разпита на Максимов, тя се изправя против него във вътрешния двор на колежа. „ Беше благополучен да работиш за съветски рубли “, атакува го тя ядосано. „ Живя тук, плащаха ти и все пак продаде родината си. “
Едрият мъж се отдръпва, по-късно отвръща, че единствено съд може да го съди. Но Ивановка продължава да произнася личната си присъда.
" Баламосваш ли ме? " пита го тя, „ Получи ли заплата? “
„ И какво? “ отвръща той. „ Целият град получава съветска заплата! “
" Къде са те в този момент, а? " — пита тя и маха към другия бряг на реката, където руснаците и техните поддръжници са се отдръпнали дни по-рано.
„ Е, не съм там, нали? “ дава отговор Максимов. Обръща се, с цел да влезе в очуканата си синя кола, след което показва украинското знаме, забодено на таблото.
„ Виждате ли това? “ той сподели. „ Никога не съм го свалял! Свалих съветския, само че този в никакъв случай не съм го свалил. ”
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
Източник: washingtonpost.com
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Месеци по-късно окупацията на Херсон ненадейно прекъсва. Руските бойци бягат. Същото прави и дамата, която е лишила работата и офиса на Марина.
Веднага откакто украинските управляващи прочистват колежа от мини, една сряда Ивановка се връща на бюрото си и преглежда деликатно това, което нейната про-руска заместничка е оставила - счетоводна книга с имена на чиновници, които са работили за руснаците, лист на студенти, които са отишли непринудено в Крим и един портрет на съветския президент Владимир Путин, който наднича зад една саксия за цветя.
„ Ще го сложим в банята над тоалетната “, споделя Ивановка, до момента в който сътрудника й хвърля на пода портрета с лицето надолу, „ тъй че всеки да му покаже гърба си “.
Премахването на следите на осеммесечната окупация обаче не е толкоз елементарно. Около седмица откакто последният съветски боец е избягал през река Днепър, настроението в Херсон остава значително празнично. Стотици към момента се събират всеки ден на централния площад, с цел да прегръщат бойците. Електричеството към момента липсва, само че предприятията се връщат към живот. Руските пропагандни билбордове се късат, а на тяхно място се качват украински.
Но в институциите на тази районна столица, от градския съвет до лечебни заведения и учебни заведения, нововъзстановените водачи като Ивановка са изправени пред двойна главоблъсканица. Как да се възвърне всичко без хилядите симпатизанти на Русия, които са избягали? И още по-неприятното - какво да вършим с тези, които остават? Хиляди в града имат спорни усеща към руснаците или даже благосклонности.
Херсон беше пощаден от тактиката на изгорената земя, която Русия прилагаше другаде в Украйна. Въпреки всеобщите арести и изтезания в града, малко от постройките му бяха обстрелвани. До саботирането на комуналните услуги на потегляне, руснаците са оставили осветлението включено и водата течаща. Херсон, черноморското пристанище, учредено от Екатерина Велика, е място, което Путин има за цел да асимилира, а не да унищожи.
Мимолетният триумф на Русия в Херсон е отражение освен на нейната груба мощ, само че и на връзката, която мнозина тук усещат с Москва. Стотици, може би хиляди хора в Херсон одобриха съветски паспорти с вярата да получат облаги. Много повече одобриха дебели пликове с съветски рубли върху заплатата си като тласък да останат на работа.
Докато Ивановка рови документите, сътрудник от украинското разузнаване провира главата си, с цел да изиска информация за дамата, която я е замествала. Ивановка му предлага да разпита охранителя на име Вячеслав Максимов, който е бил непосредствен на дамата и също продължава да работи.
„ И вземете ключовете от него “, споделя тя.
Агентът отхвърля настояването на кореспондент да следи разпита. „ По-добре недей “, споделя той. „ Не сме били у дома отдавна и когато се сблъскаме с тези хора, от време на време превъртаме. “
Продажба на " Единна Русия "
От другата страна на улицата, против пандиза, където се твърди, че руснаците са екзекутирали някои от враговете си, се намира извисяваща се зала за представления. Ако стаите за мъчения в Херсон са скритата страна на окупацията, то залата - превърната в център за филантропична помощ е обликът, който руснаците са се надявали да показват пред света.
Няколко дни след бягството обаче постройката е в хаос. Наоколо са разхвърляни документи. Стъклата на прозорците и вратите са счупени, а на пода лежи разкъсан афиш на политическата партия на Путин.
Но измежду отломките са останали признаци за координирани опити за съглашателство от локални поданици. Детските раници изобразяват радостно съветско плюшено мече моряк, което приканва децата „ да останат на курса “. Рисунки с пастели демонстрират усмихнати фигурки върху съветски танкове и военни кораби с надпис „ Единна Русия “.
Един дъртак, който се скита из постройката, сграбчва сбирка от пиеси на Антон Чехов. „ Разбира се, че са съветски “, дава отговор той на въпроса дали това са книги, останали от раздаваните по време на окупацията. „ Какви други да са? “
Най-ясната картина за съветската акция за увещание се намира в един опустошен офис. Там в купища документи са изброени поданици на Херсон, кандидатствали за помощи, пенсии, паспорти и работа. В един от тях има лист на деца, изпратени в летен лагер в Крим. Заявленията в центъра за поддръжка изпълват директория след директория. А покрай Херсон чиновниците на едно сиропиталище са укривали украински деца от съветските окупатори.
Екип на " Вашингтон Пост " посети адресите на съвсем три дузини претенденти. Няколко адреса изглеждаха подправени, може би знак, че хората са се чувствали принудени да аплайват. Повечето бяха същински, само че домовете бяха празни. Съседи или родственици споделят, че жалбоподателите са избягали дни или седмици преди градът да бъде освободен, постоянно в Крим. „ Ще се съглася с всевъзможен тип държавно управление, стига да се грижи за хората си “, споделя една жена на име Маргарита, до момента в който се рови из изоставения център за поддръжка. Екипът я цитира единствено с дребното й име заради риск от отмъщение.
Някои поданици споделиха, че са били повлияни от билбордове и изявления в обществените медии, обещаващи, че съветският паспорт ще им разреши да получат медицински грижи или съветска пенсия - четири пъти по-голяма от украинската. 60-годишният Саша, който " Поус " т също цитира единствено с дребното му име, споделя, че се е редил на опашка шест часа, с цел да получи първото от четири заплащания от 10 000 рубли в тогавашната украинска поща. Без да каже на жена си, Саша също е кандидатствал за съветски паспорт, с цел да може да получава непрекъсната съветска пенсия. „ Имам украинска пенсия, само че тя не е задоволителна, с цел да пребивавам или да закупувам медикаменти “, споделя той. Веднага откакто руснаците напущат обаче, рублите са съвсем безполезни и той остава само със срама, че е взел парите и паспорта.
„ Не знам какво ще се случи “, споделя той, до момента в който жена му се извива в стеснение, а един комшия го подслушва. „ Украинците може да ме гръмнат на следващия ден “.
Саша споделя, че поема отговорност за грешката си, само че също по този начин се усеща предаден от Русия, която постоянно е считал за „ братска “ страна. „ Те разграбиха родното ми място “, сподели той за съветското евакуиране от Херсон. " Ако преди имах известна преданост към Русия, в този момент изпитвам единствено омерзение. "
Рубли и опозиция
В една свежа заран, четири дни след бягството на руснаците, Калина Лухова стои на ъгъла пред постройката на градския съвет на Херсон. Табела на входната врата гласи „ МИНИ... МИНИ... МИНИ... “, тъй че Лухова, някогашният секретар на градския съвет, и други чиновници чакат украинските военни да ревизират за експлозиви или мини и да ги пуснат вътре.
Служителите се събират на дребни групи, с цел да обсъдят доставките на самун и ремонтите на електрическата мрежа. Но още веднъж и още веднъж диалогът се връща към сътрудниците. От деветте съветници преди нашествието петима са заговорничили с руснаците, споделя Лухова. Единият, богат магнат на недвижими парцели, е бил назначен за кмет. Истинският кмет към момента го няма.
„ Те избягаха в Крим и взеха всичко със себе си “, споделя Лухова, която в този момент е шеф на градската военна администрация.
В някои институции служащите просто са отказвали да следват съветските заповеди. Учителите рискуват живота си, с цел да предложат онлайн часове на учениците, опция на съветската агитация, предлагана в техните учебни заведения. А личният състав в една от главните лечебни заведения просто е пренебрегвал доста от настояванията от новите шефове.
Андрий Кокшаров, шеф на отделението по травматология, споделя, че е отказал да подпише нов устав, натрапен от съветските му шефове, и отказал да одобри съветска заплата, само че му било позволено да продължи да работи, тъй като уменията му били нужни. В един миг руснаците го заплашили с оръжие да ампутира едната ръка на техен боец, споделя той.
Когато руснаците избягали, шефът на болничното заведение Леонид Римига излязъл от укритието и се върнал на работа. За негова изненада назначеният от Русия заместител не избягал, а се опитал да договаря, с цел да резервира работата си.
„ Казах му да договаря със СБУ “, сподели Римига, имайки поради украинското разузнаване.
„ Ти продаде родината си “
Първоначално руснаците се държат настрани от Херсонския морски лицей - тромава институция от руската ера, където млади мъже и дами са се учили за капитани на търговски кораби. Но един ден руснаците нахлуват в централните офиси и насочват оръже против чиновниците.
През май назначени от Русия чиновници посещават колежа и декларират, че той, както и Херсон, „ в този момент е съветски “. Когато Ивановка и други се опълчват, те са уволнени и им е неразрешено да влизат в кампуса. На 21 юли съветски сътрудници по сигурността посещават дома й и конфискуват паспорта, телефона и компютрите й. На нейно място руснаците слагат учителка от по-ниско равнище, чието предпочитание да работи под окупация я издига до заместник-директор. „ Никога не съм предполагала, че преподавател по украинска история и патриотично образование ще сътрудничи на окупаторите “, споделя Ивановка за своята заместничка, която не беше открита за коментар.
Заместничката се реалокира в офиса на Ивановка и слага портрет на Путин.
После стартира да се пробва да принуждава други чиновници да продължат да работят, споделя Олексий Кучер, 36-годишен, юрист, който работи в учебното заведение. Тя споделяше, от време на време е вярно да се остане, споделя Кучер. В различен случай обаче тя загатна, че може да има последици, в случай че кажа „ не “.
„ Тя изпращаше известия с думите: „ Не се ли страхуваш, че ще възпламенят колата си и тя ще избухне? “, споделя Кучер, добавяйки, че е пренебрегнал опасността.
Персоналът понижава от 178 на 51, а броят на кадетите от 1200 на 71. И въпреки всичко заплатите съвсем се удвояват. Тези, които продълават да работят, са възнаградени със заплати в рубли, съвсем три пъти по-големи от украинската им заплата.
Максимов, охранителят, който Ивановка подозира, упорства, че не е помощник. Той споделя, че е оказал помощ украински студенти да избягат в първите дни на нашествието и е траял да работи, тъй като той и фамилията му нямало къде да отидат. Той също по този начин твърди, че е попречил на руснаците да съхраняват военно съоръжение в кампуса. Ивановка не има вяра. Когато СБУ завършва разпита на Максимов, тя се изправя против него във вътрешния двор на колежа. „ Беше благополучен да работиш за съветски рубли “, атакува го тя ядосано. „ Живя тук, плащаха ти и все пак продаде родината си. “
Едрият мъж се отдръпва, по-късно отвръща, че единствено съд може да го съди. Но Ивановка продължава да произнася личната си присъда.
" Баламосваш ли ме? " пита го тя, „ Получи ли заплата? “
„ И какво? “ отвръща той. „ Целият град получава съветска заплата! “
" Къде са те в този момент, а? " — пита тя и маха към другия бряг на реката, където руснаците и техните поддръжници са се отдръпнали дни по-рано.
„ Е, не съм там, нали? “ дава отговор Максимов. Обръща се, с цел да влезе в очуканата си синя кола, след което показва украинското знаме, забодено на таблото.
„ Виждате ли това? “ той сподели. „ Никога не съм го свалял! Свалих съветския, само че този в никакъв случай не съм го свалил. ”
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
Източник: washingtonpost.com
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ