Любов към хората. Лайънъл Ричи, който след 50 години още е на сцената
Когато схващат, че желае да се занимава с музика, родителите му съвсем получават нервозен срив. Повече от 50 години по-късно той не слиза от сцената. Лайънъл Ричи навърши 74 и е човек на деня на Свободна Европа.
Той стартира да се занимава с музика още в края на 60-те години. Сега, повече от 50 години по-късно, Лайънъл Ричи продължава да прави това, което обича най-вече – да прави музика.
Той има отговор и на въпроса защо са текстовете на песните му, които са обичани на генерации.
„ Пиша за тези изтъркани думи, които обаче в никакъв случай няма да излязат от мода: Обичам те “, споделя той пред студенти в Харвардския университет през 2011 година, представен от университетския вестник.
Пътят на Лайънъл Ричи като музикант стартира през 1967 година, когато е студент по стопанска система за първа година в Института в Тъскиджи , Алабама.
Той е роден в същия град на 20 юни 1949 година и прекарва първите години от живота си там. Баща му Лайънъл Ричи старши е анализатор в армията на Съединени американски щати, а майка му Албърта Фостър е учителка. Голямо въздействие върху избора му на специалност има баба му, която е пианистка и която го записва на уроци. Чичо му му подарява първия му саксофон.
Лайънъл Ричи споделя, че възгледите му за живота са се оформили точно в градчето с към 10 хиляди поданици. Там живеят най-вече чернокожи фамилии, каквото е и това на Ричи, и той, по личните му думи, израства в нещо като розов балон. Когато той е дете, расовата дискриминация е главен проблем, а придвижването за равни права на чернокожите е в разгара си.
„ Ние мислехме, че това е нещо обикновено – лекари, юристи, академични преподаватели – всички чернокожи. И не осъзнавахме, че това е поради сегрегацията. Просто нямаше друго място, където да отидат, където чернокожите могат да съумяват “, споделя Ричи в изявление пред американската телевизия Си Би Ес през 2022 година „ Не осъзнавахме, че те даже не могат да гласоподават. “
Когато Лайънъл е дете, фамилията му се мести в Илинойс, където той приключва гимназия. По-късно обаче още веднъж се връща в Тъскиджи, с цел да следва.
В първата си година като студент Лайънъл Ричи се причислява към локалната соул група като саксофонист, текстописец и вокалист. През 1968 година групата си избира ново име – Комодорс, с което след това става известна. През лятната почивка членовете на групата отпътуват за Ню Йорк, където си намират сътрудник и стартират да свирят в локални клубове. Следващото лято даже вземат участие в турне в Европа. През 1972 година подписват с Мотаун Рекърдс и притеглят внимание като подгряваща група на едно от турнетата на Джексън Файв – групата на Майкъл Джексън.
Лайънъл Ричи споделя, че музикалната му кариера първоначално не се е харесвала на околните му.
„ Беше пагубно. Трябва да разберете, да отида в дома на фамилията си и да кажа на мама, баща и баба: „ Да, аз влязох в тази група, Комодорс, ние сме черните Бийтълс “. Горката ми баба. Мама и баща съвсем получиха нервозен срив “, споделя той в изявление през 2022 година
Първият огромен триумф на Комодорс е с песента Three Times a Lady – първата, която доближава първото място в класацията на Билборд. Баладата е написана и изпята от Лайънъл Ричи, който споделя, че се е въодушевил за нея от празненството за годишнината на родителите си.
В идващите години славата на Ричи продължава да пораства и при започване на 80-те години той се отделя от Комодорс. Първият му солов албум е от 1982 година и носи неговото име.
Следващите няколко години са доста сполучливи за Лайънъл Ричи. Излизат шлагерите All Night Long (1983), Hello (1984), както и два нови солови албума - Can’t Slow Down (1983), за който печели премия „ Грами “, и Dancing on the Ceiling (1986).
Say You, Say Me (1985) е саундтрак на кино лентата „ Бели нощи “ (White Nights, 1985) и носи на Ричи премия „ Оскар “ за най-хубава истинска ария през 1986 година
Същата година той написа песента We Are The World дружно с Майкъл Джексън, чиято цел е да събере дарения за гладуващите деца в Африка. Кампанията набира 50 милиона $ дарения, а песента носи премия „ Грами “ на Лайънъл Ричи.
В идващите години кариерата му отбелязва спад, само че той още веднъж се издига на върха на класациите с албума Tuskegee от 2012 година, който събира на едно място най-популярните му шлагери, само че модифицирани в дуети със звезди на кънтри музиката като Уили Нелсън и Шаная Туейн.
Следва и международно турне през 2013 – 2015 година След това Лайънъл Ричи се изявява като арбитър в музикалното предаване Американски кумир (American Idol). Една от последните му театрални изяви е концертът по случай коронацията на английския крал Чарлз Трети.
По време на цялата си кариера Лайънъл Ричи поддържа идеите, които счита за значими. Освен в помощ на гладуващите деца в Африка, той провежда акции в поддръжка на фондация, която финансира лекуване на рака на гърдата.
През 2011 година, когато получава премия от Харвардския университет като самопризнание за напъните си, Ричи споделя, че е въодушевен от баба си, която е претърпяла болестта.
„ Реших, че в нейно име, в нейна чест, е нужно да вземам участие, да бъда от помощ за [страдащите от] тази изменяща живота болест “, споделя той пред студентите във връзка филантропичната си активност.
Лайънъл Ричи изяснява своята активност в поддръжка на благотворителни начинания с „ обич към хората “.
„ Към всички хора, не заради друга причина, а заради обстоятелството, че са живи “, споделя още той в речта си. „ Често подлагаме на критика хората за това, че не са като нас. Това, което научих е, че живеем поради обстоятелството, че сме разнообразни. “
Лайънъл Ричи има две дъщери и един наследник – Никол Ричи, която осиновява дружно с първата си брачна половинка Бренда Харви, София Ричи и Майлс Брокман от втората си брачна половинка Даян Александър.
Той стартира да се занимава с музика още в края на 60-те години. Сега, повече от 50 години по-късно, Лайънъл Ричи продължава да прави това, което обича най-вече – да прави музика.
Той има отговор и на въпроса защо са текстовете на песните му, които са обичани на генерации.
„ Пиша за тези изтъркани думи, които обаче в никакъв случай няма да излязат от мода: Обичам те “, споделя той пред студенти в Харвардския университет през 2011 година, представен от университетския вестник.
Пътят на Лайънъл Ричи като музикант стартира през 1967 година, когато е студент по стопанска система за първа година в Института в Тъскиджи , Алабама.
Той е роден в същия град на 20 юни 1949 година и прекарва първите години от живота си там. Баща му Лайънъл Ричи старши е анализатор в армията на Съединени американски щати, а майка му Албърта Фостър е учителка. Голямо въздействие върху избора му на специалност има баба му, която е пианистка и която го записва на уроци. Чичо му му подарява първия му саксофон.
Лайънъл Ричи споделя, че възгледите му за живота са се оформили точно в градчето с към 10 хиляди поданици. Там живеят най-вече чернокожи фамилии, каквото е и това на Ричи, и той, по личните му думи, израства в нещо като розов балон. Когато той е дете, расовата дискриминация е главен проблем, а придвижването за равни права на чернокожите е в разгара си.
„ Ние мислехме, че това е нещо обикновено – лекари, юристи, академични преподаватели – всички чернокожи. И не осъзнавахме, че това е поради сегрегацията. Просто нямаше друго място, където да отидат, където чернокожите могат да съумяват “, споделя Ричи в изявление пред американската телевизия Си Би Ес през 2022 година „ Не осъзнавахме, че те даже не могат да гласоподават. “
Когато Лайънъл е дете, фамилията му се мести в Илинойс, където той приключва гимназия. По-късно обаче още веднъж се връща в Тъскиджи, с цел да следва.
В първата си година като студент Лайънъл Ричи се причислява към локалната соул група като саксофонист, текстописец и вокалист. През 1968 година групата си избира ново име – Комодорс, с което след това става известна. През лятната почивка членовете на групата отпътуват за Ню Йорк, където си намират сътрудник и стартират да свирят в локални клубове. Следващото лято даже вземат участие в турне в Европа. През 1972 година подписват с Мотаун Рекърдс и притеглят внимание като подгряваща група на едно от турнетата на Джексън Файв – групата на Майкъл Джексън.
Лайънъл Ричи споделя, че музикалната му кариера първоначално не се е харесвала на околните му.
„ Беше пагубно. Трябва да разберете, да отида в дома на фамилията си и да кажа на мама, баща и баба: „ Да, аз влязох в тази група, Комодорс, ние сме черните Бийтълс “. Горката ми баба. Мама и баща съвсем получиха нервозен срив “, споделя той в изявление през 2022 година
Първият огромен триумф на Комодорс е с песента Three Times a Lady – първата, която доближава първото място в класацията на Билборд. Баладата е написана и изпята от Лайънъл Ричи, който споделя, че се е въодушевил за нея от празненството за годишнината на родителите си.
В идващите години славата на Ричи продължава да пораства и при започване на 80-те години той се отделя от Комодорс. Първият му солов албум е от 1982 година и носи неговото име.
Следващите няколко години са доста сполучливи за Лайънъл Ричи. Излизат шлагерите All Night Long (1983), Hello (1984), както и два нови солови албума - Can’t Slow Down (1983), за който печели премия „ Грами “, и Dancing on the Ceiling (1986).
Say You, Say Me (1985) е саундтрак на кино лентата „ Бели нощи “ (White Nights, 1985) и носи на Ричи премия „ Оскар “ за най-хубава истинска ария през 1986 година
Същата година той написа песента We Are The World дружно с Майкъл Джексън, чиято цел е да събере дарения за гладуващите деца в Африка. Кампанията набира 50 милиона $ дарения, а песента носи премия „ Грами “ на Лайънъл Ричи.
В идващите години кариерата му отбелязва спад, само че той още веднъж се издига на върха на класациите с албума Tuskegee от 2012 година, който събира на едно място най-популярните му шлагери, само че модифицирани в дуети със звезди на кънтри музиката като Уили Нелсън и Шаная Туейн.
Следва и международно турне през 2013 – 2015 година След това Лайънъл Ричи се изявява като арбитър в музикалното предаване Американски кумир (American Idol). Една от последните му театрални изяви е концертът по случай коронацията на английския крал Чарлз Трети.
По време на цялата си кариера Лайънъл Ричи поддържа идеите, които счита за значими. Освен в помощ на гладуващите деца в Африка, той провежда акции в поддръжка на фондация, която финансира лекуване на рака на гърдата.
През 2011 година, когато получава премия от Харвардския университет като самопризнание за напъните си, Ричи споделя, че е въодушевен от баба си, която е претърпяла болестта.
„ Реших, че в нейно име, в нейна чест, е нужно да вземам участие, да бъда от помощ за [страдащите от] тази изменяща живота болест “, споделя той пред студентите във връзка филантропичната си активност.
Лайънъл Ричи изяснява своята активност в поддръжка на благотворителни начинания с „ обич към хората “.
„ Към всички хора, не заради друга причина, а заради обстоятелството, че са живи “, споделя още той в речта си. „ Често подлагаме на критика хората за това, че не са като нас. Това, което научих е, че живеем поради обстоятелството, че сме разнообразни. “
Лайънъл Ричи има две дъщери и един наследник – Никол Ричи, която осиновява дружно с първата си брачна половинка Бренда Харви, София Ричи и Майлс Брокман от втората си брачна половинка Даян Александър.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ