Малката ледена епоха във Великобритания
Когато през януари 1684 година зимата обгръща Англия в ледената си прегръдка, температурите не просто се намаляват, те се срутват. „ Измръзване… все по-тежко! По Темза към този момент има щандове и магазини, като по улица в градче “, написа в дневника си Джон Евелин. „ Морета са толкоз заключени от лед, че нито един транспортен съд не може да помръдне. “
Застудяването, за което Джон Евелин оповестява, не е индивидуален случай. Съвсем не. Вълни на мраз в сърцето на Лондон, изгорени посеви, измръзващи до гибел в полетата говеда и овце, се случват с възходяща редовност във Англия – през днешния ден назоваваме този феномен Малката ледена ера.
Днес този интервал постоянно се свързва с 200-годишен интервал, разпрострян се от средата на 17 доникъде на 19 век. Но климатът стартира да се трансформира повече от 350 години преди Джон Евелин да опише заседналите кораби и замръзналата Темза – и резултатът не постоянно е извънреден леден.
Период на извънредно топло, най-вече изсъхнало, лято внезапно приключва през 1315 година, когато малко след Великден стартира невиждан потоп. Тонове дъжд падат върху подгизналата провинция, прясно изораните полета стават плитки езера. Царевицата и овесът са унищожени. Проповедниците декларират, че Господ е ядосан и това е неговото божествено възмездие.
Заради безспирните дъждовни стихии, обхванали цялата страна, хиляди глави добитък умира. Само свинете живеят добре на мокро, само че останалите животни са унищожени, и хората минават от зърнени храни на свинско месо. „ Голямото умиране на животни “ продължава и през 20-те години на 14 век, причинявайки мощен дефицит на тор.
Тъй като храната става все по-оскъдна (твърди се, че мелницата за зърно в Уинчестър „ не мелеше половин година поради потопа “), последствията за селяните в Англия са пагубни. Десетки хиляди почиват от апетит и свързани с глада заболявания. Страданията продължават 7 години, преди по-нормални реколти да донесат известно облекчение.
Именно в този миг на гибел и ужас Малката ледена епоха се появява по целия свят. Температурите спадат в международен мащаб с към 0,60 ° C по отношение на междинната температура. В резултат на това постоянните климатични системи са нарушени, защото рисковите метеорологични събития – стихии, седмици дъжд и дълги цикли на засушаване, както и неумолими студове, става нещо всекидневно.
Замръзналата Темза
Ледниковия геолог Франсоа Матю за първи път употребява термина „ Малка ледена ера “ през 1939 година Той го употребява по неофициален метод, само че, както постоянно става, фразата се трансформира в нарицателно на този строго избран интервал в климатичната литература, който стартира към 1300 година и завършва малко откакто Виктория се възкачва на английския престол през 1837 година Тази последователност се разисква бурно през последните години, само че един факт е необятно признат: крайностите в изменението на климата рядко стопират през този интервал и имат тежки стопански последици. Колебанията в цените на зърното са постоянно представен барометър за студеното лято и по време на Малката ледена ера цените се двоумят диво като стигат до +88% над естествените равнища през гладните години.
Що се отнася до това за какво се случва това световно изстудяване, никой не знае сигурно – само че учените разпознават три вероятни виновници през годините. Първата е резките и крайни промени в атмосферното налягане. Когато налягането е високо над Португалия и Азорските острови и ниско над Исландия, зимните температури са меки и преваляванията са в обилие в Северна Европа. Ако нещата се извърнат, температурите фрапантно падат.
Вторият евентуален провинен е слънцето. Доскоро доста учени имат вяра, че фрапантното понижаване на интензивността на слънчевите петна може да способства за рухването на температурите. Знаем, че слънчевите петна стават необичайност през 17 век – и че това събитие съответствува с потъмняване на слънцето и понижаване на слънчевата сила, която стига до Земята. Най-новите проучвания обаче демонстрират, че вариациите в слънчевата интензивност играят единствено дребна роля в климата на Земята.
Усъвършенстваното климатично моделиране и изследванията на интервали на вулканична интензивност показват трета евентуална опция този към климатичен микс. През 1257 година вулканично изригване на планината Самалас, в днешна Индонезия, изпуска големи количества вулканични сулфатни частици в атмосферата. Както записите на очевидци, по този начин и пробите от дървесни пръстени демонстрират мощно изстудяване през лятно време над северното полукълбо в годините след изригването – със ужасни резултати. Само в Лондон до 20 000 души умират от апетит в последвалата хранителна криза; в Сейнт Олбанс мъртвите лежат гниещи в свинарници, по канавки и по калните улици.
