Криониката – билет за безсмъртие или капан за наивници?
Когато през есента на 2002 година водещото научнo списание New Scientist разгласи конкурс с изискването, че спечелилият ще получи премията единствено след гибелта си, обществеността реагира с потрес. Всъщност предлагането не беше толкоз ужасно, колкото звучеше на пръв взор. Според изискванията на състезанието спечелилият получаваше правото да бъде замразен след гибелта си при доста ниска температура (около -196 градуса по Целзий) и изпратен в базата със замразени тела на американската организация Cryonics Institute (Институт по крионика).
Там неговото тяло ще чака времето ,
когато медицината и технологиите напреднат дотолкоз, че да могат да го върнат към живот.
Това необичайно течение в науката, наречено крионика (от гръцката дума kryos, която значи „ леденостуден ”), съществува от няколко десетилетия, а компаниите, занимаващи се със заледяване на хора, към този момент приютяват над 200 души. Около 1500 пък са тези, които са дали поръчка телата им да бъдат съхранени по този метод след края на живота им.
Всъщност криониката не дава обещание нищо на никого. Тя единствено дава вярата, че даже и гибелта да е неизбежна през днешния ден, след време това може да се промени. Развитието на медицината, генетиката и нанотехнологиите най-малко теоретично може един ден да ни обезпечи величие и даже да открие способи за възкръсване на човешки същества. Ако това стане действителност, криониката може да се окаже билет към утрешния свят.
Едва ли някой би се изненадал, че концепцията за замразяването на хора и последващото им възкръсване се появява първо в научната фантастика. Почти няма уважаващ себе си галактически филм, в който
най-малко един воин да не е замразен
за да резервира възрастта си по време на далечните пътувания на звездолетите, продължаващи стотици години. Като основополагаща за науката крионика (с ангажимента, че към момента доста специалисти не я считат за сериозна наука) се сочи книгата „ Перспективите на безсмъртието “ от американския физик Робърт Етинджър, в която за първи път концепцията се разказва в детайли от научна позиция. Трудът е оповестен през 1964 година, а три години по-късно Етинджър основава Института по крионика – най-старата организация, занимаваща се с такава активност, която действа и сега. Същата година е осъществено и първото заледяване на човек, чието тяло се съхранява и до през днешния ден. Това е 73-годишният (тогава) професор по логика на психиката Джеймс Бедфорд.
Във всички досегашни случаи на надълбоко заледяване на хора това е ставало директно след тяхната гибел и от правна позиция всички „ клиенти “ на фирмите, занимаващи се с крионика, се водят мъртви. А местата, на които се съхраняват замразените тела, имат правния статут на гробища.
Всъщност криониката от дълго време се употребява сполучливо
при замразяването на обособени кафези или клетъчни линии, което се практикува от много научни центрове по света. При тях рисковете са доста по-малки и последващото топене е допустимо, само че не всеки път сполучливо. Проблемите при третирането на човешки тела или други по-големи организми обаче са доста по-големи – от предотвратяването на формиране на ледени кристали в човешкото тяло при доста ниски температури, което би довело до увреждания на тъканите, през казуса със замръзването на кръвта, до редица въпроси от етичен темперамент. Сред фундаменталните въпроси, които към момента нямат отговор, е дали въобще е допустимо самостоятелното човешко схващане да бъде непокътнато единствено тъй като мозъкът е надълбоко замразен,
има ли по-късно метод той да бъде „ рестартиран “ .
Ако пък това се случи – дали „ възкресеният ” ще е същият човек или просто работеща система от неврони без мемоари и характерност?
