Раян тръгва в търсене на приключение, но намира много повече...
Когато пробягваш 1,406 км през Хималаите в границите на 24 дни, имаш доста време да се вгледаш във вътрешността в себе си. Раян Сандес потегля в търсене на завършения, само че научава доста по-ценен урок.
Ето какво ни споделя:
“Всички имаме тази сантиментална визия за Хималаите и си представяме пухкави снежно-бели върхове. Когато обаче стигнеш до такава степен и усетиш величествената им величина, започваш да придобиваш друга вероятност – ненадейно усещаш, че истината не е толкоз сантиментална.
През 2018 година си бях сложил за цел да пробягам Великия Хималайски Маршрут дружно с Рино Гриесел – всички 1,508 км - за рекордно време.
Това е без подозрение най-дивото и бясно нещо, което съм правил. Мислех си, че ще бъде необикновено премеждие, само че беше доста по-екстремно в сравнение с в миналото съм си представял.
Никога не се бях подлагал на толкоз дълго натоварване преди този момент, да не преставам да търча и да вървя за 24 поредни дни беше същинско предизвикателство. Ако тичаш 100 км, можеш да ги разделиш на 10-километрови секции. Това беше невероятно в Хималаите.
Всеки ден се изправяхме пред толкоз доста провокации, които не си и бях помислял, че ще имаме и това беше основно. Не можеше да се концентрираме изцяло върху един ден, а трябваше да гледаме на провокациите като самостоятелни спънки и да честваме дребните победи, като да вземем за пример да стигнем до по-голямо село или да ядем почти допустима храна.
В един миг се концентрираш върху дребни стадии. Аз бях с Рино, само че все пак неизбежно прекарваш много време уединено със себе си и личните си мисли в сходно начинание.
Лично аз намирам тази част за много приятна и, в действителност, самоизолирайки се можеш да си създадеш балон, в който да оцениш претърпяното и това, което искаш да постигнеш. Да бъдеш изолиран от време на време ти дава малко в допълнение време да обмислиш нещата, без да се влияеш от близките.
Аз научих доста по време на тази, да кажем изолираност, в Хималаите. Започваш да оценяваш дребните неща в живота. Имал съм моменти, когато съм печелил надпревари и съм бил на подиума, само че всичко, което съм усещал, е било празнина и незадоволство. Като че ли, е било просто следващото съревнование, без изключително значение. Осъзнах, че е значимо да оценяваш триумфа и да се наслаждаваш на всяка крачка от пътуването към него.
източник: Red Bull България
Ето какво ни споделя:
“Всички имаме тази сантиментална визия за Хималаите и си представяме пухкави снежно-бели върхове. Когато обаче стигнеш до такава степен и усетиш величествената им величина, започваш да придобиваш друга вероятност – ненадейно усещаш, че истината не е толкоз сантиментална.
През 2018 година си бях сложил за цел да пробягам Великия Хималайски Маршрут дружно с Рино Гриесел – всички 1,508 км - за рекордно време.
Това е без подозрение най-дивото и бясно нещо, което съм правил. Мислех си, че ще бъде необикновено премеждие, само че беше доста по-екстремно в сравнение с в миналото съм си представял.
Никога не се бях подлагал на толкоз дълго натоварване преди този момент, да не преставам да търча и да вървя за 24 поредни дни беше същинско предизвикателство. Ако тичаш 100 км, можеш да ги разделиш на 10-километрови секции. Това беше невероятно в Хималаите.
Всеки ден се изправяхме пред толкоз доста провокации, които не си и бях помислял, че ще имаме и това беше основно. Не можеше да се концентрираме изцяло върху един ден, а трябваше да гледаме на провокациите като самостоятелни спънки и да честваме дребните победи, като да вземем за пример да стигнем до по-голямо село или да ядем почти допустима храна.
В един миг се концентрираш върху дребни стадии. Аз бях с Рино, само че все пак неизбежно прекарваш много време уединено със себе си и личните си мисли в сходно начинание.
Лично аз намирам тази част за много приятна и, в действителност, самоизолирайки се можеш да си създадеш балон, в който да оцениш претърпяното и това, което искаш да постигнеш. Да бъдеш изолиран от време на време ти дава малко в допълнение време да обмислиш нещата, без да се влияеш от близките.
Аз научих доста по време на тази, да кажем изолираност, в Хималаите. Започваш да оценяваш дребните неща в живота. Имал съм моменти, когато съм печелил надпревари и съм бил на подиума, само че всичко, което съм усещал, е било празнина и незадоволство. Като че ли, е било просто следващото съревнование, без изключително значение. Осъзнах, че е значимо да оценяваш триумфа и да се наслаждаваш на всяка крачка от пътуването към него.
източник: Red Bull България
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ