Когато през 1985 г. на пловдивския площад Съединение“ се издига

Когато през 1985 година на пловдивския площад „ Съединение “ се издига 12,5-метровата фигура на крилата жена с лавров венец, България отбелязва век от историческия акт, обединил Княжеството и Източна Румелия. Монументът е дело на скулптора проф. Величко Минеков в съдействие с арх. Лозан Лозанов и е основан особено за юбилея – съсредоточена статуя на национална концепция, съединена безусловно на интензивен кадър. 

Идеята, която чака 60 години
Първият опит Пловдив да получи монумент на Съединението е още през 1925 година, когато на Четвъртък пазара тържествено е положен главният камък. Проектът обаче пропада и бетонният фундамент дълго припомня за несбъднатото. Така градът посреща десетилетия без признака на 6 септември. 

Едва в края на 1984 година страната взема решение Пловдив да бъде център на националните празнувания за 100-годишнината. Следва впечатляваща готовност: за девет месеца пазарът е изместен, оформя се новият площад с монумента, приключва се пешеходният мост „ Съединение “, прокарва се и най-дългият градски бул. – „ Шести септември “, с подлез към площада. Официалното разкриване е на 19 септември 1985 г. 

„ Ангелът на Съединението “
Скулптурата изобразява млада жена, вдигнала над главата си лавров венец – знак за реализирана победа. Двете необятно разперени крила символизират устрема към единение и порива за независимост на разграничените български земи. Монументът е излят от бронз и, както означават изкуствоведи, мащабът му (12,5 м) и софтуерната трудност го подреждат измежду най-амбициозните произведения на епохата.

Днес Паметникът на Съединението е натурален декор на всяко 6 септември в Пловдив. На площада е и експозицията „ Съединение на България 1885 година “ на Регионалния исторически музей – в постройката на тогавашното Областно заседание на Източна Румелия, което вписва монумента в жива градска памет, а не просто в туристическа локация.