Режимът на подпомагане при умиране в Канада не трябва да се разширява, за да включва деца
Когато растях, всяка седмица моите индийски родители имигранти караха двамата ми братя и сестри и мен до заведение за дълготрайни грижи покрай мястото, където живеехме, с цел да можем да прекараме време с жителите. Спомням си по-специално една стара жена: тя беше получила инвалидизиращ инсулт и нямаше семейство, което да я посети. Баща ми се промъкваше в Big Macs, After Eight шоколадови бонбони; всичко, което да й донесе малко наслада. Родителите ми също постоянно посещаваха тези без поддръжка в пандиза, до момента в който не се наложи да се реалокират при фамилията ми заради възходящите здравословни потребности на татко ми.
Като майка на пет деца, болногледач на татко ми и фамилен доктор, който практикува от 2007 година, пробвам всичко допустимо да продължа уговорката на родителите си да не изоставят никого. Моята процедура, която е основана в Лондон, Онтарио, обслужва най-вече възрастни и деца с ниски приходи и маргинализирани: бежанци, хора, които са изправени пред обвинявания или са били лишени от св...
Прочетете целия текст »
