Демонът от далечна Австралия
Когато прякорът ти е Демона, хората евентуално биха очаквали да изглеждаш свирепо или пък да си човек, чийто манталитет не е изключително мил. Е, догатките биха били изцяло неправилни. Защото въпросното название за героя на нашата история произлиза просто като игра на думи от името му – Алекс де Минор.
Първата ракета на Австралия наподобява по всевъзможен различен метод, само че не и свирепо. Дори в противен случай – прекомерно добродушен тип, който надали плаши съперниците му. Понякога човек би си помислил, че той даже е печален и посърнал. Какъвто сигурно е бил нощес след. Де Минор се опитваше по всякакъв начин да стигне до първия си полуфинал в шампионати от Големия Шлем, което сюрпризира експертите, тъй като австралиецът постоянно е подхождал с съмнение към клея и е твърдял, че тази настилка никак не му е обичана. Все отново не можем да го съпоставяме с Ник Кириос – различен представител на Зеления континент – който даже споделяше, че не схваща за какво би трябвало да се играе на червени кортове и не обича да го прави, тъй като си цапа чорапите, само че и де Минор не е най-големият обожател на клея.
Поставеният под №11 обаче направи страховит шампионат, като предложи на публиката по кортовете в Париж забавни срещи с високо качество на тениса, като изключително се понрави представянето му на осминафиналите, когато в профил петия в схемата Данил Медведев с 3:1 освен това след поврат. Снощи де Минор пропусна сетбол във втория сет и в действителност можеше да сътвори много повече проблеми на Зверев. Но не би. За него обаче предстоят по-ведрите времена. Само след няколко дни ще заиграе на трева, което му се нрави много повече, а там той идва в чудесна форма, спечелил много мачове от сезона на алено и понатрупал самочувствие, което през годините му липсваше на моменти.
„ Мисля, че всички видяха, че съм се трансформирал и съм напреднал доста в развиването си. Да стигна до последните осем на настилката, на която се усещам най-дискомфортно, значи доста. И не мисля да спирам дотук, ще играя на оптимални обороти против всеки “, съобщи той.
Хубавото за австралиеца е, че той може да огледа обратно към предишното и да открие задоволително образци за тенисисти, които са правили изненадващо мощен Ролан Гарос, а по-късно са реализирали незабравими за тях и кариерите им резултати било то на Уимбълдън или на твърдите кортове по врем на Откритото състезание на Съединените Щати в края на лятото. Няколко седмици преди да завоюва шампионата в Лондон за първи път в живота си през 1981 година, Джон Макенроу доближава до ¼-финалите в Париж, което си остава и най-силното му показване там. През 1996 година Рихард Крайчек играе полуфинал във френската столица, а месец по-късно печели Уимбълдън. Борис Бекер, Горан Иванишевич, Стефан Едберг и Пат Рафтър не са били считани за експерти на клей, само че след озадачаващ рейд на Ролан Гарос, са изигравали даже още по-силни мачове на обичаните си настилки. Германецът Михаел Щих се появява надали не от нищото през 1991 година, когато стига до ½-финалите на Ролан Гарос, а напълно малко по-късно шокира Бекер и печели финала на свещената трева в британската столица. Дори великият Пийт Сампрас, за който алената настилка не е непозната, само че никога не е и желаната, играе на ¼-финалите в Париж през 1992 година – годината, в която победи за първи път в кариерата си на Уимбълдън.
Де Минор може да бъде окуражителен за доста съставни елементи – за скоростта на сервиса си (срещу Медведев бяха регистрирани 216 километра в час), играта си на мрежата, която през годините имаше потребност от усъвършенстване, дълбочината на ударите от главната линия.
Може би за Демона предстоят още по-славни времена. А в случай че още се колебаете в теорията дали обича повече тревата от клея, ще ви улесня, предлагайки ви едно от последните му изявления след края на Ролан Гарос: „ Сега ми следва да поиграя малко голф, след няколко дни ще мисля отново за тенис “.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Първата ракета на Австралия наподобява по всевъзможен различен метод, само че не и свирепо. Дори в противен случай – прекомерно добродушен тип, който надали плаши съперниците му. Понякога човек би си помислил, че той даже е печален и посърнал. Какъвто сигурно е бил нощес след. Де Минор се опитваше по всякакъв начин да стигне до първия си полуфинал в шампионати от Големия Шлем, което сюрпризира експертите, тъй като австралиецът постоянно е подхождал с съмнение към клея и е твърдял, че тази настилка никак не му е обичана. Все отново не можем да го съпоставяме с Ник Кириос – различен представител на Зеления континент – който даже споделяше, че не схваща за какво би трябвало да се играе на червени кортове и не обича да го прави, тъй като си цапа чорапите, само че и де Минор не е най-големият обожател на клея.
Поставеният под №11 обаче направи страховит шампионат, като предложи на публиката по кортовете в Париж забавни срещи с високо качество на тениса, като изключително се понрави представянето му на осминафиналите, когато в профил петия в схемата Данил Медведев с 3:1 освен това след поврат. Снощи де Минор пропусна сетбол във втория сет и в действителност можеше да сътвори много повече проблеми на Зверев. Но не би. За него обаче предстоят по-ведрите времена. Само след няколко дни ще заиграе на трева, което му се нрави много повече, а там той идва в чудесна форма, спечелил много мачове от сезона на алено и понатрупал самочувствие, което през годините му липсваше на моменти.
„ Мисля, че всички видяха, че съм се трансформирал и съм напреднал доста в развиването си. Да стигна до последните осем на настилката, на която се усещам най-дискомфортно, значи доста. И не мисля да спирам дотук, ще играя на оптимални обороти против всеки “, съобщи той.
Хубавото за австралиеца е, че той може да огледа обратно към предишното и да открие задоволително образци за тенисисти, които са правили изненадващо мощен Ролан Гарос, а по-късно са реализирали незабравими за тях и кариерите им резултати било то на Уимбълдън или на твърдите кортове по врем на Откритото състезание на Съединените Щати в края на лятото. Няколко седмици преди да завоюва шампионата в Лондон за първи път в живота си през 1981 година, Джон Макенроу доближава до ¼-финалите в Париж, което си остава и най-силното му показване там. През 1996 година Рихард Крайчек играе полуфинал във френската столица, а месец по-късно печели Уимбълдън. Борис Бекер, Горан Иванишевич, Стефан Едберг и Пат Рафтър не са били считани за експерти на клей, само че след озадачаващ рейд на Ролан Гарос, са изигравали даже още по-силни мачове на обичаните си настилки. Германецът Михаел Щих се появява надали не от нищото през 1991 година, когато стига до ½-финалите на Ролан Гарос, а напълно малко по-късно шокира Бекер и печели финала на свещената трева в британската столица. Дори великият Пийт Сампрас, за който алената настилка не е непозната, само че никога не е и желаната, играе на ¼-финалите в Париж през 1992 година – годината, в която победи за първи път в кариерата си на Уимбълдън.
Де Минор може да бъде окуражителен за доста съставни елементи – за скоростта на сервиса си (срещу Медведев бяха регистрирани 216 километра в час), играта си на мрежата, която през годините имаше потребност от усъвършенстване, дълбочината на ударите от главната линия.
Може би за Демона предстоят още по-славни времена. А в случай че още се колебаете в теорията дали обича повече тревата от клея, ще ви улесня, предлагайки ви едно от последните му изявления след края на Ролан Гарос: „ Сега ми следва да поиграя малко голф, след няколко дни ще мисля отново за тенис “.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ