Възмущението на един народ
Когато през 2004 година Азис изпява „ Ледена кралица “, наметнат с бяла перушина връз прилепнало боди, Корнелия Нинова към момента в никакъв случай не е изричала думите „ джендър идеология “. Нито ги е чувала. Към оня миг такова фразеология не съществува.
Година по-рано, 2003-та, е международната премиера на един от класическите филми на италианския режисьор Бернардо Бертолучи - „ Мечтатели “, в който американски студент в Париж, през размирната 1968 година, заживява в жилището на брат и сестра французи. Те са негови връстници, за които по-късно схваща, че имат връзки на ръба на кръвосмешението.
Една от паметните подиуми демонстрира по какъв начин Ева Грийн, чисто гола, съвсем медитативно се маже с менструална кръв, полегнала във вана пред двамата си съквартиранти, до момента в който на открито Париж гори.
Целият този сексуален авангард и независимост на изложение и творчество – с цел да стигнем досега, в който 20 години и безчет сватби и кръщенета по-късно, където всички слушат Азис, въпреки и никой да не е чувал за Бертолучи, българският интернет консуматор, ни лук ял, ни лук мирисал, е надълбоко скандализиран от „ неолибералната тирания “ и „ политкоректната агитация “, които се леят от екраните в милиони семейства по света по време на 4-часовия величествен театър по откриването на летните Олимпийски игри във френската столица.
В шоуто има и мигане към кино лентата на Бертолучи, само че както към този момент попитах – кой го знае тоя?
Всъщност културните препратки са непрекъснати в хода на разрастване на историята, която французите ни описват, до момента в който олимпийският огън пътува през града. Но всеки фен съумява да прихване тъкмо толкоз от нея, колкото личните му знания и усещания за света, живота и изкуството разрешават. Нито повече, нито по-малко.
Както се пее в една остаряла ария на „ Ъпсурт “ от времето, в което поп-фолк почитателите не взимаха опиати по нощните заведения – „ когато пееш със русокоска, доста ясно, че ще ти викат „ комерсиал “, само че истината постоянно остава ъндърграунд “.
В този смисъл – всички гледаме едно и също, само че всеки вижда нещо друго.
Едни виждат епохата на Краля Слънце, Френската гражданска война, положителното европейско кино, „ Клетниците “, гало-римски светилища и богини, Едит Пиаф, Луи Вюитон.
Други виждат това, че камбаните на „ Парижката Света Богородица “ прозвъняват за първи път след опустошителния пожар през 2019 година.
Прави им усещане също, че още веднъж за първи път в историята на церемонията действието се развива отвън стадион, в естествена градска среда. Като и това, че, откакто показа със света за заболяването, която лишава гласа ѝ. Или пък означават препратката към първия полет с балон в историята, който се случва в Париж през 1783 година.
Някои фенове са впечатлени от това, че в медалите за олимпийците има частици от Айфеловата кула. Други нямат самообладание да видят по какъв начин Снуп Дог бяга с огъня из парижките улици. Атлетичната и артистична хореографска симбиоза сред типичен балет, актуален танц и паркур в градска среда сграбчва сърцата на милиони хора по света. Вероятно значително фенове обръщат особено внимание и на елементарния факт, че не стопира да вали.
Други са погъделичкани от неловкия гаф, с който тимът на Южна Корея е разгласен като тим на Северна Корея.
Меломани от целия свят се вълнуват, както от осъществяването на националния химн на Франция от оперната певица Axelle Saint-Cirel на покрива на Grand Palais, по този начин и от присъединяване на Лейди Гага в самото начало на церемонията. Както от от прозорците на Консиержери, по този начин и от електропоп празненството с известни от нощния живот на Париж мил кралици по Сена.
У нас обаче най-вече сме впечатлени от това, че на откриването на Олимпийските игри в Париж през 2024 година има „ гейове “. Уау! „ Джендери “.
Джендери ни вадят очите. За нас акцент са „ нехетеросексуалните хора “, както беше написал един от коментиращите под пост по тематиката в българския Facebook. Това е нашият акцент. За 4 часа епос - толкова.
Не е нужно да си мастит психолог, с цел да знаеш от обща просвета какво значи „ проекция “ по Зигмунд Фройд, съгласно който хората имаме навика да приписваме чертите, които не утвърждаваме в себе си, на другите. Или с цел да ги приемем по-леко, в случай че са осъзнати, или с цел да ги изтласкаме някъде в дъното на несъзнаваното.
В този ред на мисли Радо от Радомир, или дано бъде Иван от низък " Лозенец ", с цел да не бъдем жълтопаветни, умни и красиви изроди, не харесва мил кралици, макар че живее с „ поддържана жена “, което разбиране съгласно българските стандарти е самобитен еквивалент на мил кралица, най-малко по външни белези.
Иван също по този начин се чуди по какъв начин ще изясни на децата си това, което дават по малкия екран, евентуално тъй като той не е привикнал да приказва почтено с тях. Иначе може доста елементарно и просто да им изясни, че по света има разнообразни хора, а Олимпийските игри събират другите.
Него обаче го е боязън най-вече от всичко на света синът му да не стане гей. А то гей се става, като видиш гей по тв приемника. Всички знаем това.
Не го е боязън, че синът му има риск да стане принудител. Не го боязън, че един ден може да кара на амфети, с превишена скорост и без брошура по околовръстното на " Люлин ". Нито го е боязън, че може да излезе някой расист или сексист в тоя живот. Последното дори са хубави неща. Страх го е, най-вече от всичко в тоя живот, синът му да не стане гей. Какъвто той самият не е, тъй като има деца. А който има деца и жена, не е гей. Нали по този начин? Кажете, де? Нали?
Нали ще пазим България от неолибералната политкоректна робия на прогнилия запад? А?
Е, аз имам положителни вести за нашия воин и за цялата нация. Да, ние към този момент и вечно я пазим.
Скъпи съселяни, успокойте се. Българското общество е безпределно надалеч от сходна опасност. В България преходът към демократичната народна власт, изключително в частта, която визира човешките права и свободи, поради че ние работеща правосъдна система нямаме, е надълбоко злепоставен.
Проблемите и лъжите, които ни грозят, са напълно надалеч от тези, които като колектив, наподобява, сме ужасени, че грозят неоспоримо позалязващия първи свят, към който сякаш принадлежим. Но към който се доближаваме от ден на ден по-скоро поради неговия крах, в сравнение с поради нашия напредък.
И това приближаване не е в частта с мил шоу ревютата. Уви. Макар и Азис да беше първи. Или най-малко по този начин звучи патриотично
Така че, скъпи сънародници, не приемайте прекомерно съществено заплахата популацията на град Трън да направи неокомунистическа гражданска война и да превземе Западна България, с все столицата, със флагове в цветовете на дъгата. Няма да има Райни Княгини на новия ред, убеждавам ви. Мъжете им ще са ги изпопребили и турили в остарелия, обичаен подобен, за нула време. Или напряко в куфари.
Нека се успокоим малко. Улиците ни са цялостни с младежи с бръснати глави и черни спортни екипи. Светло бъдеще ни чака.
Година по-рано, 2003-та, е международната премиера на един от класическите филми на италианския режисьор Бернардо Бертолучи - „ Мечтатели “, в който американски студент в Париж, през размирната 1968 година, заживява в жилището на брат и сестра французи. Те са негови връстници, за които по-късно схваща, че имат връзки на ръба на кръвосмешението.
Една от паметните подиуми демонстрира по какъв начин Ева Грийн, чисто гола, съвсем медитативно се маже с менструална кръв, полегнала във вана пред двамата си съквартиранти, до момента в който на открито Париж гори.
Целият този сексуален авангард и независимост на изложение и творчество – с цел да стигнем досега, в който 20 години и безчет сватби и кръщенета по-късно, където всички слушат Азис, въпреки и никой да не е чувал за Бертолучи, българският интернет консуматор, ни лук ял, ни лук мирисал, е надълбоко скандализиран от „ неолибералната тирания “ и „ политкоректната агитация “, които се леят от екраните в милиони семейства по света по време на 4-часовия величествен театър по откриването на летните Олимпийски игри във френската столица.
В шоуто има и мигане към кино лентата на Бертолучи, само че както към този момент попитах – кой го знае тоя?
Всъщност културните препратки са непрекъснати в хода на разрастване на историята, която французите ни описват, до момента в който олимпийският огън пътува през града. Но всеки фен съумява да прихване тъкмо толкоз от нея, колкото личните му знания и усещания за света, живота и изкуството разрешават. Нито повече, нито по-малко.
Както се пее в една остаряла ария на „ Ъпсурт “ от времето, в което поп-фолк почитателите не взимаха опиати по нощните заведения – „ когато пееш със русокоска, доста ясно, че ще ти викат „ комерсиал “, само че истината постоянно остава ъндърграунд “.
В този смисъл – всички гледаме едно и също, само че всеки вижда нещо друго.
Едни виждат епохата на Краля Слънце, Френската гражданска война, положителното европейско кино, „ Клетниците “, гало-римски светилища и богини, Едит Пиаф, Луи Вюитон.
Други виждат това, че камбаните на „ Парижката Света Богородица “ прозвъняват за първи път след опустошителния пожар през 2019 година.
Прави им усещане също, че още веднъж за първи път в историята на церемонията действието се развива отвън стадион, в естествена градска среда. Като и това, че, откакто показа със света за заболяването, която лишава гласа ѝ. Или пък означават препратката към първия полет с балон в историята, който се случва в Париж през 1783 година.
Някои фенове са впечатлени от това, че в медалите за олимпийците има частици от Айфеловата кула. Други нямат самообладание да видят по какъв начин Снуп Дог бяга с огъня из парижките улици. Атлетичната и артистична хореографска симбиоза сред типичен балет, актуален танц и паркур в градска среда сграбчва сърцата на милиони хора по света. Вероятно значително фенове обръщат особено внимание и на елементарния факт, че не стопира да вали.
Други са погъделичкани от неловкия гаф, с който тимът на Южна Корея е разгласен като тим на Северна Корея.
Меломани от целия свят се вълнуват, както от осъществяването на националния химн на Франция от оперната певица Axelle Saint-Cirel на покрива на Grand Palais, по този начин и от присъединяване на Лейди Гага в самото начало на церемонията. Както от от прозорците на Консиержери, по този начин и от електропоп празненството с известни от нощния живот на Париж мил кралици по Сена.
У нас обаче най-вече сме впечатлени от това, че на откриването на Олимпийските игри в Париж през 2024 година има „ гейове “. Уау! „ Джендери “.
Джендери ни вадят очите. За нас акцент са „ нехетеросексуалните хора “, както беше написал един от коментиращите под пост по тематиката в българския Facebook. Това е нашият акцент. За 4 часа епос - толкова.
Не е нужно да си мастит психолог, с цел да знаеш от обща просвета какво значи „ проекция “ по Зигмунд Фройд, съгласно който хората имаме навика да приписваме чертите, които не утвърждаваме в себе си, на другите. Или с цел да ги приемем по-леко, в случай че са осъзнати, или с цел да ги изтласкаме някъде в дъното на несъзнаваното.
В този ред на мисли Радо от Радомир, или дано бъде Иван от низък " Лозенец ", с цел да не бъдем жълтопаветни, умни и красиви изроди, не харесва мил кралици, макар че живее с „ поддържана жена “, което разбиране съгласно българските стандарти е самобитен еквивалент на мил кралица, най-малко по външни белези.
Иван също по този начин се чуди по какъв начин ще изясни на децата си това, което дават по малкия екран, евентуално тъй като той не е привикнал да приказва почтено с тях. Иначе може доста елементарно и просто да им изясни, че по света има разнообразни хора, а Олимпийските игри събират другите.
Него обаче го е боязън най-вече от всичко на света синът му да не стане гей. А то гей се става, като видиш гей по тв приемника. Всички знаем това.
Не го е боязън, че синът му има риск да стане принудител. Не го боязън, че един ден може да кара на амфети, с превишена скорост и без брошура по околовръстното на " Люлин ". Нито го е боязън, че може да излезе някой расист или сексист в тоя живот. Последното дори са хубави неща. Страх го е, най-вече от всичко в тоя живот, синът му да не стане гей. Какъвто той самият не е, тъй като има деца. А който има деца и жена, не е гей. Нали по този начин? Кажете, де? Нали?
Нали ще пазим България от неолибералната политкоректна робия на прогнилия запад? А?
Е, аз имам положителни вести за нашия воин и за цялата нация. Да, ние към този момент и вечно я пазим.
Скъпи съселяни, успокойте се. Българското общество е безпределно надалеч от сходна опасност. В България преходът към демократичната народна власт, изключително в частта, която визира човешките права и свободи, поради че ние работеща правосъдна система нямаме, е надълбоко злепоставен.
Проблемите и лъжите, които ни грозят, са напълно надалеч от тези, които като колектив, наподобява, сме ужасени, че грозят неоспоримо позалязващия първи свят, към който сякаш принадлежим. Но към който се доближаваме от ден на ден по-скоро поради неговия крах, в сравнение с поради нашия напредък.
И това приближаване не е в частта с мил шоу ревютата. Уви. Макар и Азис да беше първи. Или най-малко по този начин звучи патриотично
Така че, скъпи сънародници, не приемайте прекомерно съществено заплахата популацията на град Трън да направи неокомунистическа гражданска война и да превземе Западна България, с все столицата, със флагове в цветовете на дъгата. Няма да има Райни Княгини на новия ред, убеждавам ви. Мъжете им ще са ги изпопребили и турили в остарелия, обичаен подобен, за нула време. Или напряко в куфари.
Нека се успокоим малко. Улиците ни са цялостни с младежи с бръснати глави и черни спортни екипи. Светло бъдеще ни чака.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ