Sofia MENAR: Здравко и Ангел, които ни пренасят в киното на Близкия изток
Когато пускат афиша на първото издание на Sofia MENAR през 2009 година, уредниците – Здравко Григоров и Ангел Хаджийски - мечтаят само да не падат прожекциите.
Радват се и на 20-те индивида, които се осмеляват да дойдат и да гледат непознатите филми от Близкия изток и Северна Африка. А Топлофикация дава своя принос за спомагателен драматизъм, като в този ден оставя Дома на киното без парно.
Здравко и Ангел вземат решение да предложат най-малко парещ чай на дребното гости. Жестът се оказва добре признат, a топлата чаша в студения салон се оказва началото на дългогодишно другарство.
Промяната
Домът на киното посреща 15-ото издание на фестивала, само че този път има разлика. Билетите за откриването са изчерпани пет дни по-рано. Началото дава български филм - „ Духът на Шехерезада ” на Катерина Борисова, а Здравко и Ангел са удовлетворени, че към този момент и родна продукция става част от програмата на Sofia MENAR.
„ Най-съществената смяна за тези 15 години е публиката, която фестивалът сътвори “, разясняват те. Това напълно не е инцидентно.
Mесеци преди откриването двамата се трансформират в разказвачи на истории, като споделят в обществените мрежи по какъв начин са се свързали с режисьорите, за какво са се спрели навръх тях, по какъв начин са протекли договарянията. Вярват също, че един път отишъл в киносалона, човек не би трябвало да си потегля отчаян от видяното.
Затова и селектират филмите точно. Вслушват се в противоположната връзка, която имат с публиката. Повечето фенове ги познават. Двамата одобряват както поздравления, по този начин и търпят сериозна рецензия, която им оказва помощ да не повтарят неточности, които са позволили.
„ През годините видяхме, че никой няма изгода от огромен брой филми, хората не могат да ги изгледат, а и качеството безспорно понижава поради количеството. Затова се спряхме на оптималния брой от към 30 заглавия, които деликатно избираме “, описват те.
За тях е доста значимо фестивалът да продължи да съществува, без да е подвластен от външно финансиране.
Бюджетът на Sofia MENAR идва напълно от продадените билети за прожекциите. Нямат държавно финансиране, нямат спонсори и не употребяват средства от фондове. Затова феновете са им толкоз значими. Благодарение на тях, фестивалът съществува.
Филмите
„ Винаги има няколко акцента в програмата, които ти дават спокойствието, че залата ще се продаде авансово и това ще помогне да се съсредоточиш върху заглавията, които изискват малко повече старание и реклама, с цел да намерят своите фенове. Всяка година в програмата има и публична вечер на Индия, която е доста колоритна и положителна. За това събитие билетите постоянно се разпродават авансово. Така става и тази година, като има връх с пазаруването на 120 билета едновременно за прожекцията на кино лентата „ Пурна “.
Що се отнася до техните любимци, постоянно загатват филмите, които харесват, само че има заплаха да останат незабелязани. Ето какво предлагат Здравко и Ангел:
азерския филм „ Олимпия ” – приятна история за прочут състезател, който живее старините си на село и преподава физкултура в локалното учебно заведение.„ Като слънцето и луната ” е част от фокуса върху иранските режисьорки тази година, доста мощен дебют на Сетаре Ескандари, която концентрира действието в региона Белуджистан, на границата сред Иран и Пакистан,„ Кодокуши ”- отдаден е на японския феномен, при който самотни хора умират в жилищата си, без никой да разбере, само че историята е разказана през очите на турския режисьор Енсар Алтайнай-симпатичния филм в програмата тази година „ Гутли ”, за малко индийче, което желае да върви на учебно заведение, само че не може, тъй като кастата му не разрешава да пристъпва учебния предел.
Преди години селекцията е била доста сложна - уредниците нямат огромен избор и се молят на разнообразни компании да им изпращат филми от техните каталози.
Сега отново е мъчно, само че казусът е, че получават стотици филми, от които би трябвало да изберат финалистите. Има режисьори, които са си наложили през години и които следват.
„ Някога се срещнахме в Истанбул с Ферит Карахан, който тогава самичък разпространяваше дебютния си филм „ Да те изпъдят от парадайса ”. Показахме го на MENAR и хората го харесаха. Сега, осем години по-късно, новият му филм „ Школа за келеши ” е отличен на Берлинале и завоюва огромната премия на фестивала в Чикаго, което го прави недосегаем за нашия фестивал, тъй като таксата за правата му е доста висока. Но Ферит беше по този начин добър да даде кино лентата, с помощта на другарството, което сме основали през годините ", описват те.
Друг създател, който непроменяемо участва в програмата на MENAR, е френският фотограф Ян Артюс-Бертран.
" Благодарение на срещата ни с него по време на премиерата на кино лентата „ Човек ” в София успяхме да си поговорим и от този момент той с наслада дава филмите си за прожекции пред българските фенове. Тази година в програмата са включени филмите му „ Жена ” и „ Нашето завещание ”.
Извън София
Фестивалът към този момент може да се гледа освен в София, само че и в цяла България, около онлайн платформата Neterra Tv+.
„ Това донесе извънредно доста позитиви. Успяхме да стигнем до феновете в цяла България, за което не можеше и да си помислим с действителни прожекции. Самият факт, че филмите са налични непрекъснато и могат да се гледат вкъщи, усили доста феновете, до които стигат филмите от MENAR. Смятаме и отсега нататък фестивалът да продължи да съществува във вид кинопрожекции в София и онлайн формат за всички останали фенове в България ".
Между фестивалите
Освен MENAR, Здравко (киновед) и Ангел (тюрколог) стоят и зад фестивалите Sofia Biting Docs - за " хапливи " документални филми и Кино за пътешественици.
Между другите конгреси, двамата зареждат силите си с пътешествия. Когато броя на страните става по-впечатляваща, двамата вземат решение да отброяват страните, които са посетили и дори си вършат страница във Фейсбук, където споделят прекарванията си. Страницата е „ Да оПОЗОРим света ” (по името на сдружението им " Позор " ), а броят на посетените страни към този момент е 116.
„ Става все по-трудно, тъй като леснодостъпните страни започнаха да понижават, само че ние сме упорити и ще „ позорим ” и непопулярните територии. “, споделят те.
Има и места, които посещават, откакто са били предизвикани от филм от личните им фестивали.
„ Съвсем свеж случай е Пътеката на инките в Перу. Миналата година показахме кино лентата „ Пътища на пилигрима ” и там видяхме какъв брой вълшебно място е Пътеката на инките. Няколко месеца по-късно към този момент крачехме по нея с другари. Тръгнахме в дъжд, катерехме се под парещите лъчи на слънцето и най-после останахме безмълвни пред неописуемата хубост на Мачу Пикчу, забелязан през Портата на Слънцето. “
И в случай че всичко е наред с MENAR, традицията продължава. В началото на февруари двамата възнамеряват да заминат за Африка: „ Били сме на малко места на този континент, само че усещанията ни са извънредно наситени, по тази причина нямаме самообладание да заминем. Няма да издаваме дестинации, само че ще споделим, че ни чакат дълги палаткови нощи. “
Радват се и на 20-те индивида, които се осмеляват да дойдат и да гледат непознатите филми от Близкия изток и Северна Африка. А Топлофикация дава своя принос за спомагателен драматизъм, като в този ден оставя Дома на киното без парно.
Здравко и Ангел вземат решение да предложат най-малко парещ чай на дребното гости. Жестът се оказва добре признат, a топлата чаша в студения салон се оказва началото на дългогодишно другарство.
Промяната
Домът на киното посреща 15-ото издание на фестивала, само че този път има разлика. Билетите за откриването са изчерпани пет дни по-рано. Началото дава български филм - „ Духът на Шехерезада ” на Катерина Борисова, а Здравко и Ангел са удовлетворени, че към този момент и родна продукция става част от програмата на Sofia MENAR.
„ Най-съществената смяна за тези 15 години е публиката, която фестивалът сътвори “, разясняват те. Това напълно не е инцидентно.
Mесеци преди откриването двамата се трансформират в разказвачи на истории, като споделят в обществените мрежи по какъв начин са се свързали с режисьорите, за какво са се спрели навръх тях, по какъв начин са протекли договарянията. Вярват също, че един път отишъл в киносалона, човек не би трябвало да си потегля отчаян от видяното.
Затова и селектират филмите точно. Вслушват се в противоположната връзка, която имат с публиката. Повечето фенове ги познават. Двамата одобряват както поздравления, по този начин и търпят сериозна рецензия, която им оказва помощ да не повтарят неточности, които са позволили.
„ През годините видяхме, че никой няма изгода от огромен брой филми, хората не могат да ги изгледат, а и качеството безспорно понижава поради количеството. Затова се спряхме на оптималния брой от към 30 заглавия, които деликатно избираме “, описват те.
За тях е доста значимо фестивалът да продължи да съществува, без да е подвластен от външно финансиране.
Бюджетът на Sofia MENAR идва напълно от продадените билети за прожекциите. Нямат държавно финансиране, нямат спонсори и не употребяват средства от фондове. Затова феновете са им толкоз значими. Благодарение на тях, фестивалът съществува.
Филмите
„ Винаги има няколко акцента в програмата, които ти дават спокойствието, че залата ще се продаде авансово и това ще помогне да се съсредоточиш върху заглавията, които изискват малко повече старание и реклама, с цел да намерят своите фенове. Всяка година в програмата има и публична вечер на Индия, която е доста колоритна и положителна. За това събитие билетите постоянно се разпродават авансово. Така става и тази година, като има връх с пазаруването на 120 билета едновременно за прожекцията на кино лентата „ Пурна “.
Що се отнася до техните любимци, постоянно загатват филмите, които харесват, само че има заплаха да останат незабелязани. Ето какво предлагат Здравко и Ангел:
азерския филм „ Олимпия ” – приятна история за прочут състезател, който живее старините си на село и преподава физкултура в локалното учебно заведение.„ Като слънцето и луната ” е част от фокуса върху иранските режисьорки тази година, доста мощен дебют на Сетаре Ескандари, която концентрира действието в региона Белуджистан, на границата сред Иран и Пакистан,„ Кодокуши ”- отдаден е на японския феномен, при който самотни хора умират в жилищата си, без никой да разбере, само че историята е разказана през очите на турския режисьор Енсар Алтайнай-симпатичния филм в програмата тази година „ Гутли ”, за малко индийче, което желае да върви на учебно заведение, само че не може, тъй като кастата му не разрешава да пристъпва учебния предел.
Преди години селекцията е била доста сложна - уредниците нямат огромен избор и се молят на разнообразни компании да им изпращат филми от техните каталози.
Сега отново е мъчно, само че казусът е, че получават стотици филми, от които би трябвало да изберат финалистите. Има режисьори, които са си наложили през години и които следват.
„ Някога се срещнахме в Истанбул с Ферит Карахан, който тогава самичък разпространяваше дебютния си филм „ Да те изпъдят от парадайса ”. Показахме го на MENAR и хората го харесаха. Сега, осем години по-късно, новият му филм „ Школа за келеши ” е отличен на Берлинале и завоюва огромната премия на фестивала в Чикаго, което го прави недосегаем за нашия фестивал, тъй като таксата за правата му е доста висока. Но Ферит беше по този начин добър да даде кино лентата, с помощта на другарството, което сме основали през годините ", описват те.
Друг създател, който непроменяемо участва в програмата на MENAR, е френският фотограф Ян Артюс-Бертран.
" Благодарение на срещата ни с него по време на премиерата на кино лентата „ Човек ” в София успяхме да си поговорим и от този момент той с наслада дава филмите си за прожекции пред българските фенове. Тази година в програмата са включени филмите му „ Жена ” и „ Нашето завещание ”.
Извън София
Фестивалът към този момент може да се гледа освен в София, само че и в цяла България, около онлайн платформата Neterra Tv+.
„ Това донесе извънредно доста позитиви. Успяхме да стигнем до феновете в цяла България, за което не можеше и да си помислим с действителни прожекции. Самият факт, че филмите са налични непрекъснато и могат да се гледат вкъщи, усили доста феновете, до които стигат филмите от MENAR. Смятаме и отсега нататък фестивалът да продължи да съществува във вид кинопрожекции в София и онлайн формат за всички останали фенове в България ".
Между фестивалите
Освен MENAR, Здравко (киновед) и Ангел (тюрколог) стоят и зад фестивалите Sofia Biting Docs - за " хапливи " документални филми и Кино за пътешественици.
Между другите конгреси, двамата зареждат силите си с пътешествия. Когато броя на страните става по-впечатляваща, двамата вземат решение да отброяват страните, които са посетили и дори си вършат страница във Фейсбук, където споделят прекарванията си. Страницата е „ Да оПОЗОРим света ” (по името на сдружението им " Позор " ), а броят на посетените страни към този момент е 116.
„ Става все по-трудно, тъй като леснодостъпните страни започнаха да понижават, само че ние сме упорити и ще „ позорим ” и непопулярните територии. “, споделят те.
Има и места, които посещават, откакто са били предизвикани от филм от личните им фестивали.
„ Съвсем свеж случай е Пътеката на инките в Перу. Миналата година показахме кино лентата „ Пътища на пилигрима ” и там видяхме какъв брой вълшебно място е Пътеката на инките. Няколко месеца по-късно към този момент крачехме по нея с другари. Тръгнахме в дъжд, катерехме се под парещите лъчи на слънцето и най-после останахме безмълвни пред неописуемата хубост на Мачу Пикчу, забелязан през Портата на Слънцето. “
И в случай че всичко е наред с MENAR, традицията продължава. В началото на февруари двамата възнамеряват да заминат за Африка: „ Били сме на малко места на този континент, само че усещанията ни са извънредно наситени, по тази причина нямаме самообладание да заминем. Няма да издаваме дестинации, само че ще споделим, че ни чакат дълги палаткови нощи. “
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ