Защо, когато си ударим пръста, го пъхаме в устата си?
Когато прищипем, порежем, ударим по него с чук и така нататък, ние инстинктивно насочваме пръста си към устата: пъхаме го там или в краен случай започваме да го обдухваме. Защо вършим по този начин?
За да отговори на този елементарен на пръв взор въпрос, науката е трябвало да измине много дълъг път в проучване на нервната система на човек. Още през 17 век учените предполагали, че из цялото тяло на човек са ситуирани някакви рецептори, които предават до мозъка сигнали за дисторция на тъканта.
Тези сигнали мозъкът интерпретира като болежка. Минало известно време преди да бъдат открити невроните, правилата на работа на нервната система и предаването на нервните импулси.
Едно от най-големите интересуващо учените неспокойствие, мощно влияещо на прочувственото положение на човек, е възприятието за болежка. Затова не е учудващо, че навръх метода на предаване на чувствата за болката науката отделя огромно внимание.
През 1965 година двама откриватели на име Патрик Уолъм и Роналд Мелзак създали доктрина, наречена «Gate control theory of pain». В нея се споделя, че съществуват няколко типа аксони (израстък на нервните кафези, по които се предават импулсите), едни от които дават отговор за така наречен „ порти “, по които се подават сигнали за усетената болежка към нервните кафези, а другите дават отговор за затварянето на тези „ порти “.
По създание нашите чувства за болежка се дефинират от успеваемостта на работата на вторите аксони (затварящите „ вратата “). Теорията твърди, че аксоните, блокиращи постъпването на мъчителни сигнали, може да се задействат с физическо влияние: трептения с избрана непорочност, масаж или температура.
Какво вършим когато си ударим мъчително коляното на нещо твърдо да вземем за пример? Веднага започваме инстинктивно да го разтриваме: естествено, това не носи изгода на раздразнената след удара тъкан, само че пък задейства тези аксони, които дават отговор за намаляването на предаването на нервните импулси, преобразуващи ги в чувства за болежка.
Същото е и с разваления пръст – компресирайки го с устни или пък продухвайки го с поток от въздух влияем на работата на нервните му окончания, които понижат чувствата за болежка. За десетки хиляди години еволюция ние сме се научили а го вършим инстинктивно, без да се замисляме за повода и едвам неотдавна разбрахме същността на нашите дейности.
