Мащабна слънчева буря удари Марс, НАСА засне полярните сияния
Когато през май слънцето отприщи рискова слънчева стихия и удари Марс, тя обгърна Червената планета с полярни сияния и приток на заредени частици и радиация, съгласно НАСА .
През последната година Слънцето показва по-голяма интензивност, защото се доближава към пика на своя 11-годишен цикъл, наименуван безоблачен най-много, който се чака да настъпи по-късно тази година.
В рамките на последните месеци се следи внезапно повишение на слънчевата интензивност, като да вземем за пример изригвания от клас X, най-силните слънчеви изригвания, и изхвърляния на коронарна маса или огромни облаци от йонизиран газ, наречени плазма, и магнитни полета, които изригват от външната атмосфера на Слънцето.
Слънчевите стихии, които доближиха Земята през май, провокираха цветни полярни сияния, които танцуваха в небето над региони, където рядко се следят, като Северна Калифорния и Алабама, написа CNN .
Бурите са провокирани от голямо скупчване на слънчеви петна, които са обърнати към Земята. След това този клъстер от слънчеви петна се завърта по посока на галактическия комшия на Земята- Марс.
Астрономите са употребявали множеството орбитални апарати, обикалящи към Червената планета, както и роувъри, движещи се по повърхността ѝ, с цел да уловят от първа ръка въздействието на слънчевата стихия върху Марс и да схванат по-добре какви равнища на радиация могат да изпитат първите астронавти на Червената планета в бъдеще.
Слънчева радиация на Марс
Според данните, събрани от галактическия уред " Солар Орбитър ", който сега учи Слънцето, най-силната стихия е настъпила на 20 май след изригване X12, освободено от Слънцето.
Масивното изригване е изпратило рентгенови и гама лъчи към Марс, а бързо след изригването се е освободило коронарно изхвърляне на маса, което е изхвърлило заредени частици по посока на Червената планета.
Според учените, които наблюдават интензивността от Службата за разбор на галактическото време от Луната до Марс на НАСА в Центъра за галактически полети " Годард " в Грийнбелт, Мериленд, рентгеновите и гама лъчите се движат със скоростта на светлината и доближават първи до Марс, а заредените частици ги следват в границите на десетки минути.
Марсоходът " Кюриосити ", който сега изследва кратера Гейл южно от марсианския екватор, е направил черно-бели фотоси с навигационните си камери по време на слънчевата стихия. Белите линии, наподобяващи сняг, които се виждат на фотосите, са резултат от заредени частици, попаднали в камерите на " Кюриосити ", съгласно НАСА.
Енергията от слънчевите частици е била толкоз мощна, че звездната камера на борда на орбиталния уред " Марс Одисей ", която оказва помощ за ориентацията на сондата по време на обиколката ѝ към планетата, се е изключила за миг. За благополучие галактическият уред още веднъж е съумял да включи камерата в границите на един час.
Последният път, когато " Одисей " се е сблъскал с такова рисково държание на слънцето, е по време на слънчевия най-много през 2003 година, когато изригване X45 изпепелява радиационния детектор на орбиталния уред.
Междувременно " Кюриосити " е употребявал своя детектор за оценка на радиацията (RAD), с цел да мери количеството радиация, попаднало върху планетата по време на бурята.
Астронавт, изравен до марсохода, би изпитал радиация, равна на 30 рентгенови фотоси, което не е смъртоносно, само че е най-големият сходен прилив на радиация, който инструментът на марсохода е измервал от кацането преди съвсем 12 години.
Разбирането на пиковата радиация, която астронавтите могат да изпитат на Червената планета, оказва помощ на учените да възнамеряват по какъв начин да предпазят тези, които в бъдеще ще се насочат към Марс с екипаж.
Полярни сияния на Червената планета
Орбиталният уред МАВЕН, редуциране от Mars Atmosphere and Volatile EvolutioN, е направил въздушен оглед на полярните сияния, танцуващи в ултравиолетова светлина над Марс по време на слънчевата стихия. Орбиталният уред е изстрелян към Марс през 2013 година, с цел да изследва по какъв начин алената планета е изгубила атмосферата си с течение на времето и по какъв начин галактическото време, генерирано от Слънцето, взаимодейства с горните пластове на марсианската атмосфера.
Но тези полярни сияния наподобяват доста по-различно от северното зарево, или aurora borealis, и южното зарево, или aurora australis, които се срещат на Земята.
Когато енергизираните частици от изхвърляне на коронална маса доближат магнитното поле на Земята, те взаимодействат с газовете в атмосферата, с цел да основат разнообразни цветни светлини в небето, по-специално покрай полюсите му.
Но Марс е изгубил магнитното си поле преди милиарди години , което значи, че планетата няма щит от входящи енергизирани слънчеви частици. Така че, когато частиците ударят тънката атмосфера на Марс, реакцията води до поглъщащи планетата полярни сияния.
" Като се има поради неналичието на световно магнитно поле на Марс, марсианските сияния не са съсредоточени на полюсите, както са на Земята, а вместо това се появяват като " световно дифузно зарево ", което е обвързвано с античната, магнетизирана кора на Марс ".
През последната година Слънцето показва по-голяма интензивност, защото се доближава към пика на своя 11-годишен цикъл, наименуван безоблачен най-много, който се чака да настъпи по-късно тази година.
В рамките на последните месеци се следи внезапно повишение на слънчевата интензивност, като да вземем за пример изригвания от клас X, най-силните слънчеви изригвания, и изхвърляния на коронарна маса или огромни облаци от йонизиран газ, наречени плазма, и магнитни полета, които изригват от външната атмосфера на Слънцето.
Слънчевите стихии, които доближиха Земята през май, провокираха цветни полярни сияния, които танцуваха в небето над региони, където рядко се следят, като Северна Калифорния и Алабама, написа CNN .
Бурите са провокирани от голямо скупчване на слънчеви петна, които са обърнати към Земята. След това този клъстер от слънчеви петна се завърта по посока на галактическия комшия на Земята- Марс.
Астрономите са употребявали множеството орбитални апарати, обикалящи към Червената планета, както и роувъри, движещи се по повърхността ѝ, с цел да уловят от първа ръка въздействието на слънчевата стихия върху Марс и да схванат по-добре какви равнища на радиация могат да изпитат първите астронавти на Червената планета в бъдеще.
Слънчева радиация на Марс
Според данните, събрани от галактическия уред " Солар Орбитър ", който сега учи Слънцето, най-силната стихия е настъпила на 20 май след изригване X12, освободено от Слънцето.
Масивното изригване е изпратило рентгенови и гама лъчи към Марс, а бързо след изригването се е освободило коронарно изхвърляне на маса, което е изхвърлило заредени частици по посока на Червената планета.
Според учените, които наблюдават интензивността от Службата за разбор на галактическото време от Луната до Марс на НАСА в Центъра за галактически полети " Годард " в Грийнбелт, Мериленд, рентгеновите и гама лъчите се движат със скоростта на светлината и доближават първи до Марс, а заредените частици ги следват в границите на десетки минути.
Марсоходът " Кюриосити ", който сега изследва кратера Гейл южно от марсианския екватор, е направил черно-бели фотоси с навигационните си камери по време на слънчевата стихия. Белите линии, наподобяващи сняг, които се виждат на фотосите, са резултат от заредени частици, попаднали в камерите на " Кюриосити ", съгласно НАСА.
Енергията от слънчевите частици е била толкоз мощна, че звездната камера на борда на орбиталния уред " Марс Одисей ", която оказва помощ за ориентацията на сондата по време на обиколката ѝ към планетата, се е изключила за миг. За благополучие галактическият уред още веднъж е съумял да включи камерата в границите на един час.
Последният път, когато " Одисей " се е сблъскал с такова рисково държание на слънцето, е по време на слънчевия най-много през 2003 година, когато изригване X45 изпепелява радиационния детектор на орбиталния уред.
Междувременно " Кюриосити " е употребявал своя детектор за оценка на радиацията (RAD), с цел да мери количеството радиация, попаднало върху планетата по време на бурята.
Астронавт, изравен до марсохода, би изпитал радиация, равна на 30 рентгенови фотоси, което не е смъртоносно, само че е най-големият сходен прилив на радиация, който инструментът на марсохода е измервал от кацането преди съвсем 12 години.
Разбирането на пиковата радиация, която астронавтите могат да изпитат на Червената планета, оказва помощ на учените да възнамеряват по какъв начин да предпазят тези, които в бъдеще ще се насочат към Марс с екипаж.
Полярни сияния на Червената планета
Орбиталният уред МАВЕН, редуциране от Mars Atmosphere and Volatile EvolutioN, е направил въздушен оглед на полярните сияния, танцуващи в ултравиолетова светлина над Марс по време на слънчевата стихия. Орбиталният уред е изстрелян към Марс през 2013 година, с цел да изследва по какъв начин алената планета е изгубила атмосферата си с течение на времето и по какъв начин галактическото време, генерирано от Слънцето, взаимодейства с горните пластове на марсианската атмосфера.
Но тези полярни сияния наподобяват доста по-различно от северното зарево, или aurora borealis, и южното зарево, или aurora australis, които се срещат на Земята.
Когато енергизираните частици от изхвърляне на коронална маса доближат магнитното поле на Земята, те взаимодействат с газовете в атмосферата, с цел да основат разнообразни цветни светлини в небето, по-специално покрай полюсите му.
Но Марс е изгубил магнитното си поле преди милиарди години , което значи, че планетата няма щит от входящи енергизирани слънчеви частици. Така че, когато частиците ударят тънката атмосфера на Марс, реакцията води до поглъщащи планетата полярни сияния.
" Като се има поради неналичието на световно магнитно поле на Марс, марсианските сияния не са съсредоточени на полюсите, както са на Земята, а вместо това се появяват като " световно дифузно зарево ", което е обвързвано с античната, магнетизирана кора на Марс ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ